19 април, четвъртък, 18 часа
Унгарски културен институт - Камерна сцена
„Литературно кафене” – Шаманска песен - Пърформанс – импровизация по стихове на унгарски поетеси с участието на Габриела Хаджикостова и Георги Ангелов (перкусии)
„Литературно кафене” е нашата нова проява, в която актрисата Габриела Хаджикостова (Малко Театро, Будапеща) ще представя съвременните унгарски поети и писатели.
Габриела Хаджикостова израства от малка с театъра и сцената, страстта към които попива още в семейна среда. По-късно идва академичното образование – най-напред една година във ВИТИЗ “Кръстю Сарафов”, след което интересът към мюзикъла и пеенето я отвежда в Академията за театрално и филмово изкуство в Будапеща. След успешно завършване на специалността актьорско майсторство и мюзикъл, тя постъпва в Рок театър – Будапеща, където веднага получава ролята на Козета в мюзикъла “Клетниците”. Доброто владеене на немски език, който също усвоява в семейна среда, а след това затвърждава в Немската гимназия в София, отварят за нея сцената на “Дойче бюне” – немски театър в Унгария, където редовно играе от 1990 в продължение на 16 години. През 1996 г. Габриела Хаджикостова създава собствена театрална формация под името Малко театро, чиято задача е да прокара път на българската култура в Унгария.
Георги Ангелов е завършил консерваторията в София. Работил е в оркестрите на Националната опера и Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов”, както и в Симфоничен оркестър „Орфей”. Има многобройни записи на театрална, филмова, балетна и детска музика, направени за БНТ и БНР. Работи с няколко джаз и етно групи. Георги Ангелов използва балканска, арабска, индийска, латиноамериканска, африканска и негова уникална перкусия, тарамбука (дюмбек), гхатам, барабани, кавал, гайда, двоянка и други. Експериментира в различни стилове музика – джаз, етно, барок, рок, фолклорна и класическа музика под силното влияние на световната музика.
20 април, петък, 19 часа
София – Католическа църква
По случай Великден
Концерт на трио Росица Бояджиева - Николай Темнисков - Гергей Дьорфи (флейта - туба - цигулка). Вход: свободен!
В програмата: 4 виртуозни пиеси за соло цигулка и за дует флейта и цигулка на композитора Гергей Дьорфи, Лист: „Тримата цигани”, Й. С. Бах: Малка фуга в сол-минор, Паганини: Каприз №24, А. Онегер: „Танц на козичката”, Росини: “Largo al Factotum” из операта „Севилския бръснар”, Ракоци марш
Флейтистката Росица Бояджиева е родена в град Добрич. Завършва музикалното си образование в АМТИ град Пловдив в класа на Емануил Дидов. Специализира при проф. Лидия Ошавкова и проф. Георги Спасов. Завършва майсторските класове на Андраш Адорян и Анджело Персикили. Работи в Духовия оркестър на родния си град. Като част от състава участва в редица международни фестивали, национални прегледи, турнета в Чехия, Турция, Румъния. Едновременно с това концертира в солови и камерно-ансамблови изяви с разнороден по стил репертоар у нас и в Русия, Германия, Швейцария, Австрия, Унгария, Словакия. Лауреат на първа награда от „Music World 2001” - Италия, на “Сребърна лира” 2010 от Съюза на българските музикални и танцови дейци, както и на Годишната награда за музика - 2009 и 2010 година на Комисията за духовно развитие на община град Добрич.
Николай Темнисков завършва туба в НМА „Проф. П. Владигеров” – София, при Павел Яковчев и проф. д-р Димитър Момчилов и майсторски клас по камерна музика при проф. Костадин Чилев. Работил е като артист-оркестрант и помощник-концертмайстор на Софийския духов оркестър. Преподавал е камерна музика и туба в НМУ „Л. Пипков” и камерна музика в НМА. Един от учредителите на „Академик брас”. Постоянен член на Брас квинтет „София”. Инициира създаването на дуета флейта и туба. Лауреат на IV Национален конкурс за камерна музика „Златната Диана” - Ямбол.
