Музика - К. Сен Санс, М. Равел, И. Стравински, С. Прокофиев, А. Хачатурян Идея, хореография и сценография - Росен Михайлов
Спектакълът се реализира с подкрепата на Програма „Култура“ на Столична община.
Съвременното изкуство не разказва сюжети. То ги провокира. Всеки от нас е натоварен с купища „лични” истории, като контейнер съдържащ какво ли не: мечти, събития, илюзии (разбити), планове, цели и пр. и пр. Мисията на съвременния артист е да да отвори и проникне в този контейнер, да ни постави пред нашите лични сюжети, сценарии и „романи” и да ни ги разкаже, понякога "разказвайки ни играта”. Защото какво по-вълнуващо може да има от това, някой да е надникнал в душата ти, да е чул мислите ти, да е прочел надеждите и разочарованията ти и да ти ги поднася на блюдото на сцената, добре сготвени, и поръсени с чувство за деликатен хумор?...
Това е направил в новата си пиеса Росен Михайлов, озаглавена иносказателно „Чакалнята”. Кой от нас не се е усещал като седящ в „Чакалнята” на живота (си) пътник, стоящ в очакване, ако не на Годо, то на собственото си щастие...
Чакаме в топлината и мрака на утробата да се родим. Чакаме да пораснем, за да можем да сбъднем мечтите си. Чакаме да намерим истинската и единствена любов. Чакаме да успеем в кариерата. Чакаме да построим огнището, около което да отгледаме децата си и да им внушим нашите недочакани мечти. Чакаме ги да пораснат. Чакаме отново да сме свободни. Чакаме да сме щастливи. Чакаме да сме зрели и самостоятелни. И чакаме, и чакаме... И докато чакаме и чакаме идва онова, което се преструваме, че никой не очаква... Това, което винаги ни изненадва... И после... Чакаме да се срещнат и комбинират правилните гени за да се заченем.
В стила на танцовия театър спектакълът ни поставя в ситуацията на принудителното чакане, в която човек общува с хора, не по свой избор и от това произлизат абсурдни комични ситуации. „Чакалнята” е пиеса за „интимността” или по-точно за „изгубената интимност”. Знакови и известни музикални хитове на Стравински, Прокофиев, Хачатурян и др. се съчетават плавно с хореография, която не ги отрича, но ги интерпретира по особено провокативен начин, който произтича от ясното усещане за реалността. Фаталното „днес” е преобърнало всичко – класическите хитове звучат различно в акустиката на съвременността. Оригиналните и изненадващи постановъчни решения и неочакваните съпоставки на тяло и пространство, на музика и образ, на образ и смисъл са силно провокативни и дори предизвикателни, без да напускат рамката на деликатността.