Издания / премиери
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
Нов брой на списание "Философски алтернативи"
Излезе от печат кн. 3/2009 на списание "Философски алтернативи"
◊ АКЦЕНТИ В БРОЯ
Тематичен фокус на този брой са философските, религиозно-философските и социалните идеи на мислители от българската, и в по-широк културен периметър – славянската философска традиция: Димитър Михалчев, Иван Саръилиев, Я. Янев, Б. Вишеславцев, Владимир Соловьов, Ян Паточка. Разискваната проблематика се движи в широк тематичен диапазон – от центрирането върху специфично философските проблеми и методи до приложението им за просветляване на въпросите за войната и човешкото страдание. С изключение на преведения от руски оригинален текст на Б. Вишеславцев, повечето статии в тези две основни рубрики са интерпретации на български философи – както утвърдени, със солидни публикации (Ангел Стефанов, В. Кулов, Л. Гурова, Димитър Цацов, Нина Димитрова), така и млади, но с добро “перо” (А. Ташев, И. Кожухаров). Анализът на “българската” съдба на ремкеанската философия в лицето на Д. Михалчев, превърнал се в своеобразен “травматичен”, но пречистващ сюжет в последните две десетилетия, тук е осъществен с професионална вещина и мъжество.
Философско-саморефлексивният, понякога горчив, акцент в този брой се затвърждава и от рубриката отзвук от “кръгла маса” за социалните науки. Авторите в него – философи от различни поколения – разсъждават върху нерадостната и кръстопътна съдба на социалните науки днес, върху драматичната дилема: да следват собствено научна проблематика и етос, но да пребивават в бедност и конюнктурно обусловена културна изолация, или да се оставят да бъдат “употребени” и, съответно, добре заплатени (в името на идеологически, политически, военни проекти). Българските философи за пореден път анализират в критичен план тази инструментализация на знанието, разпространена широко в последните десетилетия, особено пагубна за същността и спецификата на философията. Изкушаването и дори принуждаването ù към “полезност” и “приложимост” често е ставало и става в името на преходни и временни, пост фактум критикувани социални проекти.
Интересните проблеми за философските аспекти на времето и вещта, за отношенията между пол и субект се разискват в следващите рубрики с ерудиция и компетентност. В есето на Красимир Делчев “Престъпление и прошка” философът е обърнал поглед и към по-злободневни, нравствено-политически проблеми: разликата и отношението между християнски разбраната вина и прошка, и императивните юридически понятия “престъпление” и “наказание”; с разбиране и критичен патос ги е приложил към съвременната ни социална ситуация.
Прочетете и ще видите!
Нонка Богомилова
◊ СЪДЪРЖАНИЕ
• Българската философия: поглед “отвътре” и “отвън”
. Ангел Стефанов – Димитър Михалчев: Преображения на оценките
. Венцеслав Кулов – Ремкеанската философия – стил и философски метод
. Лилия Гурова – Философската психология на Димитър Михалчев
. Димитър Цацов – Мизерията на българския философски разум
. Нина Димитрова – Имиджът на философията в българската междувоенна хуманитаристика
. Андрей Ташев – Различното познание в “Meditationes” от Иван Саръилиев
. Д-р Теодор Петерс – Янко Янев: Личност, съдба и философия. София 1928
• Персоналии от славянската философска традиция
Борис Вишеславцев – Богооставеността
. Надежда Крохина – Софиологията на Вл. Соловьов и нейното отражение: софийната традиция на руската мисъл и литература
. Иван Кожухаров – Ян Паточка. “Войните на XX век и XX век като война” – принос към онтологическия дискурс на съвременното осмисляне на войната
• Отзвук от “кръгла маса” за съвременните проблеми на социалните науки
. Ина Димитрова – Когато хуманитарните науки оказват “хуманитарна” помощ: антрополози на война
. Иван Кацарски – Науката – начини на употреба
. Борислав Градинаров – Социалните науки на кръстопът
. Диана Данова – “Методологическата война между социалните науки?”