Гергей Дьорфи, цигулар, композитор. Роден през 1969 г. в Будапеща. Учи в Музикалното училище „Бела Барток”, след което завършва Музикалната академия „Ференц Лист”, специалност „цигулка”, негов преподавател е Денеш Ковач. През 1993-1994 г. е член-стипендиант на Будапещенския фестивален оркестър, през 1994-1998 г. – солист на Националната филхармония. Понастоящем е преподавател в Музикалното училище „Лео Вайнер” и музикант на свободна практика.
23 април, понеделник, 17.30 часа
София – Зала 1 на СУ „Св. Климент Охридски”
Представяне на книгата „Обществени и религиозни връзки между Унгария и Балканите” (Сборник, посветен на 1100 години от смъртта на св. Наум Охридски. Български културен форум, Будапеща, 2011)
. Редактори: Тошо Дончев, Кристина Менхарт, Имре Х. Тот
. Превод: Патриша Аустин, Юлия Крумова, Кристина Менхарт
. Сборникът ще бъде представен от проф. Анна-Мария Тотоманова, проф. Елка Бакалова и проф. Христо Трендафилов
. Организатори на събитието са Унгарският културен институт и катедрата по кирилометодиевистика към Факултета по славянски филологии на СУ „Св. Климент Охридски”.
24 април, вторник, 18 часа
Унгарски културен институт
Изложба-живопис на Данаил Игнатов
Данаил Игнатов е художник на български сюжети – пейзажи от красиви местности и от китни малки градчета. Спокойно можем да го наречем и възрожденски. Платна на Данаил Игнатов са притежание на частни колекции в Германия, Австрия, Швейцария, Холандия, САЩ и Канада.
. Изложбата ще продължи до 5 май
25 април, сряда, 17 часа
Плевен – ХГ „Илия Бешков”
Откриване на изложбата живопис на Янош Божо „Унгарски пейзажи” и изложби на две ромски художнички Селам Пато и Клара Лакатош (рисунки, апликации)
Янош Божо (1922-1998), художник, носител на наградата за изключителни постижения в изобразителното изкуство „Михай Мункачи” (1987). Художникът Янош Божо е роден на 27 декември 1922 г. в Кечкемет. Детството и целият му живот се формират от съдбата на селската беднота. От годините на лишения в житейския си път взема със себе си обичта и почитта към природата и народното изкуство. През втората половина на 40-те години на миналия век започва творчеството си на самоук художник. Към средата на петдесетте години на века формира изобразителния си език. Негова жизнена стихия и характерна черта са пълнокръвните цветове, широките, бързи, свободнолетящи мазки, контрастът на светлината и сянката. Става един от изтъкнатите творци на унгарския експресионизъм. В живота му страстта към всеотдайното рисуване и колекционерството са неразделно преплетени. Участвува в безброй индивидуални и групови изложби в Унгария и в чужбина.
Селам Пато, писателка, поетеса, художник, журналист (Будапеща, 1975). Като художник основна тема в творбите й са съдбата и културата на циганите. Освен с писане Селам Пато се занимава и с превод, с опазването, стандартизацията и развитието на ловарския език. От две десетилетия постоянно присъства в списанията за култура и обществен живот. Автор на книги, редактор и рецензент на множество съвременни автори. Със своите живописни платна, рисунки с перо и туш, керамични пластики е обиколила почти цяла Унгария, в самостоятелни и общи изложби. Завършила е история на изкуството, изучавала е изобразително изкуство в свободния университет на Мария Пацаи. През 2011 г. за дейността си е удостоена с наградата на унгарския министър-председател „За малцинствата”.
Клара Лакатош, художник, преподавател (Ченгер, 1968).
Завършва Университета в Печ, специалност „Организация и управление на образованието”, по това време започва да се занимава с рисуване. Голямо влияние й оказват творбите на Карой Бари, Магда Сечи и Карой Понгор Бери (Давид Бери). От 1996 г. под творческия псевдоним Клара Р. Лакатош прави рисунки с молив, в които основен мотив е дървото, вдъхновени са от стиховете на поета Жолт Чаня Солноки. Прави множество самостоятелни изложби. През 2001 г. представя свои творби в галерията „Янош Балаж” в Ромския парламент, през същата година нейни творби излизат и на страниците на вестник „Живот и литература”. През 2007 г. участва в общата изложба „Визуални същества” на фестивала по изкуствата „Athe Drom”. Нейни творби излизат непрекъснато в списанията Amaro Drom, Kethano Drom, Lungo Drom – Дълъг път. Понастоящем преподава и води творчески занимания за деца.
