Среща с автограф с Родислав Стефанов и „Камино де Сантяго“ в Стара Загора

Библиотека „Родина“ Ви кани на

Среща с автограф с Родислав Стефанов и „Камино де Сантяго“ в Стара Загора

800 км делят френското градче Сен-Жан-Пие дьо Пор и катедралата с мощите на апостол Иаков в Сантяго де Компостела. Милиони хора изминават този Път, наречен Камино де Сантяго, за да открият утеха, вяра, дух, изцеление. Защо тръгна по Пътя, какво откри на него и защо се връща за трети път Родислав Стефанов?

Заповядайте на среща с автограф с Родислав Стефанов на 17 март (четвъртък), 18:00 ч. в Къща музей „Гео Милев“.

◊ ЗА АВТОРА И КНИГАТА

Родислав Стефанов е роден през 1957 г. в град Сливен, но скоро семейството се премества да живее в София. Следва Немска филология в СУ „Климент Охридски“.

През 1996 г. е изпратен като представител на голяма българска фирма във Франкфурт на Майн, където живее и в момента.

Драматична случка с по-големия му син, променя коренно светогледа и живота му.

Прави три поклоннически пътувания до гроба с мощите на ап. Иаков, в Сантяго де Компостела, които описва в книгата си „Камино де Сантяго“. 

"Камино де Сантяго" е книга за 800-километровия поклоннически Път, от малкото френско градче на границата с Испания, Сен-Жан-Пие дьо Пор до светите мощи на ап. Иаков, в галисийския град Сантяго де Компостела. Героят в книгата не е авторът, а самият Път, с неговите архитектурни и исторически забележителности, белязан завинаги от съдбата на милиони безименни християнски поклонници, тръгнали да отдадат почит към светия апостол Иаков - един от най-близките ученици на Иисус Христос и по-голям брат на Иоан Богослов.

Откъс от книгата:

„След вечерята се прибирам в приюта. Най-после ще си легна след почти цяло денонощие на път. На сутринта започва пътуването, за което се подготвям близо година и не мога да отрека вълнението си. В мислите си се пренасям няколко години назад във времето, когато животът ми се движеше в рамките на средностатистическия гражданин. Изнизваха се неусетно дни, месеци, години и ежедневието ми със забързания си ритъм все повече напомняше филм от зората на киното. Не спирах да градя живота си според своите виждания, но стигнех ли на ръка разстояние от целта, невидима сила разбиваше всичко съградено. Обяснявах си нещата с вечната борба между доброто и злото и се опитвах да държа двете стихии в относително равновесие. Щом някоя от тях вземеше превес, цигарите и алкохолът ми помагаха да възстановя измамната хармония помежду им. Така животът ми течеше в черно-бели краски до един септемврийски ден, в който Бог отказа да търпи поддържаната от мен илюзия. Бях на път да изгубя скъп за мен човек и в отчаянието си трябваше незабавно да направя своя избор – да остана верен на земните си човешки амбиции, или да обърна поглед към голямата християнска добродетел – „любовта към ближния“. Направих своя избор и реших без излишни проповеди и шум да посветя дните си оттук нататък в подкрепа на слабите, страдащите и онеправданите. Неразделна част от това решение беше и поклонническото ми пътуване до Сантяго де Компостела.“ („Камино де Сантяго“, 2015)