Изложби

Изложба "Стран(н)ици" в Дома на архитекта Варна

Историята на българската журналистика и българската архитектура

Изложба  "Стран(н)ици" в Дома на архитекта Варна


◊ СЪБИТИЕТО

„Стран(н)ици”
Изложба на графичния дизайнер Христо Алексиев


23 май - 15 юни 2009
в Дома на архитекта Варна                                  


◊ ПОВЕЧЕ ЗА ИЗЛОЖБАТА

Изложбата "Стран(н)ици", с която се отбелязват 115 години от първия журналистически събор в България, е проект на известния български художник, с виенски адрес, Христо Алексиев и Съюза на българските журналисти. Изложбата съпътстваше годишната среща на Европейската федерация на журналистите (EFJ) в МДЖ край Варна (15-18 май 2009), а по повод Празника на славянската писменост и българската култура, 24 май, гостува на Варна, пренасяйки специалните поздравления на председателя на СБЖ, Милен Вълков, и главния секретар на СБЖ, Снежана Тодорова, към варненската журналистическа колегия и цялата културна общественост.

Самият художник е щастлив, че неговите „Стран(н)ици”, които разказват в 10 графични композиции историята на българската журналистика и българската архитектура в епоха на национален възход, идват във Варна тъкмо в навечерието на Деня на духовността. Специален знак за него е и фактът, че „Стран(н)ици”-те ще обитават културното пространство на морския град, по време на XV Международно биенале на графиката.

Може да се каже, че Христо Алексиев работи над тази своя изложба почти през целия си живот, защото без неговата колекционерска страст към старите пощенски картички, тя наистина не би била възможна. Експозицията колажира стари вестници, списания, карикатури и пощенски картички, с подчертано внимание към словото и без да забравя чувството за хумор, като необходимата дистанцираща гледна точка. На фона на прекрасните сгради от началото на миналия век, създали модерния европейски облик на страната, статиите от „Зора”, „Заря”, „Утро”, „Български дневник”, „София”, „Илюстрация Светлина”, „Дневник” и още куп ярки заглавия възкресяват атмосферата на началото и общността на пишещите хора, които тогава все още не са се делили на журналисти, писатели, критици. В този контекст Христо Алексиев мисли изданията като страници, а авторите им като странници. Сред странниците са изключителният публицист
Йосиф Хербст; общественикът и собственик на издания Данаил Крапчев; художникът, фейлетонист и карикатурист Райко Алексиев или Александър Божинов – един от авторитетите в областта на карикатурата и илюстрацията.  

”Фотографията ме ентусиазира с това, че запечатва мига и така дава изключителни възможности да се запази изчезващото. Защото, ако художникът може да работи във времето и да интерпретира този миг, то само фотографът може да го запечата. И колкото повече живея със спомените на моите родители, толкова повече имам чувството, че влизам в онзи свят – с архитектурата му, с плакатите, рекламата. Всичко тогава е било според човешките мерки, направено за човека. Мисля си, че един ден това трябва да се върне. Защото в основата на всяко изкуство трябва да е човекът, а не някаква космополитна идея, подчинена на чистите технологии…”


◊ ЗА АВТОРА

След Художественото училище в София, Христо Алексиев завършва и Строгановската aкадемия за изящно и приложно изкуство в Москва, основана от граф Строганов още по времето на Петър Първи като художествено-занаятчийско училище. През революцията и 20-те години на миналия век в този институт се заражда конструктивизмът, там е учил
Владимир Маяковски, създал прочутите “Окна роста” – плакатите със стих и рисунка. В Москва изкуството на плаката, съхраняващо мигове история, се превръща в голямата любов на Христо Алексиев.

“Плакатът беше това, което изключително желаех да правя. Защото обичам да си играя с думите и изображението, максимално синтезирайки богатата разказвателност на филма или театралната постановка. Обичах срещите с режисьорите – работил съм с почти всички театрални и кинорежисьори в България: професор Гриша Островски – “Забава”, “Честна мускетарска”,
Крикор Азарян “Бая си на бълхите”, “Предградие” и “Реквием за една монахиня” на Николай Ламбрев и “Изкуство” на Леон Даниел. Сред постиженията на Христо Алексиев е и серията плакати, направена за Френския сезон на българския театър през 1992 г. - двата водещи афиша за събитието и тези за “В самотата на памуковите полета”, режисьор Здравко Митков и “Кандид”, режисьор Елена Цикова. Преди години той рисува и дългите тесни плакати, запазената марка на Малък градски театър “Зад канала”.

Наградите
Още през 1971 г. Христо Алексиев получава първа награда за плакат на Биеналето за приложна графика във Вилнюс. Следва лавина от призове от общи изложби за приложна графика и от биеналета на театралния плакат у нас. Оттогава досега има над 20 самостоятелни изложби в Москва, Виена, Залцбург, Люксембург, Прага, Алжир, София, Варна и др. Повече от 10 години живее във Виена, където работи като графичен дизайнер и илюстратор.

Сред многобройните отличия, които притежава, Христо Алексиев откроява две много специални: втора награда от Калифорнийския музей за наука и индустрия и трета на 10-ия юбилеен конкурс за филмов плакат, организиран от “Hollywood Reporter”, някои ги наричат “Оскари” за филмови плакати.

“Разбрах, че първа награда се давала само за плакат на американски филм. Моят плакат беше за съветския филм “Отвличането на коня”, история за състезателен кон, който червеноармейците открадват от белогвардейците. Нарисувах два конски крака, свързани с белезници с човешки ръце. Интересното в случая е, че двата крака са близко разположени като човешки. Предполагам, че журито го е възприело като политически плакат за свободата на личността в България”, разказва Христо Алексиев пред БТА, с важното уточнение, че годината е 1981-ва и соц-властите се погрижват авторът да не разбере навреме и разбира се, да не получи наградата си.

Христо Алексиев отбелязва светлия празник 24 май, освен със „Стран(н)ици” във Варна, и със „Състояния” в столичната галерия „Арте”. Двамата с  Георги Чапкънов-Чапа изобразяват, със средствата на живописта и скулптурата, известни личности, носители на българската духовност и съвременна култура. За Христо Алексиев това са
Валери Петров, Крикор Азарян, Иван Андонов, Мариус Куркински, Йосиф Сърчаджиев, Анета Сотирова, Искра Радева, Цветана Манева, Георги Чапкънов, Емил Стойчев, Светлин Русев. „Българската тема винаги ще присъства в творчеството ми. Защото не трябва да забравяме думите на Петър Дънов, че културата на един народ се измерва по свободата, която той има, а на един човек – по начина, по който я използва.”


Вижте още за Христо Алексиев в интернет на адресите:

. Христо Алексиев с JAZZHOT на 17. Международен джаз фестивал „Варненско лято” 2008

. Христо Алексиев в Галерия "8"


. А за съвместната изложба преди време на Христо Алексиев с Димитър Трайчев и Мария Зафиркова, изповядваща верността им към джаза и приятелството, може да попитате и главния Stalker… Tой, сигурна съм, няма да ви откаже.
Автор: Виолета Тончева
23.05.2009 г. 19:25
Посетено: 4196
Етикети: Варна, Изложба
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/2/news/7966-izlozhba-stran-n-itsi-v-doma-na-arhitekta-varna