Тематичен фокус на този брой са философските, религиозно-философските и социалните идеи на мислители от българската, и в по-широк културен периметър – славянската философска традиция: Димитър Михалчев, Иван Саръилиев, Я. Янев, Б. Вишеславцев, Владимир Соловьов, Ян Паточка. Разискваната проблематика се движи в широк тематичен диапазон – от центрирането върху специфично философските проблеми и методи до приложението им за просветляване на въпросите за войната и човешкото страдание. С изключение на преведения от руски оригинален текст на Б. Вишеславцев, повечето статии в тези две основни рубрики са интерпретации на български философи – както утвърдени, със солидни публикации (Ангел Стефанов, В. Кулов, Л. Гурова, Димитър Цацов, Нина Димитрова), така и млади, но с добро “перо” (А. Ташев, И. Кожухаров). Анализът на “българската” съдба на ремкеанската философия в лицето на Д. Михалчев, превърнал се в своеобразен “травматичен”, но пречистващ сюжет в последните две десетилетия, тук е осъществен с професионална вещина и мъжество.
Философско-саморефлексивният, понякога горчив, акцент в този брой се затвърждава и от рубриката отзвук от “кръгла маса” за социалните науки. Авторите в него – философи от различни поколения – разсъждават върху нерадостната и кръстопътна съдба на социалните науки днес, върху драматичната дилема: да следват собствено научна проблематика и етос, но да пребивават в бедност и конюнктурно обусловена културна изолация, или да се оставят да бъдат “употребени” и, съответно, добре заплатени (в името на идеологически, политически, военни проекти). Българските философи за пореден път анализират в критичен план тази инструментализация на знанието, разпространена широко в последните десетилетия, особено пагубна за същността и спецификата на философията. Изкушаването и дори принуждаването ù към “полезност” и “приложимост” често е ставало и става в името на преходни и временни, пост фактум критикувани социални проекти.
Интересните проблеми за философските аспекти на времето и вещта, за отношенията между пол и субект се разискват в следващите рубрики с ерудиция и компетентност. В есето на Красимир Делчев “Престъпление и прошка” философът е обърнал поглед и към по-злободневни, нравствено-политически проблеми: разликата и отношението между християнски разбраната вина и прошка, и императивните юридически понятия “престъпление” и “наказание”; с разбиране и критичен патос ги е приложил към съвременната ни социална ситуация.
• Българската философия: поглед “отвътре” и “отвън” . Ангел Стефанов – Димитър Михалчев: Преображения на оценките . Венцеслав Кулов – Ремкеанската философия – стил и философски метод . Лилия Гурова – Философската психология на Димитър Михалчев . Димитър Цацов – Мизерията на българския философски разум . Нина Димитрова – Имиджът на философията в българската междувоенна хуманитаристика . Андрей Ташев – Различното познание в “Meditationes” от Иван Саръилиев . Д-р Теодор Петерс – Янко Янев: Личност, съдба и философия. София 1928
• Персоналии от славянската философска традиция Борис Вишеславцев – Богооставеността . Надежда Крохина – Софиологията на Вл. Соловьов и нейното отражение: софийната традиция на руската мисъл и литература . Иван Кожухаров – Ян Паточка. “Войните на XX век и XX век като война” – принос към онтологическия дискурс на съвременното осмисляне на войната
• Отзвук от “кръгла маса” за съвременните проблеми на социалните науки . Ина Димитрова – Когато хуманитарните науки оказват “хуманитарна” помощ: антрополози на война . Иван Кацарски – Науката – начини на употреба . Борислав Градинаров – Социалните науки на кръстопът . Диана Данова – “Методологическата война между социалните науки?” . Ивайло Димитров – Сатурновата дупка на европейската рационалност
• Онтологии на времето . Веселин Петров – Какво представлява Уайтхедовата “Епохална теория за времето” . Стефан Димитров – Конститутивните възможности на мисленето – смисловата конституция на естествената или непосредствено дадена вещ . Кристиян Енчев – Метафорите като критико-исторически онтологеми на духовността
• Пол и субект . Жорж Дюби – Откъси от “Рицарят, дамата и духовникът” . Татяна Батулева – Жорж Дюби за женското, или между структурата и събитието . Elika Rafi – Phenomenology of Experience and Illusions of Subject-Objectivization
• Есе . Красимир Делчев – Престъпление и прошка
• Отзиви . Татяна Батулева – Българската философска култура, или между единството и диалогичността . Нонка Богомилова - “Немският идеализъм в България”. Представяне на сборник, посветен на юбилея и културното дело на Генчо Дончев . Нина Димитрова, Атанас Стаматов – Новаторско изследване на философския процес в България откъм неговото социално битие