Издания / премиери

Премиера на "Руската следа във Варна" от Софья Николаевна Букасова-Богословова

Прочит на руската душа, балансиран между документа и сантимента

Премиера на "Руската следа във Варна" от Софья Николаевна Букасова-Богословова


◊ СЪБИТИЕТО

На 24 ноември 2009 от 18.00 ч. в Арт салона на Радио Варна предстои премиерата на “Руската следа във Варна” от Софья Николаевна Букасова-Богословова, изд. „Морски свят” ООД, Варна, 2009.

Книгата ще представи Виолета Тончева.

• В пресконференцията на 24 ноември от 13.00 ч. ще участват авторката Софья Николаевна Букасова-Богословова, издателят Петър Тодоров и Максим Божидаров Максимов - потомък на известната фамилия Прудкин и основен спонсор на книгата.


◊ АВТОРКАТА

Софья Николаевна Букасова-Богословова е родена във Варна през 1933 г. в семейството на руски емигрант и българка от гръцки произход, завършва частното руско училище в града и руска филология в СУ „Климент Охридски”, работи като базов учител в училище „Климент Охридски” и Института за усъвършенстване на учители „Д-р Петър Берон” във Варна.

Софья Николаевна Букасова-Богословова е водещ експерт при използването на технически средства в обучението по руски език, внедрява лингафонните кабинети, участва в национални и международни педагогически форуми със свои разработки на тема „Психолингвистична диагностика в обучението по руски език”. Удостоена е със званието „Старши учител” и орден „Кирил и Методий”.


◊ КНИГАТА

Книгата “Руската следа във Варна” от Софья Николаевна Букасова-Богословова, изд. „Морски свят ООД”, Варна, 2009, редактор Петър Тодоров, представлява един пръв опит за етнологическо, етнографско и краеведско обобщение на руското присъствие в морския град, още от времето, когато той играе важна роля във войните между Русия и Османската империя.

Документалният труд маркира най-напред историческите превратности от средата на 18. век до днес, които обвързват съдбоносно българския и руския народ, довеждат до Кримската (1853) и Освободителната Руско-турска война (1878). Литературна интродукция с пътеписа на Иван Вазов „Един наш Черноморски бисер” пресъздава атмосферата на града в началото на 20. век. Изследователските усилия на авторката са насочени основно към периода след Октомврийската революция (1917) и Гражданската война в Русия (1918-19921), когато сблъсъкът между съветската Червена армия и Бялата армия на генерал Врангел става причина за заселването на много руски бежанци в България.

Във Варна белогардейските емигранти пристигат поотделно или организирано на няколко етапа, като само през 1920 г. 6 000 ранени войници са разквартирувани навсякъде в града и околността (300 в Юнашкия салон). Със сключения между Стамболийски и генерал Врангел договор (1921) България приема от големия бежански лагер в Галиполи, Турция последната многобройна група руски войници, казаци и офицери. „Руската следа във Варна” измерва повсеместния хаос с драматичните обрати в живота на отделния човек и цели фамилии, чиито съдби изглеждат толкова невероятни, колкото невероятен е понякога самият живот.

Разделното време е нарицателно за всички герои, но като че ли най-вече за потомците на украинеца Макарий Прудкин, дошъл в България още с руската армия през Освободителната война. Единият син Антон Прудкин - комендант на търговския кораб „България”, е обвинен в шпионаж от българското правителство, брат му Яков се записва доброволец в македоно-одринското опълчение, а сестрата тръгва с болшевиките… Един потресаващ разказ за разминаването и за смелостта да отстояваш убежденията си в най-ужасната от всички войни на света – Гражданската. Устоял на всичко това, Яков Прудкин се отдава най-сетне на професията си и построява знакови варненски сгради като кино „Роял”, Северните морски бани, безплатните трапезарии, много домове в Гръцката махала. Неговият внук Максим Божидаров Прудкин, освен че предоставя на авторката целия семеен архив, е и основният спомоществовател на книгата.

Руска следа във Варна оставят и други видни представители на руската емиграция. Владимир Рождественски – един от основателите на първото българско акционерно дружество за строеж на кораби, локомотиви и вагони „Кораловаг” и конструкторското бюро КОРБСО, създава през 1962 г. Научноизследователския проектоконструкторски институт по корабостроене НИПКИК. Синът – професор Александър Рождественски, е дългогодишен ръководител на Института по океанология и едно от големите имена на българската океанология. 

