Срещи
Възпоменателна вечер за Виктор Пасков
Българската литература загуби един от най-блестящите си съвременни разказвачи
◊ СЪБИТИЕТО
Възпоменателна вечер за Виктор Пасков
25 май (понеделник) 2009 г., 17,30 часа
Литературен салон галерия "Захарий Стоянов", Полиграфически комбинат "Димитър Благоев", ул. "Николай Ракитин" 2, ет. 4
◊ ПОСЛАНИК НА СВЕТЛИНАТА
И Виктор Пасков вече отплава към страната на отвъдните сънища, където няма земен смут и мъка. Там той ще запази очарователната си, почти детинска усмивка, когато разговаря с душите на пристигналите преди него велики хора на духа. Но когато полемизира и спори (а това беше негова втора природа), навремени ще проблясва и нещо мефистофелско в очите му.
Българската литература загуби един от най-блестящите си съвременни разказвачи – майстор на романа („Балада за Георг Хених”, „Германия – мръсна приказка”, „Аутопсия на една любов”) и на новелата и разказа („Невръстни убийства”, „Гледната точка на Гоген”, „Приказки от Швейцария”). Удивителни са диапазонът и волтажът на естетико-художествените търсения на Виктор Пасков. Той владееше до съвършенство традицията на класическия разказвач и в същото време поразяваше с модернистичните си инвенции. Всяка негова нова книга провокираше критиката и широката публика с новаторските си идеи. Той можеше да сътвори увлекателна история дори и от най-баналния на пръв поглед сюжет. Съществен белег на неговия стил е поразителната артистичност на рисунъка.
Като автор Виктор Пасков непрестанно се превъплъщаваше в ролята на играещия човек. Търсеше духовните предизвикателства, жадуваше да бъде постоянно потопен в скиталчествата на неспокойното съзнание. Героите му са сложни и противоречиви натури, какъвто бе самият той. Те се люшкат по вълните на бурното социално и екзистенциално време, в което Провидението ни отреди да живеем, мечтаеха за по-справедлив свят на хармонията, доброчестието, добротворството и всеобщата любов. Но в същото време са раздирани от вътрешни дисонанси, са и лоши момчета и момичета, които искат да впечатлят обществото с богоборческия си устрем и нихилистичните си забежки.
Виктор Пасков живя собствения си живот подобно на своите герои. От всичко най-много презираше конформизма, философията на преклонената главичка и плебейската врява на днешния ден. Ето защо той е един от малцината истински посланици на светлината, на духа. За неговото творчество с пълна сила важат думите на Евангелиста: „И светлината свети в мрака, и мракът не я обзе.”
Сътвореното от него остава в златните страници на новата българска литература. И там – в Словото и чрез Словото – той продължава да живее.
Иван Гранитски
Възпоменателна вечер за Виктор Пасков
25 май (понеделник) 2009 г., 17,30 часа
Литературен салон галерия "Захарий Стоянов", Полиграфически комбинат "Димитър Благоев", ул. "Николай Ракитин" 2, ет. 4
◊ ПОСЛАНИК НА СВЕТЛИНАТА
И Виктор Пасков вече отплава към страната на отвъдните сънища, където няма земен смут и мъка. Там той ще запази очарователната си, почти детинска усмивка, когато разговаря с душите на пристигналите преди него велики хора на духа. Но когато полемизира и спори (а това беше негова втора природа), навремени ще проблясва и нещо мефистофелско в очите му.
Българската литература загуби един от най-блестящите си съвременни разказвачи – майстор на романа („Балада за Георг Хених”, „Германия – мръсна приказка”, „Аутопсия на една любов”) и на новелата и разказа („Невръстни убийства”, „Гледната точка на Гоген”, „Приказки от Швейцария”). Удивителни са диапазонът и волтажът на естетико-художествените търсения на Виктор Пасков. Той владееше до съвършенство традицията на класическия разказвач и в същото време поразяваше с модернистичните си инвенции. Всяка негова нова книга провокираше критиката и широката публика с новаторските си идеи. Той можеше да сътвори увлекателна история дори и от най-баналния на пръв поглед сюжет. Съществен белег на неговия стил е поразителната артистичност на рисунъка.
Като автор Виктор Пасков непрестанно се превъплъщаваше в ролята на играещия човек. Търсеше духовните предизвикателства, жадуваше да бъде постоянно потопен в скиталчествата на неспокойното съзнание. Героите му са сложни и противоречиви натури, какъвто бе самият той. Те се люшкат по вълните на бурното социално и екзистенциално време, в което Провидението ни отреди да живеем, мечтаеха за по-справедлив свят на хармонията, доброчестието, добротворството и всеобщата любов. Но в същото време са раздирани от вътрешни дисонанси, са и лоши момчета и момичета, които искат да впечатлят обществото с богоборческия си устрем и нихилистичните си забежки.
Виктор Пасков живя собствения си живот подобно на своите герои. От всичко най-много презираше конформизма, философията на преклонената главичка и плебейската врява на днешния ден. Ето защо той е един от малцината истински посланици на светлината, на духа. За неговото творчество с пълна сила важат думите на Евангелиста: „И светлината свети в мрака, и мракът не я обзе.”
Сътвореното от него остава в златните страници на новата българска литература. И там – в Словото и чрез Словото – той продължава да живее.
Иван Гранитски
Автор:
Издателство "Захарий Стоянов"
Публикация:
23.05.2009 г. 18:57
Етикети:
Посетено:
1309
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/8/news/7964-vazpomenatelna-vecher-za-viktor-paskov