Левчев прикова вниманието в Русия

Интересът е оправдан и поради факта, че в този роман от спомени темата за Русия (или СССР) определено изненадва – виждаме един твърде различен, неочакван поглед, който не се плъзга апологетично по магистралите и символиките, зададени по партийна линия, нито преповтаря устойчиви в българското съзнание русофилски понятия. „Ти си следващият“ е в голяма степен теоретико-коментарен трактат за същността, приложението и изкривяването на комунистическата идеология през всички нейни етапи – от Маркс, през Ленин и Сталин, до Хрушчов, Брежнев, Живков и Горбачов. Техните портрети  изкристализират на фона на съпоставки с други преломни исторически моменти (напр. Френската революция), за да покажат, че човешката природа не се променя, че всички революции си приличат, че агресията на индивида към себеподобните бе издигната в държавна политика през 20. век. (Понякога констатациите на автора звучат тъжно-реторично: „Всички революции ли са осъдени на самоизяждане?“)

Левчев е категоричен в оценките си за провала на комунистическите режими, за погрешността на методите им, за престъпната им политика. И думите му кънтят с поразяваща достоверност, защото той разказва за събитията „отвътре“ – като движещ винт на една наложена вече система, в която той е вярвал и чиито постулати е прилагал. Едва ли друг български автор е правил такъв блестящ теоретико-философски анализ на десетки основополагащи понятия, категории, символи, които години наред бяха употребявани от комунистическите функционери и у нас, и в другите соц-страни абсолютно формално. Директно са казани потресаващи истини, демаскиращи фалша в идеологията и управлението на Ленин, Сталин и Хрушчов.

„Ти си следващият“ е сцената на абсурдна драматургия с много режисьори, а героите са „разминаващи се мнителни пантомимици“. Но се иска неимоверно усилие и талант, за да иронизираш декорите, лицата, афектите, илюзиите и изстрелите в една такава пиеса...

Стихосбирката (изд. на „У Никитских ворот”) включва стари и нови творби, превеждани през годините от най-големите руски поети – Е. Евтушенко, Р. Рождественски, Вл. Соколов, Е. Винокуров, Ю. Левитанский, М. Замшев и др. Повече от половината стихове обаче са в перфектен превод на българската поетеса Надя Попова, като книгата завършва с най-нови произведения, написани от Л. Левчев през 2012 г. Предговорът е от Максим Замшев. Финалът е симптоматичен – едно пророческо за нашето съвремие поетическо вглеждане, озаглавено „Мистерия на българското мълчание”. Дали мълчанието най-сетне беше взривено? Може би сега поетите преформулират този въпрос не само като очакване.