Последни новини

◊ СЪБИТИЯТА

Премиера на Тодор Христов „Литературността” (изд. Алтера")
и
дискусия на тема „Смъртта на теорията”

Участници: Тодор Христов, Дарин Тенев, Димитър Камбуров, Еньо Стоянов

На 24.11.2009 (вторник) от 18:00 часа
в Зала 1, СУ „Св. Климент Охридски”


◊ ПОВЕЧЕ ЗА КНИГАТА

Издателство "Алтера" представя на българската интелектуална публика книгата “Литературността” на Тодор Христов. Това е обширно и задълбочено изследване, което със сигурност би могло да намери разнообразни употреби в съвременната хуманитарна наука и в литературознанието в частност. Книга, която се докосва до интердисциплинарността на литературната теория, която „преиграва” нейните големи дебати, която разглежда подробно множество автори, доскоро минавали за трудно разбираеми у нас; приносно самостоятелно изследване и учебник за студенти; реализация на един нов, по-информиран подход към литературните изследвания – изследването на Тодор Христов се опитва да съчетае всичко това. Школата на руския формализъм е разгледана изключително подробно, като изследването съперничи на публикуваната на български книга на Питър Стайнер "Руският формализъм" (Peter Steiner "Russian Formalism").

Представени са малко изследваните възгледи за литературата на лингвистични школи като глосематиката и генеративната граматика. Идеите на постструктурализмa и деконструкцията са интерпретирани във връзка с историческия контекст на тяхното възникване, което дава възможност да бъдат разкрити политическите им импликации. Подробно са разгледани и автори като Майкъл Рифатер (Michael Riffaterre), Кете Хамбургер (Käte Hamburger), Роман Ингарден (Roman Ingarden), както и някои важни за литературознанието текстове – "Лингвистика и поетика" на Роман Якобсон (Roman Jakobson), "За граматологията" и "Пред закона" на Жак Дерида (Jacques Derrida), "Фиктивно и въображаемо" на Волфганг Изер (Wolfgang Iser) и др.

Книгата разглежда възхода и залеза на въпроса за литературността, един от възловите въпроси за теорията на литературата на ХХ в. Първите глави представят теориите на литературността, разработвани в рамките на руския формализъм, структурализма и семиотиката. В края на 1960-те години тези теории изпадат в криза, от която се оформят два основни изхода – изоставянето на въпроса за литературността и опитът той да бъде освободен от есенциализма чрез интерпретирането му  като въпрос за режимите и степените на литературност. Тези две стратегии са анализирани в контекста на немския структурализъм, стилистиката, теориите на фикционалността, литературните родове, постструктурализма, аналитичната философия, литературната антропология, новия прагматизъм, културните изследвания и критическата теория.

Последната част е опит за разглеждане на въпроса за литературността като въпрос, убягващ на класификациите на философската метафизика. (Може би неслучайно кризата на въпроса „Що е литература?” съвпада с кризата на метафизическата традиция.) Христов търси отговора в противопоставянето между формализираното философско питане за литературата и действителния опит с нея, нейното „правене”.