, поет, писател, преводач. Роден в Балашадярмат. Превежда главно от фински език, но също и от естонски, шведски и руски. В периода 1963-1967 г. е референт за скандинавските държави в Института за културни връзки, 1967-1991 – член на Смесената унгарско-финска културна комисия, през 1978 г. е кандидат на литературните науки, 1989-1999 – защитава доцентура.
Издадени книги: "Надпреварата на северните елени" (1981)," В империята на слънцето от полунощ" (1981), "Скъпа малка Маарит" (1994), "В божия компютър" (1999), "Sota on loppu" (1999), "Войната на мравките" (2006).
По-важни награди: Литературната награда на финската фондация „Понкала” (2002), Награда на Генерална дирекция „Издателска дейност” (1978), Награда на Унгарското радио (1975), Награда „Бьольони” (1992).
26 март, вторник, 18 часа
Унгарски културен институт
„Четирите сезона” – триезична вечер на Малко театро, Будапеща, посветена на писателя Шандор Мараи, с участието на актрисата Габриела Хаджикостова и музиканта Николай Иванов ОМ.
Тази година Кошице, родният град на Шандор Мараи, е Европейска столица на културата
Шандор Мараи (1900-1989) започва творческия си път като поет, но е познат преди всичко с прозата и мемоарите си. Чистотата и елегантността на стила му, ярката му етична позиция, създават особена атмосфера на благородство в прозаичните му произведения. Като гражданин на света той става истински защитник на буржоазните ценности. В знак на протест напуска Унгария, заклева се, че ще се върне само в една свободна Унгария. По-късните му произведения са издадени в Унгария след рухването на комунизма.
Творби (подбор): „Изповедите на един буржоа” (ИК Стигмати), „Свещите изгарят до край” (ИК "Стигмати"), „Наследството на Естер”, „Четирите сезона”, „Книга за билките”, Дневници. Части от последните три заглавия са излизали в месечните програми на Института и в „Литературен вестник”.
Актрисата
Габриела Хаджикостова заедно с режисьора Ищван Наги създава през 1996 година в Будапеща собствена театрална формация под името Малко театро. Намерението на двамата творци е да създадат театрална формация, в която да творят в съгласие със своя художествен вкус, да експериментират със сценични форми според собствената си творческа неограниченост, да следват нравствени норми и ценности, които лично изповядват.
Малко театро неотстъпно и последователно отстоява независимостта си, както в художествено, така и в структурно отношение. Без да робува на конвенции, прекосява жанрови, езикови и формални граници, създава спектакли на унгарски, български и немски език. Малко театро е пространство за диалог между изкуствата и културите, който далеч надхвърля пределите на Будапеща. Спектаклите му съчетават традиция и иновативност, автентична музика, джаз и модерен танцов театър, изобразително изкуство и нови медии – така театърът създава нови форми и жанрове.
Николай Иванов е музикант, композитор, художник, който смесва традиция и съвременност, различни жанрове и изобразителни езици, прави музикални експерименти. През 1991 създава първата българска етно–амбиент група „ОМ” (ОМ Art Formation). ”ОМ” използват инструменти и мотиви от Балканската традиция – тамбура, кавал, тарамбука, гайда, пеене; инструменти от Изтока – ситар, табла, гхатам, сас, гърлено източно пеене и ги смесват с акустична китара, пиано, бас и електронни инструменти, програминг и семпли. През годините през групата преминават доста музиканти, но основен идеен двигател си остава създателят й – Николай Иванов. Oм е участвала на много български и чуждестранни музикални фестивали. Николай Иванов и група ОМ имат издадени над 15 албума. Николай Иванов е член на трупата на Малко театро от 2009 година.
27 март, сряда, 18 часа
Унгарски културен институт
Представяне на книгите „Екатерина Йосифова в българската литература и култура” и „Иван Цанев в българската литература и култура” (Изд. "Кралица Маб", Департамент „Нова българистика” на НБУ)
Съставител: Пламен Дойнов
Библиотека „Личности” представя чрез думите на най-новата критика емблематични фигури от българската литература, белязали с присъствието си епохата и на Първата (Народна) република България (1946-1990) и на Втората българска република (след 1990 г.). Със следването на ясен критически ангажимент, с волята за цялост и истинност на литературната история поредицата проектира началата на новия канон на българската литература – редицата от личности, които задават нейния висок смисъл.
Екатерина Йосифова (1941) днес е може би най-категоричното женско присъствие в алтернативния канон от ХХ и ХХІ век. Сборникът поставя творчеството й в две перспективи – литературноисторическа и оперативно-критическа. Част от текстовете акцентират върху мястото на нейната поезия в българската литература през втората половина на ХХ век, особено в епохата на доминиращия соцреализъм в НРБ, а останалите се фокусират върху най-новите творби на поетесата от първото десетилетие на ХХІ век, когато тя достига до един от най-важните приноси за промяната на българския поетически език.
Иван Цанев (1941) е поетът в алтернативния канон, чрез когото българската поезия препрочита и творчески усвоява лирическия опит на Атанас Далчев и на поетите от 40-те. Още през 60-те години младият поет предлага своята алтернатива на соцреализма като преработка на този опит, постигайки една нова предметност в изграждането на успоредно битие, което се противопоставя на доминирания от все по-перфидно насили и пропаганден прогрес свят на НРБ. Иван Цанев предлага изказ, чрез който проговаря самото битие с всички свои гласове, докосвайки се до подриваща „социалистическия хуманизъм” всечовешка етика. И всичко това – подчинено на една воля за шедьовър, с демонстрация на такова майсторско упорство над точния стих, каквото българската литература не познава.
В книгата за Иван Цанев са включени и студиите на Дьорд Сонди и Тошо Дончев.
28 март, четвъртък, 18 часа
Унгарски културен институт
Представяне на книгата на Марсел Пруст „Против Сент Бьов и други есета” (превод от френски Юлиан Жилиев, издателство „Ерго”, София, 2012)
. Представя: Тони Николов
. С участието на цигуларя Иван Кръстев
Марсел Пруст (1871-1922), френски писател-романист, критик и есеист. Виден представител на модернизма в литературата от началото на ХХ век, той е най-известен със своя монументален многотомен роман „По следите на изгубеното време“, публикуван между 1913 и 1927 година.
Национален празник на Унгария – 15 март Революцията и освободителната борба от 1848-1849 година е едно от най-значимите събития в новата история на Унгария. С обществените реформи тя поставя началото на гражданската промяна. Тя е органична част на революционната вълна, заляла Европа през 1848 г. Потушена е единствено след намесата на Царска Русия.
. За промени в програмата следете сайта на Унгарския културен институт http://szofia.balassiintezet.hu Потърсете ни във Facebook: Hungarian Cultural Institute, Sofia
Работно време (понеделник-петък):
Изложбена зала – 10.00-18.00
Секретариат (информация) – 9.30-17.30
Библиотека – 9.30-17.30
Фонотека – 9.30-17.30