. Ивайло Димитров – Сатурновата дупка на европейската рационалност
• Онтологии на времето
. Веселин Петров – Какво представлява Уайтхедовата “Епохална теория за времето”
. Стефан Димитров – Конститутивните възможности на мисленето – смисловата конституция на естествената или непосредствено дадена вещ
. Кристиян Енчев – Метафорите като критико-исторически онтологеми на духовността
• Пол и субект
. Жорж Дюби – Откъси от “Рицарят, дамата и духовникът”
. Татяна Батулева – Жорж Дюби за женското, или между структурата и събитието
. Elika Rafi – Phenomenology of Experience and Illusions of Subject-Objectivization
• Есе
. Красимир Делчев – Престъпление и прошка
• Отзиви
. Татяна Батулева – Българската философска култура, или между единството и диалогичността
. Нонка Богомилова - “Немският идеализъм в България”. Представяне на сборник, посветен на юбилея и културното дело на Генчо Дончев
. Нина Димитрова, Атанас Стаматов – Новаторско изследване на философския процес в България откъм неговото социално битие
Тематичен фокус на този брой са философските, религиозно-философските и социалните идеи на мислители от българската, и в по-широк културен периметър – славянската философска традиция: Димитър Михалчев, Иван Саръилиев, Я. Янев, Б. Вишеславцев, Владимир Соловьов, Ян Паточка. Разискваната проблематика се движи в широк тематичен диапазон – от центрирането върху специфично философските проблеми и методи до приложението им за просветляване на въпросите за войната и човешкото страдание. С изключение на преведения от руски оригинален текст на Б. Вишеславцев, повечето статии в тези две основни рубрики са интерпретации на български философи – както утвърдени, със солидни публикации (Ангел Стефанов, В. Кулов, Л. Гурова, Димитър Цацов, Нина Димитрова), така и млади, но с добро “перо” (А. Ташев, И. Кожухаров). Анализът на “българската” съдба на ремкеанската философия в лицето на Д. Михалчев, превърнал се в своеобразен “травматичен”, но пречистващ сюжет в последните две десетилетия, тук е осъществен с професионална вещина и мъжество.
Философско-саморефлексивният, понякога горчив, акцент в този брой се затвърждава и от рубриката отзвук от “кръгла маса” за социалните науки. Авторите в него – философи от различни поколения – разсъждават върху нерадостната и кръстопътна съдба на социалните науки днес, върху драматичната дилема: да следват собствено научна проблематика и етос, но да пребивават в бедност и конюнктурно обусловена културна изолация, или да се оставят да бъдат “употребени” и, съответно, добре заплатени (в името на идеологически, политически, военни проекти). Българските философи за пореден път анализират в критичен план тази инструментализация на знанието, разпространена широко в последните десетилетия, особено пагубна за същността и спецификата на философията. Изкушаването и дори принуждаването ù към “полезност” и “приложимост” често е ставало и става в името на преходни и временни, пост фактум критикувани социални проекти.
Интересните проблеми за философските аспекти на времето и вещта, за отношенията между пол и субект се разискват в следващите рубрики с ерудиция и компетентност. В есето на Красимир Делчев “Престъпление и прошка” философът е обърнал поглед и към по-злободневни, нравствено-политически проблеми: разликата и отношението между християнски разбраната вина и прошка, и императивните юридически понятия “престъпление” и “наказание”; с разбиране и критичен патос ги е приложил към съвременната ни социална ситуация.
Прочетете и ще видите!
Нонка Богомилова
◊ СЪДЪРЖАНИЕ
• Българската философия: поглед “отвътре” и “отвън”
. Ангел Стефанов – Димитър Михалчев: Преображения на оценките
. Венцеслав Кулов – Ремкеанската философия – стил и философски метод
. Лилия Гурова – Философската психология на Димитър Михалчев
. Димитър Цацов – Мизерията на българския философски разум
. Нина Димитрова – Имиджът на философията в българската междувоенна хуманитаристика
. Андрей Ташев – Различното познание в “Meditationes” от Иван Саръилиев
. Д-р Теодор Петерс – Янко Янев: Личност, съдба и философия. София 1928
• Персоналии от славянската философска традиция
Борис Вишеславцев – Богооставеността
. Надежда Крохина – Софиологията на Вл. Соловьов и нейното отражение: софийната традиция на руската мисъл и литература
. Иван Кожухаров – Ян Паточка. “Войните на XX век и XX век като война” – принос към онтологическия дискурс на съвременното осмисляне на войната
• Отзвук от “кръгла маса” за съвременните проблеми на социалните науки
. Ина Димитрова – Когато хуманитарните науки оказват “хуманитарна” помощ: антрополози на война
. Иван Кацарски – Науката – начини на употреба
. Борислав Градинаров – Социалните науки на кръстопът
. Диана Данова – “Методологическата война между социалните науки?”
. Ивайло Димитров – Сатурновата дупка на европейската рационалност
• Онтологии на времето
. Веселин Петров – Какво представлява Уайтхедовата “Епохална теория за времето”
. Стефан Димитров – Конститутивните възможности на мисленето – смисловата конституция на естествената или непосредствено дадена вещ
. Кристиян Енчев – Метафорите като критико-исторически онтологеми на духовността
• Пол и субект
. Жорж Дюби – Откъси от “Рицарят, дамата и духовникът”
. Татяна Батулева – Жорж Дюби за женското, или между структурата и събитието
. Elika Rafi – Phenomenology of Experience and Illusions of Subject-Objectivization
• Есе
. Красимир Делчев – Престъпление и прошка
• Отзиви
. Татяна Батулева – Българската философска култура, или между единството и диалогичността
. Нонка Богомилова - “Немският идеализъм в България”. Представяне на сборник, посветен на юбилея и културното дело на Генчо Дончев
. Нина Димитрова, Атанас Стаматов – Новаторско изследване на философския процес в България откъм неговото социално битие
Автор:
Нонка Богомилова
Публикация:
02.10.2009 г. 17:20
Посетено:
1546
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/4/news/8538-nov-broy-na-spisanie-filosofski-alternativi