Откриване: 28 октомври, вторник, 18.00 часа Галерия-книжарница "София Прес", ул. “Славянска” 29
◊ ИЗЛОЖБАТА
Концепция на Снежана Симеонова:
Почти прирoдно...
Бутафория - мн.ч, бутафории, ж.р. 1. Спец. Само ед. ч: В театъра – предмети и вещи, изработени от лек материал (картон, шперплат и др.), които наподобяват истинските и се употребяват вместо истински. 2. Прен. Нещо фалшиво, показно; имитация. прил. бутафорен, бутафорна, бутафорно, мн.ч. бутафорни.
Проблемът, разработван в изложбата, е бутафорията, изразена чрез бутафоричността в природата. Бутафорията е феномен, който постоянно присъства в живота на човека (и изкуството), но по нашите географски ширини бутафорията има не само широко разпространение, но представлява част от една паралелна реалност, която е на път да погълне или измести реалния свят. Тук става дума за модели на поведение, начин на изразяване, концептуално отношение към света, в които преобладава показната имитация, близост с реалността, но същевременно заместването и с образи - материали, форми на изразяване и поведение, които не са автентични. Става все по-трудно да се определи границата между автентичното и имитацията, и големи „парчета” от действителността се оказват подменени от бутафорни конструкции. Това се отнася и за природата. Тяхната лековатост, липсата на истинския субстрат, заместването му с нетрайни и временни подобия се открива по болезнен и драматичен начин, носейки фатално драстични, дори трагични в много случаи последствия. Завесата се раздира, вследствие на катаклизъм или екстремно, разрушително събитие и зад нея кухината се оказва изпълнена с нескопосна и срамна имитация на истина. Този непрекъснато редуващ се цикъл на бутафорни изграждания и драматичното им крушение не акумулират опит, който да премахне този повтарящ се абсурд. По-скоро обратното - създава се атмосфера на несигурност, в която човекът все по-често избира имитацията, която осигурява комфорт пред истинността, която не винаги е лицеприятна.
Изложбата е опит за концептуално изостряне на този проблем, тъй като третира бутафорното представяне на възможно най-автентичната даденост – природната среда. В този смисъл тя е и предупреждение...
◊ ПОВЕЧЕ ЗА АВТОРКАТА
Снежана Симеонова е родена в София. Завършила е Художествена академия в София, специалност „Скулптура”
Избрани самостоятелни изложби: 2012 – “no CONTACT” – галерия Аросита, София 2011 – Градска Галерия , Пловдив 2009 – Дом Витгенщайн, Виена 2008 – Софийска Градска художествена Галерия „Платноходки” 2006 – Археологически Музей, Варна „Камъни от градината” 1998 - Галерия „Райко Алексиев”, София „Кули” 1995 – НО Галерия, Берлин „Мрежи” и още 15 самостоятелни изложби. Избрани групови изложби (последните 3 год.): 2012 – NordArt 2012, Германия 2011 - NordArt 2011, Германия 2011 – Paper Art Fest, София 2010 – Биенале на фигуративното изкуство, Badajoz, Испания 2010 – New Plimouth, New Zealand 2009 – Oбернкирхен, Германия 2009 – Balkan Art Inspiration, Румъния и др.
Взела е участие в 51 Скулптурни симпозиуми в камък, бронз, теракотa в България, Германия, Унгария, Япония, Австралия, Нова Зеландия, Южна Африка и др.
Награди: 2004 - Награда за скулптура от Второто Биенале в Плевен, България 2001 - Втора награда за скулптура от Скулптурен симпозиум, Финес, Испания 1993 - Награда на Асоциация “Art Dialogue”, Франция 1991 - Първа награда от Скулптурен симпозиум в Ниредхаза, Унгария 1989 – Трета награда за скулптура СОФИЯ 89, България 1986 – Национална награда за скулптура ”М. Марков”, България 1985 – Награда от Скулптурен симпозиум в Дзинтари, Латвия
Нейни работи са притежание на НХГ, СГХГ, ХГ в Пловдив, Враца, Варна, Добрич и др., „А. С. Пушкин”, Москва, Съюз на полските скулптори, Музей на камъка, Сакурагава, Япония, Кметството на Изерлон, Германия; Кметството на Маалот, Израел; Университета в Испарта, Турция; Бератцхаузен, Обернкирхен, Германия; Кметството на град Алмело, Холандия и др., както и частни колекции в България, Белгия, Австралия, Холандия, Нова Зеландия, Швейцария и др.