◊ СЪБИТИЕТО Представяне на музикалния проект the twain halves (винил, кратко видео) Pony |Даниела Георгиева|
3 април 2009 (петък), 20.00-21.00 часа Artnewscafe, Пловдив
◊ ПОВЕЧЕ ЗА ПРОЕКТА
Даниела Георгиева e родена в Пловдив и е завършила магистратура в Художествената академия в Дюселдорф, Германия през 2005 година в класа на А. Р. Пенк. Използва изразните средства на съвременното изкуство и музиката в своите проекти. На 3 април (петък) между 20.00-21.00 часа ще представи първата си музикална плоча “the twain halves“, подписана от нея с псевдонима Pony, както и краткото експериментално видео с музиката на едно от парчетата “Kiss me, Kiss me Vincent“.
Албумът “the twain halves“ Заглавието на този проект описва двете лица, които се крият зад 7-те музикални колажа. Почти половинчасовият музикален проект започва с увертюра, има междинна част и завършва с финал. Чуваме стари, винтидж музикални инструменти от 80-те години, синтезатор, но и нови саундове, които са програмирани синтетично. Върху този проект Даниела Георгиева (Pony) работи с Ралф Бек (Unit 4) в продължение на един месец в звукозаписно студио. Основната им идея е била да трансформират музиката така, че да звучи в нейния суров вариант, записана с базата на Бандова машина “Exoplex” от 50-те. Текстовете на песните първо са били стихотворения, после някои от тях кратки разкази, които все са се развивали и накрая намерили своята музика.
Видеото “Kiss me, Kiss me Vincent“ В “Kiss me, Kiss me Vincent“ филмовият материал e бил първо готов, а след това e писана и музиката. Това е историята на три характера: Винсент, Ариел и Хлое. Pony казва: “Избрах тези имена, защото зад тях се крие една дълбока красота. Филмът описва един сюрреален романс, чийто главни актьори се движат в една линия, но не успяват да се намерят един друг. Интереса ми се крие в това да покажа изменчивостта на човека и животното и обратно. Въпросите са: точният човек/ неподходящо време, неподходящ човек/ точно време, подходящ човек/ подходящо време, неподходящ човек/ неподходящо време
За Pony За псевдонима си Даниела Георгиева казва: “Pony е едно момиче, което се е затворило със своите електронни играчки в цветната си стая, пее странни песни, прозорците са широко отворени и който иска, може да слуша. Може би тези песни са били някога детски песни, прецизни и мили, но тогава се е появило нещо между тях, което е огънало и размило всичко. Резултатът е малко неподреден, дори малко безформен.”