Проекти

Ново издание, редактирано според първата публикация на "Записките", очаква своите спомоществователи

Тритомникът се издава по случай 170-годишнината от рождението на Захарий Стоянов

П О К А Н А

До всички, които обичат да четат


Госпожи и господа,

Можете да станете спомоществователи за издаването на тритомника „Записки по българските възстания”. 

Изданието ще бъде по случай 170-годишнината от рождението на Захарий Стоянов.

Всеки том ще е в отделно книжно тяло. С твърди корици. 

Ще включва само редактирания през 2020 г. вид на текста от първите издания на трите тома на Записките, публикувани съответно през 1884, 1887, 1892 година. Това означава, че в тях няма да има предговори или послеслови, извън съдържащите се в първите издания. Няма да има и приложени фотографии, факсимилета и т.н.

Стремежът е да се пресъздаде колкото се може по-точно видът на първоизданията.

В отделна книжица – „Бележки към Записките. Приложение”, ще се дадат различни  пояснения към някои дадености в текста на тритомника, без да се предлага какъвто и да е литературоведски прочит.

Тиражът ще е ограничен: 199 броя, от които 77 ще бъдат номерирани.


Това, което се опитваме да направим, е малко пред голямото име на Захарий Стоянов, но въпреки това се надяваме, че истинските почитатели на книгата ще го приемат благосклонно.


Това се прави в чест на раждането на твореца, манифестирал програмата си на 1 май 1870 година, преди 150 години във Варна:

После няколко часа, същият тоя ден, аз влязвах от една из варненските порти, в градът, с жълт девит на поясът, турен да са вижда; наместо големият калпак – с фес на главата, смачкан като книжен фенер, който си бях приготвил от по-напред, и с цигаря в устата, натъкната на дълго цигаре от тръстика, която аз сам бях отсякъл от варненският гйол. С тоя кайфет тръгнах из Варна от дюген на дюген, да си търся господар, като са отбивах да питам само на големите магазии. Девитът турих на поясът си, да ма видят, че зная нещо, а фесът – че не съм дотолкова прост; старият калпак почиваше в ръкавът на аббата, която носях приметната през едното си рамо.

Това се прави в чест на покорителя на езиците:

Когато бях овчар, често слушах да приказват многознающите хаджии, че синът на еди-кой хаджия знаял седемдесят и седем язика и че който знаял най-много язици, той бил най-ученият, заключаваха тие. „Защо и аз да не науча поне един от тие язици?“ – помислих в себе си и започнах от единът край. Колкото надписа имаше из градът по хотелите, по консулатата, на станцията и пр., сичките изписах на книга, на които скоро научих значението и са запознах с латинската азбука.

Това се прави в чест на любителя на четенето:

Аз запомних имената на гореказанните книги от учениците и щом са сдобих с пари – твърде късно обаче, – не закъснях да си ги купя, за което майсторът ми малко остана да ма изпъди, като разсъждаваше по еснафски, че умният човек и без помощта на книгите може да стани ачигйоз. От по-напред, докато бях още чирак, задоволявах са да чета от неделя на неделя малките парченца от в. „Дунав“, които събирах през цялата седмица из абаджийските одаи, след като ги хвърляха вече калфите. По него време тютюнът са осукваше не в бандероли, а въ в. „Дунав“, който са издаваше специално за подобни потребности.

Това се прави в чест на самообразовалия се в европейския Русчук с неговите брадати велможи:

Когато бях още в абаджиите, често слушах да са говори, че в Русчук имало читалище, в което са събирали младежите и в което са приемали много вестници и книги. Мене ма интересуваха твърде живо тие неща, но не са решавах още да надникна в читалището, защото разказваха, че там са приемали само ония личности, които ходили с европейски дрехи, които имале бради и пр. Тук съм длъжен да ви кажа, че в разстояние на две години аз бях напреднал вече достаточно в моите умственни познания благодарение на няколко свес[т]ни лица, с които са срещах, повечето ученици, а най-повече на собственното си желание.


Сiе книга трябва да я има при себе си и оня, който не знае да чете, защото тя притежава такава сила, щото може да заварди човека от болест, от куршум, от лоша среща и пр.


Но не и от лош редактор!
Прочее, редактирах изданието така, че и лобут да ми се пада!

Иван Русков

 

*

Фрагменти из Записките

Интелегенцията на секи един народ, която русските славянофили макар и да равнят, в отношение на народният успех, с нула – имала е и ще да има решающи глас в съдбините на простата масса; без нейното участие нищо е невъзможно да стане. Ако турското правителство искаше да убие българската интелегенция съ заточение в Диярбекир, то много по-добре щеше да сполучи в целта си, ако направеше от тая интелегенция ефендета, защото ние знаеме от пример, че колкото българи имаше на турска служба, почетени с нишени, сичките до един бяха лица с развалени характери и много по-преданни на Османовият престол, отколкото самите турци. 

