Интервю
Маргарита Дюлгерова: Повече от 30 години се уча от децата
С вълшебници на словото, като Петя Караколева, дървото на българщината може и да разцъфти
На сн. Маргарита Дюлгерова провежда игра в Детския отдел на Регионална библиотека "Любен Каравелов" - Русе
◊ ВИЗИТКА
Маргарита Дюлгерова е завършила българска филология и история във Великотърновския университет и библиотекознание – в СУ. Защитила е докторат по темата "Паралелно стимулиране на детската читателска и творческа активност чрез съчиняване и илюстриране на вълшебни приказки". Разработила е методическите помагала за деца: "Сладкодумко", "Живото вълшебство", "Ами ако…" и "Ябълка златна", които стимулират детската читателска и творческа активност. Учи се заедно с децата на будуване в градината на детското творчество. И то по най-добрия начин – с крилата на детските сърца. Автор е и на методически указания за работа с романа-приказка "Най-златното злато" от Петя Караколева в начален курс.
Работи като библиотекар в Регионална библиотека "Л. Каравелов" – Русе. Поддържа и детската част от библиотечния сайт. А в нейния сайт http://zlato.hit.bg могат да се намерят подробности за оригиналните й методи на работа с деца, които биха могли да се въведат и в други библиотеки и училища.
На 16 октомври тази година в Кърджали за пети пореден път ще бъде връчена Националната награда за детска литература на името на даровитата ни душеприказчица Петя Караколева. По този случай с огромни усилия бяха издадени и две от нейните книги за деца („Жълтият космодрум” и „Графиня Лък”) и преиздадено „Най-златното злато”, чието първо издание от 1986 г. е отдавна изчерпано.
По някакъв начин животът на моята събеседничка от далечния Русе е свързан с този на талантливата кърджалийка.
• На 15 октомври от 12 ч. Маргарита Дюлгерова ще говори за своите методически разработки пред бъдещите учители, сега студенти във филиал „Любен Каравелов” на Пловдивския университет в Кърджали. А литературният критик Никола Иванов ще представи новоиздадените детски книжки на Петя Караколева.
◊ ИНТЕРВЮ
- Г-жо Дюлгерова, вие сте разработили няколко методически помагала, свързани с детското четене. Как успявате да отваряте очите, ушите и сърцата на малките читатели към словото като съблазън?
- С моите колеги се стремим да заинтересуваме децата, за да идват по-често в библиотеката. А дали сме ги приобщили към магията на словото – не знам. Това ще кажат родителите на нашите читатели и техните учители, с които съвместно вървим по трудния път на обучението. В сайта на библиотеката: http://children.librousse.bg е отразена част от дейността ни.
- Какво място заема детският писател в трънливия път на педагога?
- Добрият детски писател винаги е и педагог по призвание. Мисля, че това важи също за библиотекарите и читалищните дейци, които обичат професията си и ратуват за оцеляването на българския език и националната ни култура.
- Петя Караколева и нейната детска книжка “Най-златното злато”, казвате, зидат белокаменната чешма край изворите на българската душевност, вграждат екологията на нравствените ни ценности. Как открихте този благороден къс от българската литература и как той ви вдъхнови да облагородявате с него детското съзнание?
- Заразителният смях на едно дете привлече веднъж вниманието ми към тази книга в една книжарница. Хлапето четеше, смееше се, показваше на другарчето си прекрасните илюстрации на Петър Станимиров.
А педагогическият процес е двупосочен – не само ние обучаваме и възпитаваме децата, но и те нас. Това важи и за развитието на умението да се възприема пълноценно прочетеното. Повече от 30 години се уча от децата. В периода от 6 до 10-годишната си възраст те възприемат словото, откроявайки ярко художествени детайли, които ние, възрастните, отминаваме. Наслаждават се на играта със звуците, думите, метафорите, които критиците надменно преценяват или теоретиците суховато анализират. А децата, чисто и просто им се радват. Може би затова събрах кураж да разработя идеите си за няколко урока, които да помогнат на библиотекарите, учителите и родителите да приобщят децата си към прекрасния свят на “Най-златното злато” от Петя Караколева.
- През къде минава днешната “треска за злато” в литературата и културата въобще?
