◊ СЪБИТИЕТО
Моноспектакъл на Камен Донев „Възгледите на един учител за народното творчество” - 11.12.2008 г., ДКТ „Иван Радоев”, Плевен.
◊ ПОГЛЕД ОТ ЗАЛАТА
От афиша те гледа идиотската, в добрия смисъл на думата, физиономия на Камен. Попадал си на клипчета, гледал си го в „Улицата”, дочувал си гласа му от някакъв случаен телефон. И отиваш да се посмееш.
Но получаваш повече от очакваното.
Подобно на старите шутове, Камен, както те разсмива, така и успява да ти говори, да ти пее и играе, за важното – за красотата, за смисъла. Той е при играта, при смешката, при детското – но е и при сериозното, и свободно преминава от едното в другото, увличайки те със себе си. Не флиртува с публиката, не разчита на низките й страсти. Пред теб е добър актьор – но също и човек, който се осмелява да те допусне в своя свят. И ти го обикваш и му се радваш, възхищаваш се на неговата всеотдайност, на обичта му към корените, на ръчениците и хората му. Залепнал за седалката си, зинал като всички останали от залата, омаломощен и разплакан от смях, усещаш как проронваш и една истинска, горчива сълза. Как ни в клин, ни в ръкав, се сещаш за нещо твое си, и успяваш да го погледнеш право в очите това забутано в някой ъгъл нещо именно в този момент, да му кажеш да си ходи вече или да го помилваш и прибереш, където му е мястото… Случва ти се онова, за което той самият повдига въпрос от сцената – катарзис.
Аплодираш „учителя” искрено, тръгваш си доволен – не са те излъгали. (Това не ти се случва толкова често.)
И си мислиш колко е хубаво някой да прави това, което може и което обича.