In memoriam

Напусна ни духоведецът на България

Предвечно благовестие или Път за Бъднина

Напусна ни духоведецът на България

Прости! Аз скитник си оставам,
роден низ утробата на облаците бели,
изходил друми във окъсана надежда…

Ваклуш

  
С всичко, което ни остави Ваклуш Толев, с безценните си книги и послания той ни водеше в кръговрата на светостта. Но най-вече ни остави Път за Бъднина. Той, който бе събрал толкова много, знаеше, че сега е време да се разпилява, за да може това после да премине в своя обратен знак. В събиране.
  
Затова, може би, въпреки усета за стореното, което трябваше да възпроизведе повече радост, в книгата му „Разпилени бисери” се долавяше повече скръб. И най-вече една безпределна жад, безстидна почти. А как може тя да не навява твърде много печал. Твърде много скръб и отричане. Дотолкова, че да се превърне в твой личен знак. А който на любов и кръст е орисан, е един вечен Ахасфер, вечен друмник, вечен странник. Дотолкова, че и с дом, бездомен си остава. И колкото повече и по-високо свети сърцето-жарава, толкова самостта на високия ти плод е по-голяма. Тя идва и от това, че душата-бродница и скитница съзнава ясно, че не тук е мястото за дом, за подслон. Та нали зов на жертви и пожари изпълва светилището на Духа. Та нали в пламенната ти душа все остава нещо неизречено, неизбродено, за да идва пак и пак, докато един ден стане част от Вечния Извор. Но до тогава силата ни от сълзи ще извира и мъката ни с горест ще се руши. За да можем без жал да се отправим към сините простори. Но не и преди да сме изпълнили своята обреченост - да изградим живия олтар на съпричастие между Божието и Човешкото. И тогава да отлетим. Но не с пришити, а със самоизрасли от приетата благодат криле. Така както направи Ваклуш. И както ни завеща да сторим и ние.


Автор: Лияна Фероли
10.12.2013 г. 10:19
Посетено: 2715
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/24/news/18253-napusna-ni-duhovedetsat-na-balgariya