◊ СЪБИТИЕТО Изложба на Анатолий Станкулов „Окото на рибата” и благотворителна разпродажба на картини 12.12.2013 г. (четвъртък) от 18.00 ч.
Между Никулден и Коледа няколко християнски символа и една хуманна кауза се събират в „Окото на рибата”. Художникът Анатолий Станкулов организира благотворителна разпродажба на картините си, за да осигури подаръци и малко радост на сирийските деца-бежанци в България. „Окото на рибата” е едноименното название на изложбата и на живописния цикъл на автора.
Известен с карикатурите си в българския периодичен печат Анатолий Станкулов се изявява и като живописец, пренасяйки ведрото шаржово настроение в ярки цветни композиции.
Благотворителната инициатива се осъществява от автора и неговата съпруга със съдействието на Държавна агенция за бежанците и Държавен културен институт към Министъра на външните работи.
Картините от цикъла „Окото на рибата” ще гостуват в галерия „Мисията” на ДКИ от 12 до 19 декември.
◊ ИЗЛОЖБАТА
Работата по колекцията „Окото на рибата“ Анатолий Станкулов започва през 2007 г. в Париж, където работи за веригата галерии CAREE D’АRTISTES. Части от нея са показвани в Българския културен институт в Париж, Българската дипломатическа мисия в Бон и в Мраморното фоайе на зала България в София.
Освен изключителен живописец, Станкулов е и много известен карикатурист, и като такъв има дълбока връзка със словото. То винаги съпровожда образа и с това заглавие творбата постига неподозирана мащабност. Всички негови картини имат имена, тоест в тях безмълвно съжителстват слово и образ. Авторът им е един. Който ги е нарисувал и който ги е написал. Йовановото евангелие започва така: „В началото бе словото“. Да, но не е ли всъщност образът?
Спомнете си оня пещерен бизон, датиран още преди първото писмено слово. И така, от бизона – до Барбизона, та през черния квадрат, та до ден днешен образът властва редом със словото. Библиотеките и музеите са неразривно свързани често са под един покрив. Нищо, че в още в първия семестър на университета четем „Лаокоон или границата между живописта и поезията“.
Квадратите, които подрежда Анатолий Станкулов, са живопис и поезия. Границата се размива някъде там… в морето.
И ето го почти гениалното попадение на художника, редом разбира се с изобразителния ред и изискаността на всяка негова композиция. Тайната, до която Станкулов се е добрал и иска да ни внуши е, че рибата никога нищо не казва. Тя мълчи и възприема всяка дума, както и картината.
А да сте виждали затворено рибешко око? То винаги е отворено! Дори и след смъртта! Както и картината! Минчо Тунев