. Изложбата ще продължи един месец
25 април, сряда, 18 часа
Унгарски културен институт
Вечер на Унгария (закрита проява)
В проявата, организирана от Унгарския културен институт и Си Ви Ес - България, могат да участват млади унгарци, живеещи в София, студенти „Унгарска филология” и доброволци, работещи в София и близките градове. Младежите ще имат възможност да се запознаят с най-вълнуващите неща от унгарската култура, с помощта на викторини под формата на игри ще узнаят какви са междукултурните различия, ще могат да изпробват своята сръчност, бързина, рефлекси и търпение. Освен това ще имат възможност и да опитат различни национални ястия, както и да участват в непринудени разговори.
26 април, четвъртък, 18 часа
Унгарски културен институт
Представяне на стихосбирката „Челото плаче” на Марин Колев (Изд. Чернат, София, 2012) – Стихотворения за Николай Кънчев и компания
. Представя: доц. Пламен Дойнов
Марин Колев е издал поетичните книги: „Място за моето лице” (1968), „Мигли от светлина” (1975), „И цялото бъдеще” (1978), „Вечността на миговете” (1980), „Повече от живота” (1985), „Любопис” (1987), „Златна свобода” (1987), „Вдън любов” (1989), „Кози и ангели” (1994), „Исо със оси” (2000), „Братовчедите на поп Кръстю” (2003).
Негови стихотворения са превеждани на руски, унгарски, полски, чешки, английски, немски, френски, испански, румънски и японски.
27-29 април, петък-неделя
Шумен, Драматично-куклен театър „Васил Друмев”
Национален конкурс за изпълнение на унгарска и българска литература, Шумен 2012
Посветен на 100-годишнината от рождението на Ищван Йоркен (1912-1979)
Националният рецитаторски конкурс, който се организира още от 1969 г. в град Шумен съвместно от Унгарския културен институт, Министерство на културата на България и Община Шумен, е едно от събитията с най-големи традиции в културния живот на България. Конкурсът, обявен за ученици, непрофесионалисти, студенти по сценични изкуства и професионални артисти, се провежда през две години. ХХІІІ Национален конкурс за изпълнение на унгарска и българска литература се организира от Институт Балаши – Унгарски културен институт и Община Шумен с подкрепата на: Министерство на културата, Посолство на Унгария, Съюз на артистите в България, Община Дебрецен, Къща-музей „Лайош Кошут” и семейство Поповски.
. Участниците изпълняват по свой избор произведения от унгарската и българската поезия, проза и драматургия с общо времетраене 10 минути.
. Изпълнението на текст от унгарски автор е задължително (тази година акцентът е върху творчеството на писателя и драматурга Ищван Йоркен).
. Участниците в конкурса се разделят в пет групи.
. Всички разходи на участниците се поемат от институтите, които представляват или от самите тях. Разходите на студентите от ВУЗ по изкуствата се поемат от организаторите.
. Богат избор от унгарска литература (поезия, проза и драматургия) можете да намерите в библиотеката на Унгарския културен институт.
. Кандидатите за участие попълват бланка-заявка и я изпращат на посочения на нея адрес до 17 април 2012.
Ищван Йоркен: Смъртта на актьора
Днес следобед в една от пресечките на Юльоско шосе паднал в несвяст популярният актьор Золтан Зетелаки.
Минувачи го отнесли до близката клиника, но там напразно се опитали с най-новите постижения на науката – дори и с командно дишане – да го съживят. Видният артист след дълга агония издъхнал в шест и половина вечерта; трупът му бил преместен в Института по анатомия.
Въпреки това трагично събитие вечерното представление на Крал Лир протече безпроблемно. Зетелаки позакъсня наистина и в първото действие беше видимо уморен (на места очевидно се нуждаеше от помощта на суфльора), но впоследствие все пò идваше на себе си и толкова убедително изигра смъртта на краля, че получи бурни ръкопляскания още по време на спектакъла.
След това го поканили на вечеря, но не отишъл. Казал:
- Днес имах труден ден.
Превод: Николай П. Бойков, редактор: Мина Цонева
От предстоящото издание на Едноминутни новели на ИК Жанет 45 в поредицата Кратки разкази завинаги (редактор: Нева Мичева)