Грешка
Прави се опит за свързване със сайта...
Грешка
Моля, изчакайте няколко секунди, докато страницата се презареди...
Последни новини
През 2014 г. цялото просветено човечество отбелязва 200 години от рождението на М. Ю. Лермонтов. Съвсем закономерно и у нас всепризнатият гений на поезията беше почетен чрез специални издания. Едно от тях ни представя сп. „Пламък“ – новият му брой излезе точно за рождения ден на поета (15 октомври) и е почти изцяло посветен на многостранната личност и бурен живот на Лермонтов. Чрез великолепни преводи на Андрей Германов, Найден Вълчев, Петър Велчев, Димитър Горсов, Димитър Златев, Стоян Бакърджиев, Любен Любенов и Димитър Карачивиев е представено поетическото наследство на Лермонтов. Редакторската подборка, дело на главния редактор Георги Константинов, е повече от представителна: стихотворенията „Боязън“, „Просяк“, „Платноход“, „Размисъл“, „Молитва“, „Предсказание“, „Вечер след дъжд“, „На Бородинското поле“, „Смъртта на поета“, „Три палми“, „На Су..“, „Тамара“, „На Андре Шение“, „Плененият рицар“, „Сън“, „Облаци“ и др.; поемите „Песен за Цар Иван Василиевич, младия опричник и смелия търговец Калашников“, „Мцири“ и „Демон“; включени са и юношески творби на Лермонтов, които е писал като 14-18-годишен и които са публикувани много години след смъртта му.
За любителите на биографичните детайли, семейни интриги и многобройни хипотези около дуела на Лермонтов ще бъдат интересни статиите на Л. Новоженов „Тархани“ (прев. Георги Христов), на Рудолф Баландин „Убийството на Михаил Лермонтов“ (прев. Георги Ангелов), както и статията на Владимир Бондаренко „Шотландските струни на Лермонтов“ (прев. Татяна Любенова). Тези материали ни предлагат сензационни разкрития и подробности (с богат снимков материал) за родословното дърво и гибелта на поета. Малко български читатели знаят за родословната връзка на Михаил Юриевич с шотландската аристокрация: авторът Вл. Бондаренко е посетил замъка Дарси, където още от XV в. живее шотландската фамилия Лиърмаунд – едни от най-влиятелните личности в графство Файф. Нейни представители от няколко поколения са били кметове на гр. Сейнт Андрюс: напр. Сър Джеймс Лиърмаунд (кмет от 1530 до 1546), който е бил и пазач на държавното съкровище на Шотландия, дипломат и съветник на крал Яков V. Част от този аристократичен род се заселва в Русия по времето на цар Михаил Романов (XVII в.), идентифицира се с руския вариант Лермонтов, но запазва девиза на герба от шотландския му оригинал: Dum spiro spero („Докато дишам, се надявам“). Изведени са още редица любопитни и пророчески факти от биографията на този древен род.
Списание „Пламък“ отделя достойно място и за откъс от забележителното произведение „Герой на нашето време“, определян от критиците едновременно като
психологически, любовен, приключенски и философски роман. За любителите на епистоларното наследство ще бъдат интересни публикуваните писма на поета, където той изповядва интимни изживявания, литературни и театрални въпроси. Не е отминат и паралелът, който често се прави, с творчеството на Байрон: „През вековете и пространството две съдби се срещат и съединяват в поезията си и в участта си.“ (Веселин Ханчев).
Своя разговор с Лермонтов от съвременни позиции – в поетичен формат – представя поетът Матей Шопкин: „Обръщение към Михаил Ю. Лермонтов“.
Брой 3 на сп. „Пламък“ е отделил място и за най-новите произведения на поетите Георги Ангелов, Първолета Маджарска, Анелия Янковска-Сенгалевич и Веска Гювийска. Прозата е представена с романтично-приказния стил на Златимир Коларов, а критиката – от статии и рецензии на Иван Бубалов, Илияна Денева и Продрум Димов.
Броят е издаден с финансовата подкрепа на Руския културно-информационен център – София. В илюстративния материал се открояват снимки на оригинални акварели, дело на самия М. Ю. Лермонтов, както и картини на Михаил Врубел.