Ибсен открива новата театрална година във Варна

ИБСЕН ОТКРИВА НОВАТА ТЕАТРАЛНА ГОДИНА ВЪВ ВАРНА

На 17, 18 януари, 19.00 ч., Основна сцена, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ Варна започва новата 2023 г. с премиерните спектакли на „Юн Габриел Боркман“ от Хенрик Ибсен. В България пиесата е играна за пръв път през 1905 г. Постановката на „Юн Габриел Боркман“ на варненска театрална сцена (2022/23) е седмият прочит на творба от Ибсен във Варна.

Превод от английски и сценична редакция Пламен Марков, постановка Пламен Марков, сценография и костюми Мира Каланова, музика Калин Николов.

За ролята на бившия банкер Юн Габриел Боркман е поканен Николай Урумов; г-жа Гунхил Боркман, негова съпруга е Милена Кънева; Ерхарт Боркман, студент, техен син е Теодор Каракачанов (дебют). Образа на г-ца Ела Рентхайм, близначка на г-жа Боркман, пресъздава Биляна Стоева, а в г-жа Фани Уилтън се превъплъщава Христина Джурова. В ролята на Вилхелм Фолдал, помощник-писар в правителствено учреждение, влиза доайенът на театъра Михаил Мутафов, а като Фрида Фолдал, негова дъщеря, ще видим за пръв път Мелин Ердинч (гост). Миглена Везирова е Малене, прислужница в семейство Боркман. Асистент режисьор на проф. Пламен Марков е Валентина Козарева.

Ибсен в историята на Варненския драматичен театър

Във вече 102-годишната история на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ Хенрик Ибсен е поставян шест пъти. Първият режисьор, който проявява интерес към норвежкия драматург е самият Стоян Бъчваров, който прави прочит на „Народен враг“ в сезон 1922/23. В същия сезон Матей Икономов поставя още една пиеса от Ибсен – „Призраци“. Следват постановки на „Пер Гюнт“ (1923/24), „Хеда Габлер“ (1925/26), отново „Призраци“ (1940/41) и „Нора“ (1943/44), като режисьор на последните две постановки е Николай Фол. След повече от половин век Хенрик Ибсен отново влиза в репертоара на Варненския драматичен театър с eдна от най-известните си творби „Юн Габриел Боркман“.

„Юн Габриел Боркман“

В написаната през 1896 г. пиеса „Юн Габриел Боркман“ (1896) великият норвежки драматург Хенрик Ибсен, прочут като „Фройд на севера“ , рисува в драматични краски социално-психологически портрет на обществото, подвластно на тотално разминаване. Темата за разминаването, като следствие от различията в световъзприятието на героите и измамните цели, които те си поставят, е разгърната в блестяща драматургия с пълнокръвно изградени персонажи. Коренно противоположни, гледните точки на жената и мъжа, обричат любовта им на провал – ако за Ела „нищо няма смисъл извън любовта“, то банкерът Боркман убедено принася любовта в жертва на егото и мегаломанските си амбиции за индустриална империя, която - дори излязъл от затвора, той продължава да привижда като висша цел в служба на обществото. Полюсно раздалечени са също коравосърдечната госпожа Боркман и близначката ѝ Ела, отгледала безкористно Ерхарт, сина на семейство Боркман; обсебеният от себе си Боркман и готовият във всеки момент да пренебрегне себе си писар Фолдал; все още невинната му дъщеря Фрида и обиграната г-жа Уилтън, която оплита в коварните си планове Фрида и наивния Ерхарт, отказал да се превърне в изкупителна жертва за несъстоялите се мечти на родителите си и Ела.

Изборите предопределят грешките, които отвеждат героите в различни посоки, подтикват ги към прошка или дори смърт. Катарзисът е задължителен. С думите на самия Ибсен: „Животът е битка с душевните тролове и чудовищата всъщност са вътре в самите нас.“

Проф. Пламен Марков за „Юн Габриел Боркман“ 2023 във Варна

„Ибсен е изключителен световен драматург. Известно е, че Шекспир, Чехов и Ибсен са категории в модерния театър. Сега ние ще се опитаме да го направим, освен всичко останало, и забавен, и интересен за гледане. „Юн Габриел Боркман“ е от една от последните пиеси на Ибсен, в която той достига високо художествено ниво. В нея има една гротеска, едно преувеличение с привкус на антична драматургия. Едновременно и трагическа, и комическа гротеска. Неслучайно съм взел за ролята на банкера Боркман комедиант като Николай Урумов, който обаче може да играе и трагически роли. Тук аз искам от него да намери една фина междинна степен между трагичната и комичната гротеска.

Обичам смесването на жанровете, защото смятам, че чистите жанрове са отмрели и скучни за съвременния зрител. Да си припомним Брехт, който казва: „Театър, в който не се смеят, е театър, на който се смеят“. От тази гледна точка вярвам, че смесицата на жанрове, когато не е спекулативна, представлява автентичен творчески акт.

Боркман ще бъде симпатичен на всички, които са познали крушения на амбициите в собствения си живот. По принцип в театъра трябва да почувстваш емпатия към героя и да пожелаеш да се идентифицираш с него, даже когато той пропада. Героят като проекция на някакъв твой проблем, може да предизвика разбиране и съчувствие.

Голямо майсторство и самочувствие е да работиш Ибсен. Страшно си е. Тук, както и във „Вампир“ на Пловдивския театър, моята сценична редакция, която представя историята, линеарна по обстоятелства, е много по-мозаечна. Ще се връщаме към стари и нови епизоди, ще ги смесваме, подреждаме  и монтираме по начин, който се надявам да задържи любопитството на зрителя. Задължително трябва да се избърше праха на времето, за да се намери съвременният еквивалент на Ибсен“.