Последни новини

Винаги е малко рисковано да се гледа заглавие като "Селска чест" на Маскани след като в съзнанието ти отеква завинаги юбилейният спектакъл, с който през 1987 Гена Димитрова като Сантуца отбеляза 20 г. от дебюта си в Софийската опера.

 

Във вечери като тази обаче рискът си заслужава напълно! Mariana Zvetkova Мариана Цветкова - една възхитителна Сантуца! Francesco Anile-bis Франческо Аниле - представител на, уви, все по-трудно откриваемата в наши дни класическа италианска белкантова тенорова традиция от миналото столетие, чийто най-ярък представител и до днес си остава Лучано Павароти. От същото "гнездо" е излетял и Аниле - глас, който кара сетивата да преминат през цялата палитра от емоции, докато тялото тръпне от вълнение!

Веселин Михайлов - млад глас, който в няколко главни роли напоследък все по-уверено изкачва стълбицата на съвършенството, наследена от майка му Мария Белчева. Цвета Сарамбелиева - една завладяваща, истински лекомислена Лола. Румяна Петрова - много точна и достоверна Мама Лучия. Прекрасен като присъствие и като нюанси в тази силно драматична опера бе хорът в двете си половини и ансамблово.

А оркестърът? Оркестърът демонстрира истински финес, филигранни фрази и огнена мощ - там, където това се налагаше. Един блестящ и запомнящ се дебют на младия Маестро Кръстин Настев Krastin Nastev, който напълно справедливо получи аплауз, равен на солистите! Не си спомням друг случай популярното Интермецо, което разполовява кратката едноактна опера, да е било последвано от викове "Браво!" и от аплаузи, "принудили" Настев да вдигне оркестъра по средата на спектакъла за поклон! Напълно заслужен, впрочем! Комбинацията от всички тези фактори, взети заедно, даде възможност красивата постановка на Пламен Карталов да заблести като на премиера! Меломани с десетилетен стаж в оперната зала, новаци и деца - всички се радваха искрено и неподправено след края на този феноменален без преувеличение спектакъл!

Чест прави на оперната прима Дарина Такова, която го изгледа в компанията на стария си познайник, световноизвестния аржентинец Уго де Ана, че викаше достатъчно силно "Браво!", така че задоволството ѝ от чутото и видяното да бъде забелязано от всички присъстващи. И с достойнството на истинска прима да се разходи до гримьорните, за да сподели възторга си с Мариана Цветкова и с останалите изпълнители.

 

Браво, Софийска опера, че напук на кризата и на N-та методика за финансиране продължаваш да даряваш публиката си с празници като този!