- През душите ни. През сърцата ни. Прегазва ни. Разкъсва лични, родови, национални връзки, традиции, ценности. Дори и в най-тъмните години на робството народът ни не е плащал такъв жесток кръвен данък, какъвто плати през ХХ век, продължава да плаща и днес. Не зная, може би това е стръмният път към създаването на нещо ново – наднационално… Но защо да не опазим националната си самобитност? Питам се – ще станем ли повече европейци, ако започнем да чатим на латиница? Ще станат ли децата ни по-умни, ако четат меденосладка енциклопедия с дъмпингова цена, в която под рисунката на птици пише, че животните “раждат” своите малки?
- Златото и злото стоят близко, свързва ги инерцията, казвате, но дали в бъдеще ще придобием очи за златото на древните, което отразява Божествената светлина?
- Извинете, не обичам изрази от тоя род. Божественото – Богу. Нам – човешкото. От всеки от нас зависи, дали ще съхраним най-доброто от традициите и културата на всички етноси и народи, населявали някога тези земи.
- Има ли днес “свирка за разчуруликване” на точно това злато?
- Докато има всеотдайни учители като Тодорка Дочева от училище “Йордан Йовков” в Русе, детски писатели, като Петя Караколева, редактори, като сестра й Тамара Караколева от Кърджали, дори и с патерици да кретаме - от девет извора вода ще сбираме, но няма да оставим да залинее дървото на българщината… А може би някой вълшебник на словото, като Петя, ще го накара да разцъфти…
- Не се ли оглежда в това злато и същината на творчеството?
- Същината на творчеството? Милиарди страници са изписани за него, а вие искате от мен да ги събера в една метафора…
- А днешната криза не е ли тъкмо в загубата на сетивата ни за красотата, и в изтласканото на по-заден план съприкосновение с най-златното злато – родната ни реч?
- Та къде другаде, освен в книгите, да се докоснат децата до красотата и богатството на българската реч?
В медиите ли? Интересно, ако направим мащабно и честно проучване, дали там ще открием поне хиляда красиви български думи? Но малчуганите добре са овладели думичката “серсемино”, тъй темпераментно произнасяна от актьора с калимавка…
- Това поправимо ли е и как?
- Не зная. Моят начин е – да си върша работата, колкото се може по-добре. И да се уча.
◊ ВИЗИТКА
Маргарита Дюлгерова е завършила българска филология и история във Великотърновския университет и библиотекознание – в СУ. Защитила е докторат по темата "Паралелно стимулиране на детската читателска и творческа активност чрез съчиняване и илюстриране на вълшебни приказки". Разработила е методическите помагала за деца: "Сладкодумко", "Живото вълшебство", "Ами ако…" и "Ябълка златна", които стимулират детската читателска и творческа активност. Учи се заедно с децата на будуване в градината на детското творчество. И то по най-добрия начин – с крилата на детските сърца. Автор е и на методически указания за работа с романа-приказка "Най-златното злато" от Петя Караколева в начален курс.
Работи като библиотекар в Регионална библиотека "Л. Каравелов" – Русе. Поддържа и детската част от библиотечния сайт. А в нейния сайт http://zlato.hit.bg могат да се намерят подробности за оригиналните й методи на работа с деца, които биха могли да се въведат и в други библиотеки и училища.
На 16 октомври тази година в Кърджали за пети пореден път ще бъде връчена Националната награда за детска литература на името на даровитата ни душеприказчица Петя Караколева. По този случай с огромни усилия бяха издадени и две от нейните книги за деца („Жълтият космодрум” и „Графиня Лък”) и преиздадено „Най-златното злато”, чието първо издание от 1986 г. е отдавна изчерпано.
По някакъв начин животът на моята събеседничка от далечния Русе е свързан с този на талантливата кърджалийка.
• На 15 октомври от 12 ч. Маргарита Дюлгерова ще говори за своите методически разработки пред бъдещите учители, сега студенти във филиал „Любен Каравелов” на Пловдивския университет в Кърджали. А литературният критик Никола Иванов ще представи новоиздадените детски книжки на Петя Караколева.
◊ ИНТЕРВЮ
- Г-жо Дюлгерова, вие сте разработили няколко методически помагала, свързани с детското четене. Как успявате да отваряте очите, ушите и сърцата на малките читатели към словото като съблазън?
