Музика
Премиера на „Силата на съдбата” от Верди в Държавна опера Варна
Предпремиера на 13 май, премиера на 13 август 2016
◊ СЪБИТИЕТО
Майският акцент в програмата на Държавна опера Варна е „Силата на съдбата” от Джузепе Верди, чийто предпремиерни спектакли са предвидени за 13 и 14 май 2016, а премиерата предстои в Опера в Летния театър през август, отново на „фаталното” число 13. В историята на Варненския оперен театър, след постановките през 1971 и 1994 г. това е третата сценична версия на творбата. Тя е дебютен прочит на главния диригент Светослав Борисов и на гост-режисьора Деян Прошев, директор на Македонската национална опера и балет.
Поканен е още един македонски творец – сценографът Живойн Траянович. Костюмограф Кина Петрова, диригент на хора Стефан Бояджиев, хореограф Гергана Георгиева - Караиванова. Главните роли изпълняват: Линка Стоянова – Леонора ди Варгас, Валерий Георгиев – Дон Алваро, Венцеслав Анастасов и Пламен Димитров – Дон Карлос ди Варгас, Евгений Станимиров и Деян Вачков – Падре Гуардиано, Свилен Николов - Мелитоне, Силвия Ангелова и Олга Куличева – Прециозила, Гео Чобанов – Маркиз ди Калатрава и др.
◊ ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА
Франческо Мария Пиаве написва либретото върху испанската драма „Дон Алваро или силата на съдбата” от 1835 г. на Анхел де Сааведра, като използва и сцени от „Лагера на Валенщайн” на Фридрих Шилер. Действието, което се разгръща в Испания и Италия от средата на ХVІІІ век, представя трагичната и недопустима според кастовите предразсъдъци любов между испанската благородничка Дона Леонора и потомъка на древните инки, метиса Дон Алваро. Изпълнен със случайности, разминавания, преследвания и невероятни превъплъщения, сюжетът проследява фаталните последици от изпълнението на клетвата за мъст в защита на поруганата фамилна чест. Те олицетворяват силата на съдбата - злото, пред което невинната любов се оказва безсилна.
Верди, получил поръчка за написването на тази опера от руския имперски двор, сам дирижира световната премиера в Санкт Петербург през 1862 г. Недоволен от постигнатото, композиторът преработва операта и през 1869 г. публиката в Миланската скала аплодира истинската премиера на „Силата на съдбата” в нейната окончателна редакция.
◊ ПОСТАНОВКАТА
С любопитство и творческо нетърпение се заех с тази не толкова често поставяна заради своята сложност опера. Удоволствие е да работя с прекрасните солисти на Държавна опера Варна - сопраното Линка Стоянова в ролята на Леонора и тенора Валерий Георгиев в ролята на Дон Алваро. Същото мога да кажа и за великолепните баритони Венцеслав Анастасов и Пламен Димитров в ролята на Дон Карлос, които освен в режисьорска и музикална посока, съумяват да представят образа и чрез своята лична емоционалност. Важна е тяхната интерпретация за ключов персонаж като Дон Карлос, който иска да защити достойнството на рода и да отмъсти за поруганата чест на сестра си, но всъщност се превръща в сляпо оръдие на съдбата.
„Силата на съдбата” има славата на фаталистична опера с много кръв и убийства. Те започват с проклятието над влюбените Дона Леонора и Дон Алваро от Маркиз ди Калатрава, смъртно улучения от случаен изстрел баща на девойката. По-нататък, дали случайно или не, съдбата преподрежда и обърква живота на героите, братът пронизва сестрата, вярвайки че изпълнява морален дълг. „Силата на съдбата” вълнува именно с темите за случайността и фатализма, за отмъщението и обърканите ценности, в името на които убийството се приема за героизъм. Темите звучат актуално и днес, затова и моята интерпретация се фокусира върху тях.
Разбира се, аз не съм фаталист и приемам с чувство за хумор насрочването на предпремиерата и премиерата на „фаталните” дати 13 май и 13 август. В Италия обаче са суеверни – някога един тенор починал по време на спектакъл на „Силата на съдбата” и затова, когато става дума за тази опера, там не изговарят цялото заглавие, а само първата дума „Силата”. Ние обаче предпочитаме да вярваме само в силата на изкуството.