Последни новини
ИБСЕН ОТКРИВА НОВАТА ТЕАТРАЛНА ГОДИНА ВЪВ ВАРНА
На 17, 18 януари, 19.00 ч., Основна сцена, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ Варна започва новата 2023 г. с премиерните спектакли на „Юн Габриел Боркман“ от Хенрик Ибсен. В България пиесата е играна за пръв път през 1905 г. Постановката на „Юн Габриел Боркман“ на варненска театрална сцена (2022/23) е седмият прочит на творба от Ибсен във Варна.
Превод от английски и сценична редакция Пламен Марков, постановка Пламен Марков, сценография и костюми Мира Каланова, музика Калин Николов.
За ролята на бившия банкер Юн Габриел Боркман е поканен Николай Урумов; г-жа Гунхил Боркман, негова съпруга е Милена Кънева; Ерхарт Боркман, студент, техен син е Теодор Каракачанов (дебют). Образа на г-ца Ела Рентхайм, близначка на г-жа Боркман, пресъздава Биляна Стоева, а в г-жа Фани Уилтън се превъплъщава Христина Джурова. В ролята на Вилхелм Фолдал, помощник-писар в правителствено учреждение, влиза доайенът на театъра Михаил Мутафов, а като Фрида Фолдал, негова дъщеря, ще видим за пръв път Мелин Ердинч (гост). Миглена Везирова е Малене, прислужница в семейство Боркман. Асистент режисьор на проф. Пламен Марков е Валентина Козарева.
Ибсен в историята на Варненския драматичен театър
Във вече 102-годишната история на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ Хенрик Ибсен е поставян шест пъти. Първият режисьор, който проявява интерес към норвежкия драматург е самият Стоян Бъчваров, който прави прочит на „Народен враг“ в сезон 1922/23. В същия сезон Матей Икономов поставя още една пиеса от Ибсен – „Призраци“. Следват постановки на „Пер Гюнт“ (1923/24), „Хеда Габлер“ (1925/26), отново „Призраци“ (1940/41) и „Нора“ (1943/44), като режисьор на последните две постановки е Николай Фол. След повече от половин век Хенрик Ибсен отново влиза в репертоара на Варненския драматичен театър с eдна от най-известните си творби „Юн Габриел Боркман“.
„Юн Габриел Боркман“
В написаната през 1896 г. пиеса „Юн Габриел Боркман“ (1896) великият норвежки драматург Хенрик Ибсен, прочут като „Фройд на севера“ , рисува в драматични краски социално-психологически портрет на обществото, подвластно на тотално разминаване. Темата за разминаването, като следствие от различията в световъзприятието на героите и измамните цели, които те си поставят, е разгърната в блестяща драматургия с пълнокръвно изградени персонажи. Коренно противоположни, гледните точки на жената и мъжа, обричат любовта им на провал – ако за Ела „нищо няма смисъл извън любовта“, то банкерът Боркман убедено принася любовта в жертва на егото и мегаломанските си амбиции за индустриална империя, която - дори излязъл от затвора, той продължава да привижда като висша цел в служба на обществото. Полюсно раздалечени са също коравосърдечната госпожа Боркман и близначката ѝ Ела, отгледала безкористно Ерхарт, сина на семейство Боркман; обсебеният от себе си Боркман и готовият във всеки момент да пренебрегне себе си писар Фолдал; все още невинната му дъщеря Фрида и обиграната г-жа Уилтън, която оплита в коварните си планове Фрида и наивния Ерхарт, отказал да се превърне в изкупителна жертва за несъстоялите се мечти на родителите си и Ела.
Изборите предопределят грешките, които отвеждат героите в различни посоки, подтикват ги към прошка или дори смърт. Катарзисът е задължителен. С думите на самия Ибсен: „Животът е битка с душевните тролове и чудовищата всъщност са вътре в самите нас.“
Проф. Пламен Марков за „Юн Габриел Боркман“ 2023 във Варна
„Ибсен е изключителен световен драматург. Известно е, че Шекспир, Чехов и Ибсен са категории в модерния театър. Сега ние ще се опитаме да го направим, освен всичко останало, и забавен, и интересен за гледане. „Юн Габриел Боркман“ е от една от последните пиеси на Ибсен, в която той достига високо художествено ниво. В нея има една гротеска, едно преувеличение с привкус на антична драматургия. Едновременно и трагическа, и комическа гротеска. Неслучайно съм взел за ролята на банкера Боркман комедиант като Николай Урумов, който обаче може да играе и трагически роли. Тук аз искам от него да намери една фина междинна степен между трагичната и комичната гротеска.
Обичам смесването на жанровете, защото смятам, че чистите жанрове са отмрели и скучни за съвременния зрител. Да си припомним Брехт, който казва: „Театър, в който не се смеят, е театър, на който се смеят“. От тази гледна точка вярвам, че смесицата на жанрове, когато не е спекулативна, представлява автентичен творчески акт.
Боркман ще бъде симпатичен на всички, които са познали крушения на амбициите в собствения си живот. По принцип в театъра трябва да почувстваш емпатия към героя и да пожелаеш да се идентифицираш с него, даже когато той пропада. Героят като проекция на някакъв твой проблем, може да предизвика разбиране и съчувствие.
Голямо майсторство и самочувствие е да работиш Ибсен. Страшно си е. Тук, както и във „Вампир“ на Пловдивския театър, моята сценична редакция, която представя историята, линеарна по обстоятелства, е много по-мозаечна. Ще се връщаме към стари и нови епизоди, ще ги смесваме, подреждаме и монтираме по начин, който се надявам да задържи любопитството на зрителя. Задължително трябва да се избърше праха на времето, за да се намери съвременният еквивалент на Ибсен“.