След-и

Не просто думи

90-годишнина на Анжел Вагенщайн

Не просто думи

На снимката: Анжел Вагенщайн с наградата "Сребърен плакет" на Посолството на Кралство Испания в България. Фотография: Анжела Димчева


Грандиозно тържество по случай 90-годишнината на Анжел Вагенщайн организираха на 28 февруари в НДК Посолството на Кралство Испания в България, Съюзът на българските писатели, СУ „Св. Кл. Охридски“, Институт „Сервантес“, организацията на евреите „Шалом“, център „Сефарад“ в Израел и издателство „Колибри“.


Н. Пр. Хосе Луис Тапиа говори подробно за творчеството на Анжел Вагенщайн като мост между испанската и българската култура и особено за традициите на сефарадските евреи, пренесени от тях в Пловдив преди векове: „Анжел Вагенщайн е писател, който в романа си „Далеч от Толедо“ е съумял да вплете онова чувство за хумор на евреите, едновременно нежно, топло и саркастично, към което има толкова голям дълг испанската битност. Компонентът хумор е това, което ни помага да се изправим срещу обстоятелствата и трудни положения в ред исторически ситуации. Чрез него се постига една разтърсваща критика срещу авторитарните режими. Ние, испанците, сме способни да се смеем над себе си и над другите. Това ни сближава с българите. Разбира се, животът на Анжел Вагенщайн е много повече от неговите сефарадски корени. Той е живата памет на България през почти целия двадесети век – от преди войната, от съпротивата, тя е паметта на идеалиста, на разочарования, на скептика, на сценариста, на писателя... Нека говорят днес неговите приятели!“

Повече от два часа различни аспекти от творчеството на юбиляря разискваха испанската литературна критичка Мерседес Монмани и Хуан Антонио Берниер, поет и преводач, лектор в Софийския университет до миналата година.  

От изнесените факти стана ясно, че Анжел Вагенщайн е издаден в милионен тираж на повече от десет езика. Само в Китай са разпродадени 50 милиона екземпляра от книгите му.


Хуан Антонио Берниер говори за отношението на испанските читатели към нашия писател:

„Неговите книги са част от испанските традиции. Благодарение на преводачите Лиляна Табакова, Венцеслав Николов и Никола Инджов, те се завърнаха успешно към корените.

Г-н Вагенщайн, испанските читатели са влюбени във вас, вие показахте, че смехът е начинът за събаряне на стените, които ни разделят.“


Мерседес Монмани направи калейдоскопичен анализ на стила на Анжел Вагенщайн, използвайки паралели с Бърнард Шоу; тя говори за прецизността на историческите детайли, за съхраняването и емоционалността на стария език ладино; за специфичния Вагенщайнов хумор, за афористичните попадения в трилогията „Петокнижие Исааково“, „Далеч от Толедо“ и „Сбогом, Шанхай“. Тя наблегна на една нова тенденция за все по-усилено опознаване на българската литература, която започва сега с преводите на неговите произведения.


Анжел Вагенщайн разказа как постепенно е преминал от правенето на филми и писането на сценарии към чисто белетристично творчество: „Много се говори за моето чувство за хумор, но нищо не се казва за моето чувство за тъга. Мисля, че смехът, вицът е прикритие на тъгата, опит на малкия евреин (цял живот съм мечтал да бъде висок, рус и синеок, но вече загубих тази надежда!) да изгради един щит... Но това не значи, че той е весел... Това е вид защитна маскировка.“

Във връзка с нажежената обстановка в България в момента писателят направи паралел с началото на фашизма в Европа: „Преди десетина дни по тъмните улици на София видях една река от факли, барабани и пак факли... Това е т.нар Луков марш. Тези млади хора не знаят, че така започна националсоциализмът в бирариите на Мюнхен, премина през цяла Европа и запали пещите в Освиенцим. Това са млади хора без спомени. Аз съм преживял това. И моите страхове са: накъде вървим сега?

Всичко, което съм написал, не са просто думи, думи, думи..., а опит да разкажа за фашизма, за расовата омраза, за противопоставянето на народите, за да се помни... За да разберат и новите поколения накъде вървят!

Улицата днес чувства слабостта на политиците у нас и от ляво, и от дясно, улицата флиртува с недоимъка на хората. Да не забравяме, че някога точно на жълтите плочки в София се родиха жълтите звезди. Боя се това да не се повтори, отново да не се провокира омраза между хората. “


Никола Инджов разказа за съвместните им пътувания по света и у нас; за огромната популярност на неговата белетристика сред читателите, защото евреите са чеда на всички народи и жертви на всички диктатури. „Вниманието, което сега отделя Испания на Анжел Вагенщайн, потвърждава една културна реалност, която ние съвместно трябва да назовем. В настоящия момент Анжел Вагенщайн е този голям български писател, чиито романи представляват част от световната антифашистка класика. Тези книги са там, където са книгите на Пол Елюар, на Мигел Ернандес, на Бертолд Брех, на Иля Еренбург и на още цяла поредица чеда на всички народи, на жертви на диктатури, но и музи на всички поколения.“


Кулминацията на тържеството беше Указ на президента Владимир Путин, прочетен от Николай Петев, за награждаване на Анжел Вагенщайн с медал „А. С. Пушкин“. От своя страна Н. Пр. Хосе Луис Тапиа връчи Сребърен плакет на писателя от името на посолството на Кралство Испания за неговия изключителен принос в развитието на българо-испанските отношения.

 

***

Анжел Вагенщайн е роден в Пловдив през 1922 г. Участник в Съпротивата, осъден на смърт от фашистките власти. Присъдата му остава неизпълнена поради навлизането на Червената армия в България. Сценарист е на около 50 игрални, документални и анимационни филми, реализирани в България, Германия, Русия, Гърция, Чехия, Грузия, Китай и Виетнам. Носител е на редица най-високи национални и международни филмови и литературни награди. Книгите му са публикувани на френски, немски, руски, английски, чешки, полски, македонски, испански, италиански, иврит, китайски език. „Далеч от Толедо“ получи през 2002-ра година годишните награди на Съюза на българските писатели и на парижката Сорбона; романът му „Сбогом, Шанхай“ е носител на Наградата за европейска литература „Жан Моне“ (2004), а „Петокнижие Исааково“ – на италианската награда „ADEI-WIZO“ (2010). Френското правителство удостои Вагенщайн с офицерската степен на Националния орден за заслуги и на Ордена за изкуство и литература. Кавалер е на българския орден „Стара планина“. През 2009 г. е обявен за почетен гражданин на Пловдив.

 

Автор: Анжела Димчева
01.03.2013 г. 21:38
Посетено: 1061
Етикети: Сребърен плакет, Анжела Димчева, преводи, трилогия, награди, Хуан Антонио Берниер, Мерседес Монмани, Никола Инджов, Николай Петев, юбилей, Анжел Вагенщайн, медал А.С. Пушкин, Н.пр. Хосе Луис Тапия, Посолство на Кралство Испания в България, 90 години
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/31/news/16456-ne-prosto-dumi