Научни форуми

Национална научна конференция "Феноменът Америка в българската литература"

Покана за участие

◊ СЪБИТИЕТО

Национална научна конференция
 
"Феноменът Америка в българската литература – от романтиката до гротеската и по-нататък"

(110 години от рождението на Борис Шивачев и Светослав Минков)

Един ясноочертан аспект от творчеството на двама автори, родени в една и съща година – 1902, – е конкретният повод да се обърнем към една обширна и значима територия в българската литература – Америка. Америка като географска топика, но също и като културна метафора през ХХ век, пък и след това.

(Като тема и проблем Америка има важно присъствие и в българския литературен Канон на ХІХ век – чрез Алеко Константинов; но именно поради самостойната си значимост “До Чикаго и назад” е изключен от полезрението на настоящата конференция.)

Конференцията е юбилейно центрирана около американската тема в творчеството на двама “междувоенни” автори, достатъчно различни помежду си и поетологически, и жанрово, за да провокират изследователския ни интерес (включително и възможен сблъсък на интерпретациите).

Но обхватът на събитието е по-широк – да се проблематизират различни аспекти на “феномена Америка” изобщо в българската литература през ХХ век и след това – в неговата географска конкретика, в пътеписни, белетристични и поетически творби.

Преди всичко в творби на автори от междувоенния период, когато именно темата става особено актуална в своя “южноамерикански” вариант. Това става главно по две направления – емигрантско (Б. Шивачев, Ив. Аржентински, М. Вълев и др.) и по линия на официалните контакти (Ел. Багряна, Св. Минков и др.).

Специално направление в темата през този междувоенен период представляват белите полета на емигрантската или полуемигрантска литература (напълно непознати автори като Тодор Ценков, Самуил Стрезов и др).

Но освен географско място, Америка е и утопия (Д. Димов).

Съвсем специфичен е образът на Америка-САЩ след 1944 г. под знака на един идеологически свръхимператив – от ранния пътепис на Гьончо Белев (1948) през рутинното демонизиране, та до скритите и явни митологизации.

Освен на пътеписно споделяне, на автобиографична или полуавтобиографична проза, Америка – Южна и Северна – е функционална културна метафора с разнообразен ценностен товар.

Особено активно метафората Америка – в двете си географско-цивилизационни лица и в различни жанрови дискурси – присъства в най-новата българска литература, след 1989 г., особено в поезията (където е номинално заявен обект на няколко самостоятелни книги и множество отделни стихотворения).

Тя е обект и на вероятно по-голям брой пътеписи, които ако не винаги притежават значима литературна стойност, със сигурност имат културно-психологическа такава. Все по-голям брой български автори от различни поколения живеят и пишат отвъд океана, а техният поглед е особено интересен поради двойствената си оптика към феномена Америка.


◊ ПОКАНА ЗА УЧАСТИЕ

Уважаеми колеги,

Ще се радваме, ако така очертаните тематично-проблемни акценти са ви заинтригували в степен, достатъчна, за да предизвикат вашето участие.

Конференцията ще се проведе на 30 ноември в София.

Очакваме заявки до 10 ноември на следните адреси:

plamenantov@mail.bg – Пламен Антов
christoff78@abv.bg – Иван Христов

Автор:
Иван Христов
Публикация:
19.08.2012 г. 12:48
Етикети:
покана за участиеконференциянаучни форуми
Феноменът Америка в българската литература
Посетено:
1828
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/5/news/15271-natsionalna-nauchna-konferentsiya-fenomenat-amerika-v-balgarskata-literatura