Културни новини · Новини за култура

Програма на Унгарския културен институт за март 2013

Календар

01.03.2013 г. 15:41

Програма на Унгарския културен институт за март 2013

Под знака на Националния празник на Унгария - 15 март

◊ ПРОГРАМАТА

Унгарски културен институт към Институт Балаши (Будапеща)
Месечна програма – март 2013

4 март, понеделник, 18 часа
Унгарски културен институт

Откриване на изложбата на Дюла Фрьомел „За родината и свободата” Открива: генерал-майор инженер о.р. Съби Събев, председател на УС на Съюза на офицерите от резерва „Атлантик”
Съвместна проява със Съюза на офицерите от резерва „Атлантик”

• Националният химн на Унгария от Ференц Еркел (аранжимент за пиано: Михаил Големинов) и пиесата „Траурно шествие” от Ференц Лист в изпълнение на Анжела Тошева (пиано)

Дюла Фрьомел е роден през 1959 в Будапеща. Бивш военнослужещ в Унгарската армия, „офицерски кандидат”. Началото на творческото му съзряване като художник поставят художникът Пал Мижер от Свободния университет по изобразително изкуство в Зебеген и графикът Рената Брьоме от Академията по дизайн в Хале. Най-голяма благодарност изпитва към художника Адам Миш, негов ментор, научил го на изкуството на нонфигуративното изобразяване. От 1981 редовно представя творбите си на самостоятелни и групови изложби. Завършил е специалност „Управление на културата” в Университет „Янус Панониус” в град Печ. Член е на Националното сдружение на унгарските творци, правоприемник на Фонд „Изкуство”. Носител на следните награди: Паметен плакет „За военна култура” (2010), Награда за постижение на Военното министерство (2008), ІІ награда на „Армейска четка” (2006), Почетен знак за служба, бронз, „за принос към културния живот в армията” (2005), І награда на художествения конкурс на Motorola (2000), творческа стипендия за представители на етноси на Фондация MNEK (2000), Звание „Рицар на унгарската култура” (1999).
Изложбата ще продължи до 5 април

6 март, сряда, 17 часа
Плевен – Художествена галерия „Илия Бешков”

Фотоизложба на студенти-фотографи от MOME Masters от Университета по изкуства „Мохоли-Над” (Будапеща)

MOME Masters обхваща студентите, завършващи катедра „Фотография” на Университета по изкуства „Мохоли-Над”. Това е организация, която представлява фотографските, медийни и художествени течения и възгледи, които считаме за релевантни, важни и актуални, както и подпомага реализирането на личните амбиции на студентите. Първостепенната цел на обучението в магистърската програма по фотография на MOME (Университета по изкуства „Мохоли-Над”) е, отговаряйки на изискванията на епохата, да представи визуален език на фотографията не само в традиционните фотографски жанрове, а да осигури усвояването на комплексните визуални, теоретични, културноисторически и up-to-date медийни познания, запазвайки критичния поглед в областта използването на медията.
Творците, включени в изложбата на MOME Masters: Виола Фатьол, Ана Дюркович, Река Сент-Ивани, Ева Оравец.
Водещи преподаватели: Габор Копек, Гергей Сатмари, Габор Фабрициуш, Золтан Александер, Габор Мате, Миклош Гуяш, Юдит Копер
Изложбата ще продължи до 29 март

7 март, четвъртък, 19-21 часа
Унгарски културен институт

Среща-дискусия на публиката с актьорите от спектакъла „Йоан – Синът на гърма” (реж. Антон Радославов)

„От Галилея до Патмос” Животът на Свети Апостол Йоан – библейски текстове и исторически сведения
Казват, че светът не е чакалня. Какво тогава правим и защо сме тук?
Това се пита Йоан – синът на Заведей и търси изход от този свят-гара, където всеки си тръгва, когато му дойде влакът, а тайната на мирозданието е скрита някъде там – отвъд жълтата линия.
Години по-късно, заточен на остров Патмос, той си припомня своя живот, своя бунт и своя път през отчаянието, към надеждата и вярата. Път, който го превръща от бунтовния "син на гърма" в Aпостола на любовта, както е известен и до днес.

12 март, вторник, 19 часа
Унгарски културен институт

Клавирен концерт на Георги Леков по повод Националния празник на Унгария – 15 март. В програмата: творби от Ференц Лист, Бела Барток, Йозеф Хайдн, Фредерик Шопен и Клод Дебюси
Вход: свободен!

