Нет@кценти
Натрупване и януарски изменения
НетАкценти (132)
◊ ОБЩЕСТВО
• Душа с размерите на интернет
Веселина Седларска
В необятната българска душа има неизброимо повече дипли, отколкото могат да се поберат във въображението на гръцки фермер. Гръцкият протестиращ е същество с опростена конструкция – знае какво иска и в общи линии знае как да го постигне. Той излиза на улицата и почва да прави всичко, което не е прието да се прави по улиците.
(...)
Нашите истини никога не са това, което изглеждат, протестите ни също. Който иска да разбере кой, срещу кого и за какво протестира, трябва да слуша новини за гръцки протести. Който иска да се досети кой протест срещу кого и как може да бъде използван, манипулиран, режисиран, трябва да слуша между редовете новините за българските протести.
Ние сме сложни хора и не живеем просто българския си живот. Реалността не ни е достатъчна нито като територия, нито като загадъчност. Затова ние си създаваме други реалности, животът тесен за нашите души е.
Затова не е странно, че интернет все повече приютява българския протест. Виртуалното пространство е широко и умно, то не е като манталитет на гръцки фермер. Но най-важното – то е анонимно, т.е. скроено е точно за българския манталитет. Протестиращите пред Народното събрание са шепичка хора, протестиращите онлайн в създадения специално за целта сайт стигат в определени моменти и до шест-седем хиляди.
(...)
В интернет ние можем да бъдем точно такива, каквито сме: хитроумни, талантливи и анонимни. Интернет е важен за сложните възмутени български души. Защо да е странно тогава, че мине не мине седмица и институциите опитват да си отворят нов вход към интернет, от който да следят кой от какво колко е възмутен.
• Размерът има значение
Елисавета Петрушева
Количеството също. Количествените натрупвания водят до качествени изменения. Като гледах на 28-ми януари количественото натрупване пред Народното събрание в деня на поредния протест, и си мислех, че то трудно ще доведе до каквото и да било изменение. Камо ли качествено. Освен временни допълнителни затруднения в трафика. И може би някой и друг настинал протестиращ. Това е. Не съм много добра в сметките, но хората в пространството между парламента и паметника на Коня, които викаха „Оставка” и „Смяна на системата”, слушаха мълчаливо химна и детенцето, което опита да изрецитира „Аз съм българче”, не бяха повече от сто – сто и няколко човека.
(...)
Питам се къде са в този момент стотиците хиляди български граждани, които не спират да протестират всеки ден от много години насам? Огромната маса на вечните вербално протестиращи. Вкъщи на масата и пред телевизора, в офиса, в магазина, в автобуса, в колата, докато висят на поредното задръстване, или се налага отново да напълнят резервоара. Къде са онези, които в последните седмици не спират да правят яко „Евала” на гръцките ни комшии, които протестират организирано, продължително и масово? Вербално „Евала”, много ясно. Докато псуват поредната порция „лоши” новини по телевизията (btw, гледах късните новини по btv-то – новината за протеста дори не беше сред първите три).
◊ НАТРУПВАНЕ
• Символи и срам
Георги Господинов
Толкова много се изписа у нас за българския турски клозет, че самото това отприщване на говоренето си струва отделен анализ. Явно темата си е била болезнена, голямо мълчание ни е мъчило. По "онова място", скрито от погледа, скрито и от езика. Да се чудиш откъде този "свенлив реализъм" при цялата безпардонно-агресивна наша публичност. Как избираме от кое да се срамуваме и от кое не?
Доколкото си спомням, миналата година една тежка патриотическа инициатива се напъваше да роди символа на България, с който да ни разпознават по света. Сега с лекота се роди един друг символ. Заперденият клозет надви Мадарския конник. С любезното съдействие на обидчивите български официални лица и институции. Срамното настояще надви славното минало.
Какво следва сега. Същите официално патриотични лица да откършат по една тръстика и да се потопят в Дунава на собствения си срам, дишайки с тръстиките под вода, докато отмине и тази "Ентропа". Чудя се впрочем как още не сме патентовали този прабългарски трик като прототип на първата подводница. Защо не, след като лодката на Ной беше открита едно лято край Созопол, а Орфей се оказа съселянин на Любка Качакова. Ако не се засмеем сега над това, други ще ни се смеят после. А ние ще продължим да се чудим защо все не ни се получава със символите. И какво общо има това със срама и други премълчани неща.
• Българино, сърбай си кафето!
Бойко Ламбовски
В движението си към светлото бъдеще сме раздирани от две сили. Едната сила е адаптивно-подвижна, другата е чорбаджийско-консервативна. На тази вътрешна баталия у българския народ може да се погледне през трагическата призма, а може да се види тя и откъм комичните й измерения. Хвърляли са такива погледи сума ти наши писатели, художници, народоведи, отделни питащи се индивиди.
Умният воевода знае кога да донади към първата сила, а кога - към втората. Защото и двете са важни, и двете са лице на нацията като монетка, с която обстоятелствата играят ези-тура.