- С моите колеги се стремим да заинтересуваме децата, за да идват по-често в библиотеката. А дали сме ги приобщили към магията на словото – не знам. Това ще кажат родителите на нашите читатели и техните учители, с които съвместно вървим по трудния път на обучението. В сайта на библиотеката: http://children.librousse.bg е отразена част от дейността ни.
- Какво място заема детският писател в трънливия път на педагога?
- Добрият детски писател винаги е и педагог по призвание. Мисля, че това важи също за библиотекарите и читалищните дейци, които обичат професията си и ратуват за оцеляването на българския език и националната ни култура.
- Петя Караколева и нейната детска книжка “Най-златното злато”, казвате, зидат белокаменната чешма край изворите на българската душевност, вграждат екологията на нравствените ни ценности. Как открихте този благороден къс от българската литература и как той ви вдъхнови да облагородявате с него детското съзнание?
- Заразителният смях на едно дете привлече веднъж вниманието ми към тази книга в една книжарница. Хлапето четеше, смееше се, показваше на другарчето си прекрасните илюстрации на Петър Станимиров.
А педагогическият процес е двупосочен – не само ние обучаваме и възпитаваме децата, но и те нас. Това важи и за развитието на умението да се възприема пълноценно прочетеното. Повече от 30 години се уча от децата. В периода от 6 до 10-годишната си възраст те възприемат словото, откроявайки ярко художествени детайли, които ние, възрастните, отминаваме. Наслаждават се на играта със звуците, думите, метафорите, които критиците надменно преценяват или теоретиците суховато анализират. А децата, чисто и просто им се радват. Може би затова събрах кураж да разработя идеите си за няколко урока, които да помогнат на библиотекарите, учителите и родителите да приобщят децата си към прекрасния свят на “Най-златното злато” от Петя Караколева.
- През къде минава днешната “треска за злато” в литературата и културата въобще?
- През душите ни. През сърцата ни. Прегазва ни. Разкъсва лични, родови, национални връзки, традиции, ценности. Дори и в най-тъмните години на робството народът ни не е плащал такъв жесток кръвен данък, какъвто плати през ХХ век, продължава да плаща и днес. Не зная, може би това е стръмният път към създаването на нещо ново – наднационално… Но защо да не опазим националната си самобитност? Питам се – ще станем ли повече европейци, ако започнем да чатим на латиница? Ще станат ли децата ни по-умни, ако четат меденосладка енциклопедия с дъмпингова цена, в която под рисунката на птици пише, че животните “раждат” своите малки?
- Златото и злото стоят близко, свързва ги инерцията, казвате, но дали в бъдеще ще придобием очи за златото на древните, което отразява Божествената светлина?
- Извинете, не обичам изрази от тоя род. Божественото – Богу. Нам – човешкото. От всеки от нас зависи, дали ще съхраним най-доброто от традициите и културата на всички етноси и народи, населявали някога тези земи.
- Има ли днес “свирка за разчуруликване” на точно това злато?
- Докато има всеотдайни учители като Тодорка Дочева от училище “Йордан Йовков” в Русе, детски писатели, като Петя Караколева, редактори, като сестра й Тамара Караколева от Кърджали, дори и с патерици да кретаме - от девет извора вода ще сбираме, но няма да оставим да залинее дървото на българщината… А може би някой вълшебник на словото, като Петя, ще го накара да разцъфти…
- Не се ли оглежда в това злато и същината на творчеството?
- Същината на творчеството? Милиарди страници са изписани за него, а вие искате от мен да ги събера в една метафора…
- А днешната криза не е ли тъкмо в загубата на сетивата ни за красотата, и в изтласканото на по-заден план съприкосновение с най-златното злато – родната ни реч?
- Та къде другаде, освен в книгите, да се докоснат децата до красотата и богатството на българската реч?
В медиите ли? Интересно, ако направим мащабно и честно проучване, дали там ще открием поне хиляда красиви български думи? Но малчуганите добре са овладели думичката “серсемино”, тъй темпераментно произнасяна от актьора с калимавка…
- Това поправимо ли е и как?
- Не зная. Моят начин е – да си върша работата, колкото се може по-добре. И да се уча.
Автор:
Интервюто взе: Лияна Фероли
Публикация:
02.10.2009 г. 15:21
Етикети:
Посетено:
1961
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/34/news/8535-margarita-dyulgerova-poveche-ot-30-godini-se-ucha-ot-detsata