Алексей Казанцев - режисьор, писател, драматург, преподавател - забранен в средата на 70-те години заради острите критики към властта в пиесите му
Роден през 1945 г. в Москва. Завършва Филологическия факултет на Московския държавен университет, после учи в Драматическата студия при Централния детски театър. Играе на сцената на ЦДТ и там започва да се занимава с режисура. Учи режисура в курсовете на Г. Товстоногов и О. Ефремов. Работи като режисьор в Рижския театър на руската драма.
Първата му пиеса “Антон и другите” (1975) е поставена през 1981 г. в Централния детски театър. Известността на драматург му носи написаната през 1978 г. “Старият дом”, която се превръща в една от легендарните пиеси на 70-те и 80-те години. Следват “Велики Буда, помогни им!” (1984), “Сънищата на Евгения” (1988), “Същата тази светлина” (1992), “Бягащи странници” (1996), “Братята и Лиза” (1998), “Ела при мен, Кремъл!” (2001) и др.
През 1993 г. А. Казанцев заедно с М. Рошчин основава авторитетното списание за съвременна руска драма “Драматург”. От 1998 двамата ръководят Центъра за драматургия и режисура, чиято основна цел е подпомагането на подрастващите театрални творци.
◊ ОЩЕ ЗА
Пиесата… “Бягащи странници” е една от последните пиеси на Казанцев. Поставена е в България 10 години след написването й (1996) - в Народен театър “Иван Вазов” от Н. Ламбрев (2006).
В драматичен театър “Гео Милев” – Ст. Загора се поставя за втори път.
Сюжета… Отношенията и конфликтите между няколко жени и мъже, които се щурат, прескачат се, влизат и излизат от животите си в търсене на не-самота и на нещо, което да е истинско.
Спектакъла… Спектакъл за „днешния ден” - същия, в чийто кошмари се лутаме от 10 ноември 1989-та…, а може би и отпреди това…
Когато обществата се разпадат, хората в тях неизбежно се загубват…, губят част от себе си…
„Нищо не разбирам… Нищо… Нищо не мога… Никой няма нужда от мен… Всичко е лъжа… Прегръщаш един, а той се оказва друг… Майка ти - не е майка… Баща ти - не е баща… Любимия ти - обича друга… Живееш като на сън… И наоколо само призраци… Защо е така… Като че ли някой е измислил всичко добре, а друг го е измислил наопаки… Но двамата са вътре в мен…" Полина
За “Бягащи странници”… “За мен “Бягащи странници” е своеобразна утеха – утеха за надеждите, които хората изпитаха в началото на социално-политическия преход, и утеха за трагедиите, възникнали от несбъднатите очаквания както в Русия, така и в другите страни от Източна Европа” Алексей Казанцев