◊ СЪБИТИЕТО Министерство на културата, Столична община, Съюз на българските художници Галерия-музей "Дечко Узунов"
Ви канят на изложбата
Посланието по повод 110 години от рождението на Дечко Узунов(1899-1986)
Картини от фонда на Галерия-музей “Дечко Узунов” Куратор проф. Аксиния Джурова
Откриване на 23 февруари (понеделник) 2009 г., 18 часа Изложбена галерия “Шипка” 6, ІІ етаж
Изложбата ще продължи до 13 март 2009.
◊ ЗА ИЗЛОЖБАТА
„Ако за Пикасо казват, че си е присвоил цялото минало столетие, за нас това се отнася за Дечко Узунов. Минал през всички течения в изкуството, без да се определи към някое от тях, преживял остаряването на собствените си ученици и смятащ най-младите за свои, дарен от съдбата да премине през живота и кървавия ХХ век без трагични моменти в своя собствен живот, допринесъл най-много за европеизацията на българското изкуство, запазвайки почитта и обичта към своята страна и традиции, издигнал се до най-високия пост на Международната Асоциация за пластични изкуства (AIAP) към ЮНЕСКО и играещ ролята на консолидиращ интелигентите от всички гилдии в България, приемащ изкуството като забава и висша форма на естетизация в заобикалящия ни свят, одухотворил дори идиота (Вечерня, 1926 г.), притежаващ изтънчена чувствителност и вкус, ловящ мига в живота и в природните състояния, заливащ със светлина формите на битието, съхранил до края тънката еротична тръпка в голите тела, дематериализирани до степен на живописни видения при явно влечение към иреалното и отвъдното (още от бохемските години в Мюнхен (Черно, 1923 г.), към митичното и тайнственото без болезненост и страх, впечатляващ с аристократичната си осанка, с изящно чувство за хумор, държащо го винаги над злободневното и довело го до библейска мъдрост, достигнал до тази точност на четката, която може да се сравни само с категоричността на японската калиграфия, останал докрай извън чувството за завист, смятайки го за братоубийство, заложено още в клетките на първите хора (Каин и Авел). Това бе бай Дечко. Валидно ли е сега неговото Послание? И какво е то?”
проф. д-р Аксиния Джурова
◊ ПОВЕЧЕ ЗА ХУДОЖНИКА
Дечко Узунов Живот в дати
. 1899 г., 22 февруари - роден в град Казaнлък. . 1906-1916 г. - живее в Стара Загора със семейството си. . 1916 г. - постъпва в Първа мъжка гимназия в София. . 1919 г. - явява се на приемни изпити в Държавното художествено училище в класа на проф. Петко Клисуров. . 1922-1924 г. - следва в ателието на проф. Карл фон Маар в Мюнхенската академия. . 1924 г. - завръща се в България. Дипломира се в Художествената академия при проф. Стефан Иванов. . 1925 г. - получава Наградата на Министерството на просвещението. . 1927 г. - участва в Първата обща художествена изложба – София. . 1936 г. - приет за член на Ротари клуб. . 1937 г. - проектира и оформя монументално-декоративната украса на Българския павилион в Международното изложение в Париж и получава Почетен диплом за живопис. . 1937 г. - избран е за професор в Художествената академия в София. . 1938 г. - участва в Българската художествена изложба в Ню Йорк. . 1939 г. - избран е за Председател на Съюза на дружествата на художниците в България. . 1939 г. - създава витраж за заседателната зала на Българската народна банка и стенопис за тържествената зала на Съдебната палата. . 1940 г. - участва в Българската художествена изложба в Атина. . 1941 г. - участва в Българска художествена изложба в Германия. . 1942 г. - оформя Българския павилион на Международния панаир в Измир, Турция. . 1943 г. - проектира декори и костюми за балета “Тракия” по музика на Петко Стайнов. . 1945-1951 г. - Ректор на Художествената академия в София. . 1951 г. - открива самостоятелна изложба в Москва. . 1957-1959 г. - Директор на Националната художествена галерия, София. . 1958 г. - пътува до Китай, самостоятелна изложба “Пътуване из Китай”, София. . 1965-1968 г. - Председател на Съюза на българските художници. . 1969 г. - Юбилейна ретроспективна изложба по случай 70-годишнината му – София. . 1972 г. - самостоятелна изложба в Мюнхен. . 1976-1978 г. - на Осмия конгрес на AIAP в Багдад е избран за Председател, след това и почетен президент на асоциацията; Почетен член на Мексиканската академия на изкуствата. . 1978 г. - избран от Българската академия на науките за академик; получава наградата за живопис “Захари Зограф” за творбата “Каин и Авел”. . 1979 г., април - Юбилейна изложба по случай 80-годишнината на художника в залите на СБХ, София. . 1980 г. - самостоятелна изложба в Базел, Швейцария. . 1980 г. - посещава Делхи, Индия, като Председател на Международната асоциация за пластични изкуства към ЮНЕСКО. . 1980 г. - носител на ордена “Офисие Д`Ар Е Летр” на Министерството на културата на Франция. . 1983 г. - избран за почетен член на Художествената академия на СССР; получава наградата на Съюза на българските художници за декоративно и монументално изкуство “Илия Петров”. . 1984 г. - Юбилейна изложба по случай 85-годишнината на твореца в СБХ. . 1984 г. - Юбилейна изложба на художника в Москва. . 1985 г. - участва в Обща художествена изложба на българското изкуство в Мюнхен. . 1985 г. - самостоятелна изложба в Пекин, Китай. . 1986 г., 26 април – умира в София. . 1999 г. - обявен от ЮНЕСКО за “Световна личност на годината”, по повод 100 години от рождението му.
◊ ЗА ГАЛЕРИЯ-МУЗЕЙ "ДЕЧКО УЗУНОВ"
Общински културен институт, Галерия-музей “Дечко Узунов” притежава 13 000 творби - маслена живопис, акварели, рисунки, проекти и скици на световно известния български художник, академик Дечко Узунов. Картините са дарени на Столична община от наследниците му - художниците Христо Нейков, Атанас Нейков, Елена Вълчанова и Пеню Вълчанов.
Галерията се помещава в ателието на художника на бул. “Драган Цанков” № 24, София - двуетажна постройка в двора на къщата на твореца. Галерията е отворена за безплатни посещения всеки ден от 10 до 18 часа с почивни дни - понеделник и вторник.
На партерния етаж може да се видят различни изложби от фонда на галерията, редувани с изложбата от акварели, подредена приживе от автора. Ателието на художника, на първия етаж е запазило атмосферата, в която е творил Дечко Узунов.