Георги Леков е роден през 1995 г. Започва да свири на пиано на 4-годишна възраст. През 2002 г. е приет в НМУ „Любомир Пипков”, София, в класа по пиано на Марияна Шикова. От 2007 г. досега работи с Емилия Канева.
Леков е спечелил многобройни награди на клавирни конкурси в България и Кипър, между които Гранд при на Шестия клавирен конкурс „Лист-Барток”, София (2011), първи награди на: Трети международен конкурс „Мила Михайлова”, Варна (2012), Деветия международен конкурс „Немска и австрийска музика” в Бургас (2011), Пети международен конкурс „Млади виртуози” в София (включително и Специална награда, 2009), Третия международен клавирен конкурс „Шуман-Брамс” в Пловдив (включително и Специална награда за артистичен талант, 2008) и мн. други. Леков е четирикратен носител на стипендията на Фондация „Комунитас” по проект „1000 стипендии”, както и трикратен носител на Стипендията за млад изпълнител „Лидия Кутева”. Леков е бил солист на „Нов симфоничен оркестър” под диригентството на Корнелус Фровейн (Германия), както и на „Младежка филхармония” под диригенството на Деян Павлов.
През 2011 и 2012 г. участва в Международния фестивал на камерната музика "Musica Mundi" в Белгия. През 2011 и 2012 г. пианистът участва в Шести Музикален фестивал и академия в Пекин, Китай.

14 март, четвъртък
Велико Търново – ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”

Научна конференция „Унгаристиката в България. Десет години лекторат по унгарски език и култура във ВТУ”
По повод националния празник на Унгария и 10-годишнината от основаването на лектората по унгарски език във ВТУ

Конференцията е организирана със съдействието на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, Посолството на Унгария в България, СУ „Св. Климент Охридски” – специалност „Унгарска филология” и Унгарския културен институт в София към Институт „Балаши”.
Въпроси от областта на културата, историята и литературата на Унгария, взаимните връзки между България и Унгария, както и въпроси, свързани с преподаването на унгарски език в България

14 март, четвъртък, 19-21 часа
Унгарски културен институт

Среща-дискусия на публиката с актьорите от спектакъла „Йоан – Синът на гърма” (реж. Антон Радославов)

18 март, понеделник, 19 часа
Унгарски културен институт

„Многоклетка” – Моноспектакъл на актрисата Мариела Станчева, по разказите на Лайош Наги, Ищван Йоркен, Карой Сакони, Ференц Шанта и музиката на Ян Тиърсен, Александър Деспла, Лудовико Ейнауди, Модест Мусоргски и Майкъл Нийман

Мариела Станчева е родена на 15.01.1986 във Варна. Завършва Актьорско майсторство в НАТФИЗ през 2011 в класа на проф. Красимир Спасов и Николай Ламбрев-Михайловски. До края на 2012 е част от трупата на Драматичен театър „Стоян Бъчваров”, Варна. В момента там играе в представленията „Урболешка трагедия” от Д. Ковачевич, реж. Д. Стоянов; „Американска Рулетка” от Ал. Мардан, реж. К. Бандутов; „Дон Жуан или любовта към геометрията” от Макс Фриш, реж. Г. Михалков.

25 март, понеделник, 18 часа
Унгарски културен институт

Представяне на писателя-преводач Ендре Гомбар

Ендре Гомбар, поет, писател, преводач. Роден в Балашадярмат. Превежда главно от фински език, но също и от естонски, шведски и руски. В периода 1963-1967 г. е референт за скандинавските държави в Института за културни връзки, 1967-1991 – член на Смесената унгарско-финска културна комисия, през 1978 г. е кандидат на литературните науки, 1989-1999 – защитава доцентура.
Издадени книги: "Надпреварата на северните елени" (1981)," В империята на слънцето от полунощ" (1981), "Скъпа малка Маарит" (1994), "В божия компютър" (1999), "Sota on loppu" (1999), "Войната на мравките" (2006).
По-важни награди: Литературната награда на финската фондация „Понкала” (2002), Награда на Генерална дирекция „Издателска дейност” (1978), Награда на Унгарското радио (1975), Награда „Бьольони” (1992).

26 март, вторник, 18 часа
Унгарски културен институт

„Четирите сезона” – триезична вечер на Малко театро, Будапеща, посветена на писателя Шандор Мараи, с участието на актрисата Габриела Хаджикостова и музиканта Николай Иванов ОМ.
Тази година Кошице, родният град на Шандор Мараи, е Европейска столица на културата

Шандор Мараи (1900-1989) започва творческия си път като поет, но е познат преди всичко с прозата и мемоарите си. Чистотата и елегантността на стила му, ярката му етична позиция, създават особена атмосфера на благородство в прозаичните му произведения. Като гражданин на света той става истински защитник на буржоазните ценности. В знак на протест напуска Унгария, заклева се, че ще се върне само в една свободна Унгария. По-късните му произведения са издадени в Унгария след рухването на комунизма.
Творби (подбор): „Изповедите на един буржоа” (ИК Стигмати), „Свещите изгарят до край” (ИК "Стигмати"), „Наследството на Естер”, „Четирите сезона”, „Книга за билките”, Дневници. Части от последните три заглавия са излизали в месечните програми на Института и в „Литературен вестник”.

Актрисата Габриела Хаджикостова заедно с режисьора Ищван Наги създава през 1996 година в Будапеща собствена театрална формация под името Малко театро. Намерението на двамата творци е да създадат театрална формация, в която да творят в съгласие със своя художествен вкус, да експериментират със сценични форми според собствената си творческа неограниченост, да следват нравствени норми и ценности, които лично изповядват.

