Издания / премиери
Брой 3 на сп. „Пламък“
Загадъчният Лермонтов
През 2014 г. цялото просветено човечество отбелязва 200 години от рождението на М. Ю. Лермонтов. Съвсем закономерно и у нас всепризнатият гений на поезията беше почетен чрез специални издания. Едно от тях ни представя сп. „Пламък“ – новият му брой излезе точно за рождения ден на поета (15 октомври) и е почти изцяло посветен на многостранната личност и бурен живот на Лермонтов. Чрез великолепни преводи на Андрей Германов, Найден Вълчев, Петър Велчев, Димитър Горсов, Димитър Златев, Стоян Бакърджиев, Любен Любенов и Димитър Карачивиев е представено поетическото наследство на Лермонтов. Редакторската подборка, дело на главния редактор Георги Константинов, е повече от представителна: стихотворенията „Боязън“, „Просяк“, „Платноход“, „Размисъл“, „Молитва“, „Предсказание“, „Вечер след дъжд“, „На Бородинското поле“, „Смъртта на поета“, „Три палми“, „На Су..“, „Тамара“, „На Андре Шение“, „Плененият рицар“, „Сън“, „Облаци“ и др.; поемите „Песен за Цар Иван Василиевич, младия опричник и смелия търговец Калашников“, „Мцири“ и „Демон“; включени са и юношески творби на Лермонтов, които е писал като 14-18-годишен и които са публикувани много години след смъртта му.
За любителите на биографичните детайли, семейни интриги и многобройни хипотези около дуела на Лермонтов ще бъдат интересни статиите на Л. Новоженов „Тархани“ (прев. Георги Христов), на Рудолф Баландин „Убийството на Михаил Лермонтов“ (прев. Георги Ангелов), както и статията на Владимир Бондаренко „Шотландските струни на Лермонтов“ (прев. Татяна Любенова). Тези материали ни предлагат сензационни разкрития и подробности (с богат снимков материал) за родословното дърво и гибелта на поета. Малко български читатели знаят за родословната връзка на Михаил Юриевич с шотландската аристокрация: авторът Вл. Бондаренко е посетил замъка Дарси, където още от XV в. живее шотландската фамилия Лиърмаунд – едни от най-влиятелните личности в графство Файф. Нейни представители от няколко поколения са били кметове на гр. Сейнт Андрюс: напр. Сър Джеймс Лиърмаунд (кмет от 1530 до 1546), който е бил и пазач на държавното съкровище на Шотландия, дипломат и съветник на крал Яков V. Част от този аристократичен род се заселва в Русия по времето на цар Михаил Романов (XVII в.), идентифицира се с руския вариант Лермонтов, но запазва девиза на герба от шотландския му оригинал: Dum spiro spero („Докато дишам, се надявам“). Изведени са още редица любопитни и пророчески факти от биографията на този древен род.
Списание „Пламък“ отделя достойно място и за откъс от забележителното произведение „Герой на нашето време“, определян от критиците едновременно като
психологически, любовен, приключенски и философски роман. За любителите на епистоларното наследство ще бъдат интересни публикуваните писма на поета, където той изповядва интимни изживявания, литературни и театрални въпроси. Не е отминат и паралелът, който често се прави, с творчеството на Байрон: „През вековете и пространството две съдби се срещат и съединяват в поезията си и в участта си.“ (Веселин Ханчев).
Своя разговор с Лермонтов от съвременни позиции – в поетичен формат – представя поетът Матей Шопкин: „Обръщение към Михаил Ю. Лермонтов“.
Брой 3 на сп. „Пламък“ е отделил място и за най-новите произведения на поетите Георги Ангелов, Първолета Маджарска, Анелия Янковска-Сенгалевич и Веска Гювийска. Прозата е представена с романтично-приказния стил на Златимир Коларов, а критиката – от статии и рецензии на Иван Бубалов, Илияна Денева и Продрум Димов.
Броят е издаден с финансовата подкрепа на Руския културно-информационен център – София. В илюстративния материал се открояват снимки на оригинални акварели, дело на самия М. Ю. Лермонтов, както и картини на Михаил Врубел.