• 
Бенковски играл второстепенна, па даже и по-долня рол между апостолите; той са свивал там настрана, гласът му нямал никаква тяжест, секиму бил послушен, вероятно като е слушал, че организаторите говорят по на няколко язици, благоговеял е напредя им.

• 
– Ние него познаваме за такав; той ни пробуди и съедини наедно – отговори Дринов на моят въпрос относително първенството на апостолите.


Видях го аз и след поражението на възстанието в тетювенската планина; но кой можаше да каже, че е той същият опорит и постоян[ен] Бенковски, какавто беше преди един месец? Сега той мълчеше, въздишаше, слушаше секиго, а понякога даже и плачеше, когато са отваряше дума за панагюрското възстание.

•  
Един неделен ден кандидатите за священници бяха събрали около си сичките слуги от манастирят да им четат нещо. Тие четоха наред сичко, каквото им са попаднеше под ръка. Сега единът от тях четеше с глас книжката на А. Цанова „Напредък“, в отделът за образованието в Германия. Между слушателите държах място и аз. Не можах да са стърпя от да не са подиграя с многознающият кандидат, за когото бях уверен, че нищо положително не разбира от онова, което четеше на другите. В поменатият отдел на книжката „Напредък“ често са срещаше думата „Германия“.

– Да ми бъде простено, отче, ще та попитам, какво е това Германия? – казах аз с подобающа смиреност и напрегнато любопитство.

Пред бъдъщият пастир са изпрече дълбокият океан. Спря той четението и гордо подигна глава към таванът, гдето погледнаха сичките слушатели, манастирски слуги, като че Германия са намираше на таванът.

– „Германия“... то ще са рече... такова... санким хора го каже, като нас... По-просто, Германи ще каже разбойници – избухна най-после кандидатът и почна да са чете преспокойно, още с по-висок глас.

– Храни боже, като нашите черкези – отговориха няколко от слушателите.

– Също! – потвърди кандидатът, без да си дигне главата.

• 
– Доколко може да има един милион? – попита предателят Петко, който изново беше са завърнал при турците, да ги пита уж кога ще върват за Троян, и който са заинтерсува, вижда са работата, от 2-та милиона издавени момичета.

– На 25 места като туриш по 500, правят един милион – отговори чаушинът, без да си дигне главата, като че да гледаше в някоя аретметика.

• 
Чаршията беше отворена, всеки си гледаше работата, както му е редът, като че нищо не беше ставало. Велико Тръново, центрът на българското възстание, първият бунтовнически окръг, жителите на който щяха да образоват огненния кон, състоящ от 2000 души, както ни пишеха, когато бяхме в Панагюрище – преспокойно стояха отпреди дюгените си, по чехли, и наместо пушки и саби в ръцете им, храбро размерваха американ с железните аршини. О, где беше сега Бенковски, да види с очите си!

 

*

Ако желаете да станете спомоществовател, може да изпратите своите волни самопожертвoвания по сметката на издателство LiterNet

Първа инвестиционна банка АД, клон Варна
BIC = FINVBGSF
IBAN = BG89FINV91501003692347
Литернет ООД

Ако този начин на плащане не Ви е удобен, моля пишете до редакцията, за да намерим по-добър вариант – editor@liternet.bg.

Сумата ще ви бъде приспадната от стойността на цялото издание, което може да получите срещу заплащане на коричната му цена.


Ако пък следвате заръката лявата ви ръка да не знае какво прави дясната (Мат. 6: 3), бъдете уверени, че нито стотинка от полученото от когото и да било няма да отиде за хонорар на когото и да било.


Всяка стотинка повече ще отиде за реставрация на църквата „Света Троица” в село Поибрене. Вж. за нея текста „Птица на покрива” в LiterNet.


Имената на спомоществователите – но само с тяхно съгласие – ще бъдат изписани на нарочна страница в книжката „Бележки към Записките”.


Срок за изпращане на суми – до 15.11.2020.

Срок за получаване на готовото издание – Коледа 2020 г. Точното време, в което може да направите уникален подарък за себе си и за приятели-познавачи на голямата българска книга.

Изпращаме книги за България и за целия свят.

Автор: Георги Чобанов, Иван Русков
21.10.2020 г. 00:08
Посетено: 421
Етикети: ново издание, Захари Стоянов, спомоществователи, Записки по българските възстания, Записките
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/6/news/31870-novo-izdanie-redaktirano-spored-parvata-publikatsiya-na-zapiskite-ochakva-svoite-spomoshtestvovateli