По една или друга причина обаче нашите воеводи, не че не са умни, но никога не ги е било особено грижа за нещо друго освен за воеводството. А политическите ни подскоци и културното ни съзидателство са продукт на имитативен, подражателски нагон. Самите воеводи са прост сравнително гювеч, омесен от две съставки - една угодлива - за навън, и една по-авторитарна - за навътре.
• Професориада
Проф. Михаил Константинов
На фона на световните газови, заложнически, гранични и всякакви други кризи малко незабелязано остана едно събитие, втрещило яко Съвета на ректорите на българските университети, провел се в понеделник. Това е един орган, от действията на който обикновено нищо не следва, но този път последва новина. И то каква! Пред уважаваните университетски ръководители се изправил наперен момък и с нетърпящ възражения тон заявил, че се слага край на доцентите. Доколкото половината от ректорите все пак са доценти, представям си как са се почувствали. Сигурно е било като след щракването на вратата на немски концлагер, на която пише "Трудът ще ви освободи". От живота, както е известно от историята.
(...)
Доскорошният шеф на БОК и герой на Би Би Си г-н Иван Славков многократно се е появявал пред публика в скромното си качество на ... професор! Затова написваме в търсачката думите "иван славков" (може и с малки букви, системата позволява) и компютърът моментално съобщава, че няма хабилитирано лице с търсените данни. То е ясно, че няма, но е добре да се получи и официален отговор. Повишава се някак доверието към институциите, дето уж било паднало под нулата. От години по различни телевизии ни забавлява г-н Юлиян Вучков. Има човекът и много добри изпълнения там, но не за това е въпросът. А че се представя за професор. Щото не е. Има, вярно е, научната степен "доктор на науките" от 1987 г., но професорско звание няма. Що обаче се пише така, не ми е ясно.
◊ ИНТЕРВЮ
• Станка Пенчева, поетеса: “Теглото” на словото падна катастрофално
Людмила Габровска
- Г-жо Пенчева, напоследък политическите протести стават все по-агресивни. Смятате ли, че словото е достатъчно силно оръжие, за да реши проблемите вместо насилието?
- Бих могла да кажа, всяко хлапе знае, че отговорът е "да"! Само че няма да е вярно. "Относителното тегло" на словото е спаднало катастрофално. Може би защото често служи да скрие истината. А никога не се е говорило толкова много, устно и писмено. Всичко може да се каже или напише свободно, но после - нищо. Понякога чета вестници и си казвам: Боже, ако това се отнасяше за мен, щях в земята да потъна от срам! Само че никой не потъва, не си подава оставката, не се гръмва. След три дни ни удря по главите нов скандал, предишният заглъхва. "Оръжието" дори не е одраскало някого…
Но е очевидно, че разумни преговори, с добре обмислени аргументи и искания са за предпочитане пред крясъците, камъните, палките. При условие че зад словото стои сериозна мисъл, стои далновидност и най-важното - личност, в чиято почтеност никой не се съмнява. А къде са те?
(...)
- Днес много поети разчитат на провокации, за да привличат внимание. Доколко това гарантира успех?
- Какво се разбира под "успех"? Скандална шумотевица, нечисто любопитство, изяви в жълтата преса и жълтите предавания? Дори терминът "бестселър" означава добре продавана, не и непременно стойностна книга. Всеки автор желае да бъде четен, да го забележат. Но един разчита на качествата на творбата си, друг хвърля пиратки или прави стриптийз. Кой както го разбира и както го може.
◊ ЛИЧНОСТИ
• Неземен
Лора Филева
"Не е лесно да си звезда на българския народ, казва през смях Теодосий Спасов. Много сложна игра е, трябва да знаеш правилата и да си виртуоз." Но казва, че вече е свикнал, познава до болка мястото и хората. "На мен са ми казвали, че не съм достатъчно признат в България, а аз им отговарям, че моят народ ме признава толкова, колкото може. Аз съм от този народ."
(...)
"Музикантът може навсякъде да се чувства комфортно с изключение на неприятните места и с неприятни хора. Когато те са наоколо, е хубаво човек да се отстрани, защото общуването с тях е вредно и се отразява зле."
Другото нещо, което му влияе зле, е "този така наречен град, който крещи от нужда да бъде нормален". Според Теодосий Спасов не сме толкова бедни, че да не можем да поправим тротоарите или да внесем ред в движението. "Като овце сме - няма ограничения или разрешения." Той дава пример с метрото, което се пази и все още е чисто. "Когато хората живеят в една добра обстановка, те я пазят и се чувстват по-добре". Според него това дори е една от основните причини за протестите - те са следствие от средата, в която живеят хората. "Ако те са спокойни, ще са по-концентрирани в работата си и ще измислят форми за реализацията си. Иначе, когато живееш в кочина, освен да станеш прасе, не виждам какво друго може да ти се случи", спокойно констатира Теодосий Спасов.
Автор:
Антоанета Добрева
Публикация:
01.02.2009 г. 23:01
Посетено:
1993
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/28/news/7234-natrupvane-i-yanuarski-izmeneniya