"Кръстопът", "Глоси" и "Домът" отправят покана за участие в два конкурса

◊ ПОКАНА ЗА УЧАСТИЕ

Електронното списание за литература и хора „Кръстопът“, тримесечникът за литература „Глоси“ и „Домът“ – програма за култура и дебат

обявяват два конкурса:

• Конкурс за кратък разказ (до 5 хиляди знака). Срокът за изпращане на текстовете е 24 февруари 2023 г.

Наградният фонд: първа, втора и трета награди – съответно по 300, 150 и 100 лева и 9 (девет) откупки по 50 лева;

Очакваме нежанрови разкази, които не са с преотстъпени авторски права (непубликувани или публикувани, но без да са преотстъпени правата за публикуване „онлайн“ или „на хартия“).

Резултатите ще бъдат обявени от журито на конкурса не по-късно от 15 март в „Кръстопът“.

Ръкописите очакваме (формат .docx) на имейл адрес: crosspoint.mediabg@gmail.com

• Конкурс за кратки литературнокритически ескизи в "жанр" глоси" (т.е. едновременно експресивни като форма и "напрегнато" пресъздаващи като съдържание) – до 1800 знака. Ежемесечно. С акцент върху българската литература. С предимство – актуална критика.

Всеки месец ще се присъжда една първа награда от 100 лева и 3 (три) откупки за по 30 лева.

Първи срок – 15 февруари. Резултатите от първия кръг ще бъдат обявени от журито на конкурса не по-късно от 28 февруари в „Кръстопът“.

Текстове за участие във втория кръг очакваме до 20 март (и всяко следващо 20-о „число“ на всеки следващ месец).

Текстовете да се изпращат на мейл: crosspoint.mediabg@gmail.com

*

Едно пояснение за търсеното и очакваното в конкурса за критика:

„ [...] За мен литературната критика е, първо, разширяване на акта на възприятие, но ограничено от рамките на задачите на това разширяване. Тя не може да излиза отвъд тези задачи. Тя е критика на събрата по изпитание, продължение на изпитанието със свои средства (даже ако се получава отрицателен извод за резултата). И, разбира се, може мимоходом да се влезе във всякакви дебри на естетиката, семиотиката или историческата ученост, теории на света и т.н., но само до някаква граница (която не може да бъде прокарана предварително веднъж и завинаги), защото критиката винаги остава това средство за проясняване. Но и така мястото, оставяно за критиката, е значително. Защото битието никога не се помества в съществуващото – включително и в това, което е получило съществуване чрез силата на литературния текст. То винаги е „изтласкано”, „потопено” по отношение на последния. Великите произведения се отличават именно с това, че в тях има глас, има латентен текст за разлика от видимото съдържание. И критиката е негова неотделима част, начин на живот, намира се вътре в безкрайността на текста (без да дава никога окончателното разяснение), в „тайната на времето”, посветеността на която някога Чаадаев горещо е пожелавал на Пушкин, и донася до нас (при успех, разбира се) фрагменти от тази „неизвестна Родина” (Пруст) – единствената родина на художника [...]” (фрагмент от М. К. Мамардашвили, "Литературната критика като акт на четене").

Това очакваме...