Музика
В петък вечер – с Густав Малер и неговата Пета симфония в Русе
Концерт на Русенска филхармония под диригентството на Масаюки Хонда
◊ ПОКАНА
В петък вечер – с Густав Малер и неговата Пета симфония в Русе
Защо трябва да не пропускаме концерта на Русенска филхармония под диригентството на нашия гост от Япония Масаюки Хонда на 6 февруари от 19.00 часа в залата на Филхармонията?
Защото ще бъде изпълнена Пета симфония на Густав Малер.
Ето какво споделя с нас за композитора и неговата монументална творба диригентът Веселин Байчев:
„Уважаеми господин Директор, за да изразя приблизително онова огромно впечатление, което предизвика Вашата симфония, аз трябва да се обърна към Вас не както музикант към музиканта, а като човек към човека. Защото аз видях Вашата душа разголена. , съвършено разголена. Тя се простираше пред мен като див, тайнствен ландшафт, с неговите плашещи бездни и теснини, с прелестните и радостни полянки и тихите идилически кътчета. Аз я възприех като стихийна буря с нейните ужаси и беди, и с нейните просветляващи, успокояващи дъги. И какво от това, че Вашата „програма”, която ми съобщиха по-късно, малко съответстваше на моите усещания? Нима е важно, добре или зле умея да тълкувам чувствата, предизвикани у мен от някакво преживяване? Нима съм длъжен правилно да разбирам, ако съм преживял, почувствувал? А Вашата симфония, според мен, аз почувствувах! Аз чувствувах борбата за илюзиите, аз видях как противоборстват една срещу друга добрите и злите сили, аз виждах как Човекът с мъчително вълнение се бори, за да достигне вътрешна Хармония; аз усетих Човека, Драмата, Истината, - безпощадната Истина.
Извинете ме: аз бях длъжен да се изкажа; при мен няма среда – или да, или не!
Ваш предан Арнолд Шьонберг”.
Желязна воля. Могъщи чувства. Могъща мисъл. И на всичко това – печатът на горда властност. Това е Малер.
В овала на неговата глава, в линиите на неговия профил има нещо древноегипетско. И онази безпощадност, която обладават египетските владетели. Като ръка на великан обхваща вашата душа, хвърля я в ада, възнася я в рая, довежда чувствата до пределно напрежение, и на вашите молби за пощада – има единствен отговор: „Покори се, безсилний! Аз така искам!”
Пета симфония на Густав Малер заема средищно място в неговите девет симфонии. С нея завършва първия цикъл, в който са включени Втора, Трета и Четвърта, в които са вплетени човешки гласове и започват три инструментални, които довеждат до грандиозната „Осма симфония” за 1000 изпълнители: Veni creator spiritus!” („Ела творчески дух!”), изградена върху финала на Втората част на Гьотевия „Фауст”.
Малер е последният от немските симфоници на 19. век и играе важна роля за прехода от епохата на романтизма към модерното време. Неговата музика оказва съществено влияние върху композиторите Рихард Щраус, Арнолд Шьонберг, Албан Берг и Антон Веберн, както и на диригентите Бруно Валтер, Ото Клемперер , чиято кариера той подпомага. Неговите мелодии стигащи почти до разпад, вкуса му към дълги експресивни интервали, остри модулации, използването на дисонантни интервали в ключовите моменти, които понякога нарушават класическата полифония и спомагат за преминаването към т. нар. "додекафонична" атонална музика, характерна за Нововиенска школа, която е силно повлияна от Малер.
Пета симфония (1901-1902) е написана на границата между 19. и 20. век. Трае час и 15 минути и нейната цикличност има една особена структура, която се движи между три и пет части, първата и втората се изпълняват непосредствено една след друга; третата Scherzo стои самостоятелно в центъра, а четвъртата и петата отново следват непосредствено една след друга.
„Една творба на силата, на здравото самочувствие, обърната с лице към живота, оптимистична в основното си настроение: един завладяващ траурен марш, с последваща, силно раздвижена втора част, едно скерцо с най-голям размах, едно прословуто Adagietto за щрайх и арфа и една рондо-фуга. От никакъв разговор с Малер, не е известно и от никоя нота не се чете ясно дали композицията на Пета симфония е повлияна от извънмузикални мисли или чувства. Това е музика страстна, буйна, патетична, всеобемаща, тържествена, нежна, пълна с всички трепети на човешката душа, но все пак само музика, и дори от най-далеч не се прокрадва вмешателството на метафизична проблематика в чисто музикалното развитие. Затова пък толкова по-старателно музикантът се е стремил да покаже симфоничната си дарба, да създаде нов, по-висок тип музика. Градиращата полифония в Пета симфония налага и обновяване на стила на оркестрация, така и в това отношение Малер навлезе в нова фаза от творчеството си, за да ни остави един шедьовър, портретиращ автора си в апогея на неговия живот, сила и майсторство”. (Бруно Валтер)
Малер е „открит” за европейците едва във втората половина на 20 в. по простата причина, че е бил забранен в Австрия и Германия след Първата световна война като евреин. Макар и 10 години шеф на Виенската Хофопера. Днес неговото творчество е в репертоара на всички световни диригенти, които се надпреварват да го записват.
Автор:
Сийка Лапачка, Държавна опера Русе
Публикация:
06.02.2015 г. 11:08
Етикети:
Посетено:
1045
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/15/news/20780-v-petak-vecher-s-gustav-maler-i-negovata-peta-simfoniya-v-ruse