Макар че рубриките в този брой на списанието носят разнообразни заглавия, основният тематичен фокус при повечето от тях е в широката орбита на философската антропология - човекът и неговите модуси: познание, копнения, илюзии, емоции, страсти. “Оптиката” на различните автори към тези човешки модуси варира от анализ на фундаментални ценности като свободата, духовността, (не)равенството, любовта през специфични емоционални състояния (носталгията, любовната страст) към една терапия и апология на всекидневния човек, на “нормалността”, на неговото малко лично пространство - дома - в границите на глобалната общност. В защита на тези “големи” и “малки” ценности на “големия” и на “малкия” човек са призовани както философи от миналото и съвремието (В. Франкъл и Н. Бердяев), така и философстващи писатели – Ф. Достоевски и Д. Димов.
. Емил Димитров – Онтопоетиката на Достоевски . Нонка Богомилова Антропология на любовта (по романа на Д. Димов „Осъдени души“)
Модуси на човешкото
. Мирослава Блаха Домът като пространство на принадлежност и признание . Максим Мизов Незримите граници на носталгията . Любомир Драмалиев По някои категориални проблеми в теорията на духовността
Есеистика
. Венелин Пройков Нормалността. Опит за непредубеден анализ (I)
Книги и събития
. Гергана Попова, Димитър Ганов Неудържимите граници . Емил Димитров В София бе основано българско общество „Достоевски“