25 май (понеделник) 2009 г., 17,30 часа Литературен салон галерия "Захарий Стоянов", Полиграфически комбинат "Димитър Благоев", ул. "Николай Ракитин" 2, ет. 4
◊ ПОСЛАНИК НА СВЕТЛИНАТА
И Виктор Пасков вече отплава към страната на отвъдните сънища, където няма земен смут и мъка. Там той ще запази очарователната си, почти детинска усмивка, когато разговаря с душите на пристигналите преди него велики хора на духа. Но когато полемизира и спори (а това беше негова втора природа), навремени ще проблясва и нещо мефистофелско в очите му.
Българската литература загуби един от най-блестящите си съвременни разказвачи – майстор на романа („Балада за Георг Хених”, „Германия – мръсна приказка”, „Аутопсия на една любов”) и на новелата и разказа („Невръстни убийства”, „Гледната точка на Гоген”, „Приказки от Швейцария”). Удивителни са диапазонът и волтажът на естетико-художествените търсения на Виктор Пасков. Той владееше до съвършенство традицията на класическия разказвач и в същото време поразяваше с модернистичните си инвенции. Всяка негова нова книга провокираше критиката и широката публика с новаторските си идеи. Той можеше да сътвори увлекателна история дори и от най-баналния на пръв поглед сюжет. Съществен белег на неговия стил е поразителната артистичност на рисунъка.
Като автор Виктор Пасков непрестанно се превъплъщаваше в ролята на играещия човек. Търсеше духовните предизвикателства, жадуваше да бъде постоянно потопен в скиталчествата на неспокойното съзнание. Героите му са сложни и противоречиви натури, какъвто бе самият той. Те се люшкат по вълните на бурното социално и екзистенциално време, в което Провидението ни отреди да живеем, мечтаеха за по-справедлив свят на хармонията, доброчестието, добротворството и всеобщата любов. Но в същото време са раздирани от вътрешни дисонанси, са и лоши момчета и момичета, които искат да впечатлят обществото с богоборческия си устрем и нихилистичните си забежки.
Виктор Пасков живя собствения си живот подобно на своите герои. От всичко най-много презираше конформизма, философията на преклонената главичка и плебейската врява на днешния ден. Ето защо той е един от малцината истински посланици на светлината, на духа. За неговото творчество с пълна сила важат думите на Евангелиста: „И светлината свети в мрака, и мракът не я обзе.”
Сътвореното от него остава в златните страници на новата българска литература. И там – в Словото и чрез Словото – той продължава да живее.