Малко театро неотстъпно и последователно отстоява независимостта си, както в художествено, така и в структурно отношение. Без да робува на конвенции, прекосява жанрови, езикови и формални граници, създава спектакли на унгарски, български и немски език. Малко театро е пространство за диалог между изкуствата и културите, който далеч надхвърля пределите на Будапеща. Спектаклите му съчетават традиция и иновативност, автентична музика, джаз и модерен танцов театър, изобразително изкуство и нови медии – така театърът създава нови форми и жанрове.

Николай Иванов е музикант, композитор, художник, който смесва традиция и съвременност, различни жанрове и изобразителни езици, прави музикални експерименти. През 1991 създава първата българска етно–амбиент група „ОМ” (ОМ Art Formation). ”ОМ” използват инструменти и мотиви от Балканската традиция – тамбура, кавал, тарамбука, гайда, пеене; инструменти от Изтока – ситар, табла, гхатам, сас, гърлено източно пеене и ги смесват с акустична китара, пиано, бас и електронни инструменти, програминг и семпли. През годините през групата преминават доста музиканти, но основен идеен двигател си остава създателят й – Николай Иванов. Oм е участвала на много български и чуждестранни музикални фестивали. Николай Иванов и група ОМ имат издадени над 15 албума. Николай Иванов е член на трупата на Малко театро от 2009 година.

27 март, сряда, 18 часа
Унгарски културен институт

Представяне на книгите „Екатерина Йосифова в българската литература и култура” и „Иван Цанев в българската литература и култура” (Изд. "Кралица Маб", Департамент „Нова българистика” на НБУ)
Съставител: Пламен Дойнов

Библиотека „Личности” представя чрез думите на най-новата критика емблематични фигури от българската литература, белязали с присъствието си епохата и на Първата (Народна) република България (1946-1990) и на Втората българска република (след 1990 г.). Със следването на ясен критически ангажимент, с волята за цялост и истинност на литературната история поредицата проектира началата на новия канон на българската литература – редицата от личности, които задават нейния висок смисъл.

Екатерина Йосифова (1941) днес е може би най-категоричното женско присъствие в алтернативния канон от ХХ и ХХІ век. Сборникът поставя творчеството й в две перспективи – литературноисторическа и оперативно-критическа. Част от текстовете акцентират върху мястото на нейната поезия в българската литература през втората половина на ХХ век, особено в епохата на доминиращия соцреализъм в НРБ, а останалите се фокусират върху най-новите творби на поетесата от първото десетилетие на ХХІ век, когато тя достига до един от най-важните приноси за промяната на българския поетически език.

Иван Цанев (1941) е поетът в алтернативния канон, чрез когото българската поезия препрочита и творчески усвоява лирическия опит на Атанас Далчев и на поетите от 40-те. Още през 60-те години младият поет предлага своята алтернатива на соцреализма като преработка на този опит, постигайки една нова предметност в изграждането на успоредно битие, което се противопоставя на доминирания от все по-перфидно насили и пропаганден прогрес свят на НРБ. Иван Цанев предлага изказ, чрез който проговаря самото битие с всички свои гласове, докосвайки се до подриваща „социалистическия хуманизъм” всечовешка етика. И всичко това – подчинено на една воля за шедьовър, с демонстрация на такова майсторско упорство над точния стих, каквото българската литература не познава.
В книгата за Иван Цанев са включени и студиите на Дьорд Сонди и Тошо Дончев.

28 март, четвъртък, 18 часа
Унгарски културен институт

Представяне на книгата на Марсел Пруст „Против Сент Бьов и други есета” (превод от френски Юлиан Жилиев, издателство „Ерго”, София, 2012)
. Представя: Тони Николов
. С участието на цигуларя Иван Кръстев

Марсел Пруст (1871-1922), френски писател-романист, критик и есеист. Виден представител на модернизма в литературата от началото на ХХ век, той е най-известен със своя монументален многотомен роман „По следите на изгубеното време“, публикуван между 1913 и 1927 година.

Национален празник на Унгария – 15 март Революцията и освободителната борба от 1848-1849 година е едно от най-значимите събития в новата история на Унгария. С обществените реформи тя поставя началото на гражданската промяна. Тя е органична част на революционната вълна, заляла Европа през 1848 г. Потушена е единствено след намесата на Царска Русия.

. За промени в програмата следете сайта на Унгарския културен институт http://szofia.balassiintezet.hu

Потърсете ни във Facebook: Hungarian Cultural Institute, Sofia

Работно време (понеделник-петък):
Изложбена зала – 10.00-18.00
Секретариат (информация) – 9.30-17.30
Библиотека – 9.30-17.30
Фонотека – 9.30-17.30

Програма на Унгарския културен институт за март 2013 : 1

Автор:

Нели Димова, Унгарски културен институт

Публикация:

01.03.2013 г. 15:41

Коментирай във Фейсбук

Етикети:

културен афиш премиери на книги изложби март 2013 програмата Унгарски културен институт

Национален празник на Унгария

Посетено:

1737

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/12/news/16453-programa-na-ungarskiya-kulturen-institut-za-mart-2013

Обратно

Последни новини