Владимир Левчев чете стихове от новата си книга. Фото: Анжела Димчева
В притихващия здрач на 24 октомври 2014 г. галерия „Натали“ приюти около 40 почитатели на поезията на Владимир Левчев, който представи най-новата си стихосбирка „Любов на площада“ (изд. „Скалино“, 2014). Домакин на събитието беше Биляна Генова, галерист и куратор на изложбата „Вятърът“, в която сполучливо сред картините бяха вписани стихове от известни поети.
За книгата говори издателката Емилия Миразчийска: „С Владо Левчев се сприятелихме през лятото и някак много бързо до началото на септември успяхме да направим книгата и тя излезе в нашата нова поетична поредица. Дизайнът на поредицата е на Иван Патев. Стиховете в книгата са писани през последните 35 години, 10 от тях са писани преди 10 ноември 1989 г. Но всички са свързани с неговата политическа позиция, както и с най-важната дума „любов“. Без тази дума светът се срива и човек остава сам. А когато любовта се превърне в поезия, това вече е една невидима нишка, която запазва това състояние, в което ние не сме сами. Това е истинската канава на изкуството. Този начин, по който в битието си ние оставаме заедно. Владо Левчев ме изненада много с тази книга... Дано и читателите бъдат изненадани.“
В авторския рецитал бяха включени над 10 стихотворения от новата книга. А самият Владо Левчев призна: „Това не са стихотворения „изкуство за изкуството“. Даже вътре има един антипостмодерен манифест. Защо „Любов на площада“? Ами защото, когато любовните стихотворения се публикуват, те стават всъщност площадни. А това, което правят хората на площада (това, което ние правихме миналата година в София), това е някакъв вид любов – към свободата, към истината!“
От новата книга:
Владимир Левчев
Любов на площада
Като млад сънувах как вървя по улицата и осъзнавам, че съм гол от кръста надолу. Минувачите ме разстрелват с поглед и умирам от срам... Или се сещам, че съм закъснял за училище цял ден... цяла година... много години и няма да мога да завърша. Или ме подгонва Злото на площада, а краката ми омекват, оплитат се като езика ми, предават ме...
Случваше ми се и хубавия сън: аз съм гол на площада – но махвам с ръка и ми пада камъка от сърцето – загребвам въздуха с ръце и плувам бруст – забавено – забавно се издигам над минувачи и лехи с цветя – обичам ги! – летя през майския вятър гол и свободен като чайка или буревестник – гол и свободен като душата след смъртта.
2014
В анотация върху корицата на "Любов на площада" Ани Илков казва: "Тази книга е много изразителна за маниера на писане на Владимир Левчев (приятеля Владо). "Любов, тъга и смърт" се преплитат в нея, организирани в три отделни дяла, но общото впечатление е достоверно и то е следното: Владо е мощен, учителен, просвещаващ поет, повлиян от високия западноевропейски модернизъм и оттам - от Изтока. А стихотворенията в памет на Данила и Атинула са малки шедьоври."
За да поздравят поета Владимир Левчев, бяха дошли известни писатели, сред които бяха: Митко Новков, Иван Христов, Роман Кисьов, Хубен Стефанов, Милена Фучеджиева, Михаил Григоров, художникът Владимир Пенев и др.