◊ ПОКАНА РНБ „П. Р. Славейков“ – В. Търново
Къща-музей „Емилиян Станев“ – В. Търново
Ви канят
на премиерата на новата книга на д-р Радка Пенчева „Писателят: лица и спомени (критика, персоналии)“.
Книгата ще бъде представена от Владимир Шумелов в читалнята на библиотеката.
Събитието е съпътствано с откриване на документална изложба във фоайето на Регионалната библиотека, посветена на 135-годишнината от рождението на Йордан Йовков.
Място: РНБ „П. Р. Славейков“, ул. „Иванка Ботева“ 2
Дата: 12.02.2015 г. (четвъртък) от 17.30 ч.
◊ ЗА АВТОРА
Радка Пенчева е родена на 14.02.1960 г. в Дряново, Габровска област. Завършва Математическа гимназия във В. Търново (1978), Държавния библиотекарски институт – София (1980), ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ – специалност „Българска филология и история“ (1986). Специализира в ИПКИР – Москва, Русия (1986), Музея за немска класическа литература – Ваймар, Германия (1990), изд. „Ателие дю Ге“ – Каркасон, Франция (1998). От 1980 до 1987 г. работи в Отдела за техническа информация на ЗЗУ – В. Търново; от 1987 до днес е в къща-музей „Емилиян Станев“ във В. Търново, гл. уредник на музея от 1991 г. В периода 1991–1995 г. е общински съветник, председател на Комисията по култура в Общински съвет В. Търново; през 1998–2003 г. е зам.-председател на Сдружение на литературни дейци „Света гора“ – В. Търново; през 1999–2002 г. е зам.-главен редактор на в. „Артфорум“ – В. Търново; от 2000 г. досега е председател на Сдружение с нестопанска цел „Емилиян Станев“. Член на Национално общество за литература и изкуства „Формула 6“ – В. Търново, от 2009 г. Д-р на филогическите науки. Редактор и съставител е на Юбилеен вестник за Емилиян Станев, на книгите „Емилиян Станев – личност и творческа съдба“, „История. Истории. Наративи“ и др. Участва с превод от руски в книгата на Игор Кондаков „Увод в историята на руската култура“ (колектив, изд. „ПАН-ВТ“, В. Търново, 2002). Публикува в специализираната периодика и сборници многобройни статии и студии върху български писатели класици и по-неизвестни имена от литературната ни история. Участва в научни конференции в България, Германия, Италия, Франция, Унгария. Има множество публикации в централния и местен литературен печат, автор на книгата „Емилиян Станев – разкази за деца“ (в съавт.). Превеждана е на английски в електронното списание „Muse Apprentise Guild“ от Здравка Евтимова (2004).
Автор на самостоятелните критически изследвания „Литературният архив – недоразказаната памет“ (изд. „Фабер“, В. Търново, 2003), „Творческият архив на Емилиян Станев и историческите му визии в романа „Иван Кондарев“ (ИК „ЛИК“, С., 2009), „Страници и странници в българската култура“ (изд. „Фабер“, В. Търново, 2013). Съставителка на книгата с избрани статии на Александър Дзивгов „Литература и общество“ (ИК „Изток-Запад“, С., 2013).
◊ ЗА КНИГАТА
Новият сборник с критически статии и портрети на д-р Радка Пенчева потвърждава авторските постижения от предишните нейни изследвания и ги продължава в посоката да разчете „литературата като жива памет“ (проф. Елка Константинова), стъпил върху стабилната основа на документа и архива; разширява търсенията й върху „културната биография“, а персоналистичният й избор съчетава както традиционна (основно), така и интердисциплинарна методология.
Подредбата на статиите и потретите не следва строга хронология – като поява в публичното пространство във времето или като следващи един от друг текстове, но целият корпус от критически текстове обхваща книги и имена от книги и събития от 2003 г. до днес. Техният избор не е случаен и следва целта да се въведе ред в безредието на нашата литературно-историческата процесуалност, подчинен на строго етичен кодекс. В отделните текстове ще се срещнем с имената на Иван Вазов, Добри Ганчев, Анна Каменова, Светослав Минков, О. Василев, Ст. Чилингиров, Н. Й. Вапцаров, Й. Йовков, д-р П. Момчилов; много текстове в този сборник са критически ориентирани към най-нови български автори, появили се през последните години с критически сборници, монографии, проза или поезия: Румяна Пенчева, Йордан Каменов, Нина Пантелеева, Емил Андреев, Тошо Дончев, Пеньо Цонев, Румен Стоянов и Йордан Атанасов, Владимир Шумелов, Георги Тенев, Здравка Евтимова, Павел Павлов, Бойка Асиова, Веселина Цанкова, Николай Иванов, Георги Николаев, проф. Венко Александров и др. И не на последно място – преклонението през учителите, което е приоритет само на духовно извисените и широко скроени творци, които са осъзнали, че нищо не почва и нищо не свършва с нас – Любомир Георгиев и проф. Мария Младенов.
Владимир Шумелов