In memoriam
Поменуване с книга - 40 дни без Момчил Петров
Едно “Диво лале” като последен дар
Едно “Диво лале” като последен дар остави кърджалийският писател Момчил Петров след себе си. Такъв е творецът. Винаги предусеща със силно развитата си интуиция своя край и иска да остави най-доброто от себе си. Затова предпоследната му книга се казва “Последният дар”, а последната му, все още неиздадена, ще се казва “Диво лале”. Дори само тези две заглавия казват предостатъчно.
Много кръв, много жертви има в неговите книги, но и много романтика и чиста, неподправена родопска нежност и копнежност. Той знаеше, както и неговите герои-траки, че всяка пролята капка кръв се превръща в малко слънчице, което подпалва росата по поляните и затова те са така бляскави. Затова и изкъпаните в нея треви показват посоката, по която трябва да вървим. На запад, за да стигнем до Изток. Защото няма изгрев без залез. Само трябва да преминем през пречистващата роса-коса със съзнанието, че принасяме себе си в слънчев дар. На това ще продължава да ни учи Момчил със своите книги.
А с най-новата си книга “Диво лале” (дано излезе скоро) Момчил ще ни припомни старата легенда, разпространена в Свещената планина Родопа, в която се говори, че кръвта вода не става, че сърцата на убитите и принесени в жертва момичета са като на оная тракийска принцеса, която не отдала сърцето си на римлянина-завоевател, а помолила богиня Земя да я превърне в диво лале. Затова дивите лалета виреят само в Свещената планина. Защото в техните чашки пламтят вечно живи сърца. И едно от тези лалета ще “цъфти” в бъдещата книга на Момчил. А това е много повече от помен.
Много кръв, много жертви има в неговите книги, но и много романтика и чиста, неподправена родопска нежност и копнежност. Той знаеше, както и неговите герои-траки, че всяка пролята капка кръв се превръща в малко слънчице, което подпалва росата по поляните и затова те са така бляскави. Затова и изкъпаните в нея треви показват посоката, по която трябва да вървим. На запад, за да стигнем до Изток. Защото няма изгрев без залез. Само трябва да преминем през пречистващата роса-коса със съзнанието, че принасяме себе си в слънчев дар. На това ще продължава да ни учи Момчил със своите книги.
А с най-новата си книга “Диво лале” (дано излезе скоро) Момчил ще ни припомни старата легенда, разпространена в Свещената планина Родопа, в която се говори, че кръвта вода не става, че сърцата на убитите и принесени в жертва момичета са като на оная тракийска принцеса, която не отдала сърцето си на римлянина-завоевател, а помолила богиня Земя да я превърне в диво лале. Затова дивите лалета виреят само в Свещената планина. Защото в техните чашки пламтят вечно живи сърца. И едно от тези лалета ще “цъфти” в бъдещата книга на Момчил. А това е много повече от помен.
Автор:
Лияна Фероли
Публикация:
13.12.2008 г. 22:11
Етикети:
Посетено:
1569
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/24/news/7036-pomenuvane-s-kniga-40-dni-bez-momchil-petrov