Софроний Врачански е изтъкнат наш книжовник, педагог и общественик. Автор е на “Часословец” (1768), на два обемисти ръкописни сборника, наречени “Видински” (1802) с поучителни приказки, митологии, философски мъдрости, нравоучителни разкази, словосказания и поучения за черковните празници. Прави и два преписа на “История славянобългарска” на Паисий Хилендарски. Това го прави усърден проповедник на Словото божие на роден български език през най-тежките и усилни времена, в мъдър учител, наставник и вещ педагог в Килийното училище в Котел.
В 1804 г. написва в Букурещ своята бележита биография “Житие и страдание грешного Софрония”, отпечатана едва в 1861 г. от Раковски във в. “Дунавски лебед”. През 1806 г. издава в гр. Римник, Румъния, сборник с поучителни слова “Неделник” и така става автор на първата новобългарска печатна книга. А през 1809 г. превежда “Театрон политикон” (”Гражданское позорище”).
◊ ОЩЕ ЗА ПРИНОСИТЕ НА СОФРОНИЙ
Освен като книжовник Софроний се включва и като радетел на борбата за черковна свобода и политическа независимост на българите. Той е един от учредителите на Комитета за освобождение сред българската емиграция в Румъния, известно време е и негов председател.
Именитият наш учен акад.Михаил Арданудов го поставя по заслуги наред със Светите братя Кирил и Методий, Св. Климент Охридски и Паисий Хилендарски. Софроний си спечелва право на благодарност и прослава от потомството, каквото се пада на най-заслужилите ни културни строители.