24 май – повик за вътрешно съзерцание и откровение

Културата като усвоена духовност

Когато боговете имат само едно оръжие – словото, и право на боговете е да го дадат, основанието на човека е да направи словото живот, като издигне олтар, на който да възнесе своята жертва.

Човекът осъществява явления, но не всяко явление е събитие и не всяко събитие е история. В историята културата бележи трайност, разширява кръгозора и създава битие на развитието. Културата има в себе си всичко – от храмовата молитва до историческата война, от философската концепция до биологичното откритие; тя създава религиите, философиите и образците на изкуството. Културата е най-плътният израз на душевността. Само вложеното в прогрес на човечеството дава предпоставки за култура, понеже осъществява и прилага ценности за бъдеще.

Културата не е рефлекс на мисленето, а вътрешно откровение, което одухотворява историческия момент. Затова цивилизацията е една нейна външна форма, която ни обслужва. Цивилизацията и културата са две различни нива. Цивилизацията е осъщественият ум в техническо достижение, а културата – усвоената духовност от всички царства, които човешката душа притежава. Културата има един неоспорим момент – евристичният, когато не нюансът е важен, а мъдростта като вибрация за живот, като интуитивно откровение. Всъщност човекът, историята и културата се хранят само от един извор – от Вечния си Творец. Всеки, който малко или много е разгръщал световната история в нейния културен аспект, знае, че всичко е плод на едно духовно Учение, след това сведено до религия. Учение, което духът оросява, опложда, където духът дава своята святост, а концепцията след това става настолност.

Но когато едно човечество се осъществи като обредно служение и се изчерпи като религиозно мислене, идва бремето. След изчерпването на религиозния живец настъпва аморфен религиозен момент, остават само традицията и суеверието. Идва едно напрашаване и влиза един стар силует от митическия свят. И тъй като тази изживяност е пепел в битието на историята, тя започва да посипва историческата култура и дадените духовни ценности. Получава се това, за което сега бихме казали, че има цивилизация, но не и култура. И когато дадени култури или дадени народи започнат да живеят само в цивилизациите, те нямат метафизично мислене и не творят. Те могат да преповтарят, те могат да гримират...

И много често можете да прочетете определен труд, който така добре е гримиран, но нищо не ви дава, защото му липсва идейност. Когато се ражда Учение, то носи всички потенциални възможности в идеен план. Когато се осъществява една история и един народ, те носят тези възможности. Но ако един народ преповтаря чужда мисъл, ако един народ преповтаря чужда жътва и от чуждо зърно мели хляб за своята култура, бъдете сигурни, че той ще остане гладен в духовните си търсения, ако ги има; или ще остане достатъчно наситен, за да си умре доволен, макар че нищо не е дал – самодоволството му е достатъчно. А едно самодоволство създава само цивилизация, но не и култура. Точно този страх понякога ме обзема за културите, които си отиват, и за цивилизациите, които се натрапват. И ние много често вдигаме знамето на цивилизацията, като се лишаваме от прозрението за културата. Нека не забравяме това – аз го правя като повик за вътрешно съзерцание. Защото култура, която прави отражение, няма чувство за съзерцание, а в такъв случай никак няма да получи и друго мислене, и откровение за развитие.

Народ, който може да прояви самодоволство и да защитава овехтялата мисъл на своето историческо, културно или духовно битие, може предварително да направи своя погребален обред. Така е и в социалния живот, така е и в религиозния живот. Ако човек няма уточнено вътрешно съзнание за възкресение, може да бъде сигурен, че е само един мъртвец. Така е и с обществата. Така е и с историите на държавите.

За щастие, ние сме народ, който винаги е имал чувство за възкресение и убеденост за осъществяване в път. Нека всеки има сили да отметне плочата, която иска да го погребе. Трябва да се живее с вътрешната откровеност, с утрешното предназначение, с културата на Мъдростта. Бог е и Мъдрост. Той никога не ни е губел, нека и ние не се губим!

Автор:

Ваклуш Толев

Публикация:

24.05.2009 г. 15:07

Коментирай във Фейсбук

Посетено:

2551

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/75/news/7970-24-may-povik-za-vatreshno-sazertsanie-i-otkrovenie