Леонид Борисович Лукиянов, с две висши образования, юридическо и агроикономическо, с профил лозарство, специализира във Франция и идва във Варна след Октомврийската революция. Като дългогодишен управител на лозята и винарската избра в Евксиноград, този изключително акуратен човек с изтънчен вкус, както си го спомнят съвременниците, пише първата „Книга за виното” и създава марковото Евксиноградско бяло купажно вино с остатъчна захар, както и известния в цял свят български коняк „Евксиняк”. 
  
Николай Букасов - бащата на авторката, внася своя принос в музикалния живот. Сформира оркестри от руски бежанци, става корепетитор в първата варненска опера, свири в ресторантите „Акациите”, „Ешмедеме”, „Евксиноград”, както и в клиниката на д-р Милев (Шишковата градинка) по време на тежки операции, съпровожда на пиано филмите в кино „Ранков”, изнася концерти по Радио Варна. Интернират го, когато отказва да замине с корпуса за участие във войната срещу СССР (България е в съюз с Германия, 1942-43) и е спасен като по чудо. Доживява дълбока старост, благодарение на заниманията с йога, които провежда под лекарския контрол на близкия си приятел, известния природолечител, завършил медицина в Австрия, д-р Кирил Йорданов (дядото на сегашния кмет Кирил Йорданов).

Спомените на авторката разкриват още много интересни страници от обществените нрави и живота на хората, които определят в голяма степен облика на Варна - в културата и образованието, медицината, строителството, земеделието и търговията, както сочат разделите в книгата. Разнообразният фактологичен материал, позоваващ се на текстови и снимкови архиви от държавни институции и лични фондове на руските емигранти, определя приносния характер на „Руската следа във Варна”. Цвят на повествованието придават русизмите и някои стилистични обрати, характерни за този език. Книгата дава една добра основа, върху която могат да бъдат разгърнати по-нататъшни научни изследвания в областта на етнологията, етнографията, психологията (специално поведението в кризисни ситуации), също краезнанието и културологията. „Руската следа във Варна” е особено значима за нашия град, чийто мултикултурен облик оформят в различни епохи много етноси. В тази връзка бихме могли да си припомним някои последни текстове като изследването на Масис Хаджолян за арменския етнос, публикувано в поредицата „Книги за Варна” и книгата на Румяна Михнева и Людмила Стоянова „Гръцката махала – духът на Варна”, изд. на ВСУ. „Руската следа във Варна” е актуална и заради глобализиращия се днес свят, в който мултикултурността става все по-важен белег на съвременното живеене. Припомняйки историята на руската емиграция, четивото въздейства като един Refresh Code за паметта на града и различността на неговите хора.

Най-същественото, заради което и Софья Богословова написва тази книга, е съхраняването на паметта за родината. Поразяващо е наистина как любовта и надеждата, „что Матушка Русь воскреснет” крепи руските емигранти и ги превръща от случайно събрани по волята на съдбата индивиди в осъзната общност. И тази общност не просто оцелява заедно, а заедно пренася традициите и високите стойности на руската култура на новото място. От детската градина, първото училище и първата извън Русия гимназия за деца на руски бежанци, от Кръстовъздвиженската гимназия до сливането й с Англо-руската гимназия от Галиполи, от литературно-музикалните вечери до баловете и общите празници. А те са големите християнски празници. Като внушителното богослужение на Пасха, с белите дрехи и големия кръгъл козунак Пасха, с тържественото и бавно четене на свещените текстове, с христосването, боядисаните яйца и всичко останало, което може да сътвори само един празник на вярата.

„Руската следа във Варна” е книга за православната вяра, която руският човек изповядва като висша благодат и вътрешна повеля и тази близост между Твореца и неговото творение, тази хармоничност между божието и човешкото е дадена сякаш нему в повече и по един по-различен, по-дълбок и по-истински начин, отколкото у другите християни. Православието е откровението и същевременно обяснението за руския човек. То е еманация на руската идентичност. Неслучайно мнозина философи намират именно в съчетанието на религиозното с националното съзнание спецификата на руския характер. В цитат от книгата народопсихологът Валтер Шубарт казва: „Руският човек се чувства призван да създаде на земята същия висш божествен ред, чийто образ от векове носи в себе си.” Известна е и тезата на Николай Бердяев за „съответствието между необятността, безграничността, безкрайността на руската земя и руската душа, между физическата география и душевната география”.

Своя прочит на руската душевна география, балансиран между документа и сантимента, прави и „Руската следа във Варна” на Софья Богословова.
Автор: Виолета Тончева
22.11.2009 г. 22:14
Посетено: 2353
Етикети: Варна, Премиера
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/4/news/8931-premiera-na-ruskata-sleda-vav-varna-ot-sofyya-nikolaevna-bukasova-bogoslovova