Sofia Dance Week. Ден последен!

Снимката е от спектакъла "Ерекция", Пиер Ригал (Франция)


◊ КАКВО СЕ СЛУЧИ НА SOFIA DANCE WEEK

Изминаха седем дни, в които софийската публика на групички, двойки, отряди или самостоятелно щурмуваше ту Националната опера, ту театър „София”, за да гледа съвременен танцов театър. Пиер Ригал беше заложил на хип-хоп културата в „Асфалт” и на вдъхновяващата симбиоза между визуално изкуство и танц в „Ерекция”.

Алесандра Кристиани ("гол.гола") остана повече гола, отколкото разголваща автентичния „аз”, както се очакваше.

Едно мъжко голо тяло от Полша обаче успя да надхвърли очакванията – „Очаквайки” на Миколай Миколайчик разхождаше голо тяло в класически балетни движения по оголената сцена на театър „София” (радиатори в дъното, врата на асансьор вдясно, червени пожарогасители навсякъде), но високата еклектична енергия на спектакъла избухна, когато Миколай оголи и главата си с машинка за бръснене (явно поне един месец и нещо няма да играе „Очаквайки” отново)... после се изправи пред първи ред гол и потен с микрофон в ръката и започна на пее с пълен глас някаква симпатична песничка, която забавно контрастираше със сериозната музикална атмосфера досега, подходяща за църковна литургия... повика момиче от публиката (тя не се е събличала)... а танцът свърши в изображението (в дъното на сцената се прожектираха кадри, заснети в залата преди представлението – хора влизащи, хора седящи, хора оглеждащи се, Венци Занков).

Българите от Кинестетик Проджект и балет Арабеск бяха оставили телата на самите себе си и дрехите им – липсваше голота, както и високо технологично присъствие, но подобно на „Ерекция” се търсеше често диалог със земята, телата се хоризонтализираха, конвулсираха по пода (и на обикновения зрител му идват едни такива лаически мисли, че единствената разлика между традиционния и съвременния танц е опозицията вертикал – хоризонтал, но кой да ти каже така ли е, пък и смееш ли да питаш в тъмната зала, когато отговорът неминуемо ще е „Шшшшшт”). Чудесно хрумване в подзаглавието на „Ductus” на Кинестетик Проджект – Ръководство за езда на мъртви коне; понамирисва (подзаглавието, не конят) на забавна игра с възможностите, реалностите на телата, провокация дали няма и танц за мъртви/ неподвижни тела.

“Gauthier Dance” на Ерик Готие заложи най-много на иронията, скеча, комичното в седем миниатюри. Самият Готие изпълни ролята на конферансие като се появи преди началото на спектакъла и успя да разсмее публиката с няколко свежи закачки на английски. От седемте миниатюри се откроиха „Балет 101” и „Страхова невроза”. „Балет 101” накара танцьора да изпълни 101 балетни позиции под диктовката на тайнствен глас (като самоучител по балет от аудиокасетка), който постепенно ускоряваше диктата на позициите, превръщайки се в музика, в динамичен и зареждащ с комизъм речитатив. „Страхова невроза” създаде красива запрашеност на сцената – танцьорите танцуваха под фуния, от която се изсипваше пясък, и с движенията на ръцете и телата си караха дори и пясъкът да затанцува във въздуха под звуците на Бетовеновата Симфония № 5.


◊ КАКВО ПРЕДСТОИ: ПОСЛЕДЕН ДЕН

Sofia Dance Week 2009 ще бъде закрит днес, 1 октомври, със спектакъла „Соло #2 – Честоти” на танцуващите с тъмнината Брис Льору и Красен Кръстев. Спектакълът ще бъде игран в Националната опера и балет три пъти в следния график:

01.10, 18:00 Красен Кръстев

01.10, 20:00 Брис Льору

01.10, 22:00 Красен Кръстев

Почитателите на съвременния танцов театър не трябва да изпускат възможността да видят „Соло #2 – Честоти” заради основните действащи лица – Брис Льору е определян като „категория сам по себе си” поради новаторството си в новия физически театър. Красен Кръстев е едно от най-известните български имена на световната танцова сцена. Кръстев работи в Брюксел заедно с Льору и в Лозана, където се намира неговата формация "Compagnie Krassen Krastev".