С усмивка
От дума на дума
За палтото и други работи
Здравей, Цеце,
Понеже много пари почнахме да даваме за телефони, та рекох да си пишем. Щото то докат си кажем приказката и отиде половин заплата. Или пък ей на, както днеска, таман да ти кажа как сме - и батерията на телефона ми се свърши. Затва сега дай на писма да минем, пък като си дойдеш, най-хубаво ще се наговорим.
Та ти казвах - добре сме. И все по-добре ставаме. Ма виж кво щях да те питам - ти знаеш ли да караш ски? Щото аз не знам. Пък онзи ден премиера каза по телевизора, че по неговото време всичките карали ски. С ушите си го чух... То излезе, че ските били масов спорт. И си мисля, че кое е то неговото време и как тъй съм го пропуснала.
Иначе кво да ти кажа, всичко си е, както си го знаеш. А, Венчето, знаеш я, си боядиса червена косата. Ама не й отива. С черната си беше по-така. Ама пак си е същата. Оная вечер, към осем без дваесе беше, чувам я, че излиза, веднага и аз айде с нея на асансьора. Ама се напарфюмирала, и с бялото палто, много официална такава. Къде ма, Венче? На къф концерт, ма Венче, по тва време? Каза ми там нещо, не разбрах и аз. Брей, викам си, ми като е на концерт, що сама, бре? И й гледам чантата, да знаеш, Цеце, глава има на нея бродирана! Таквоз чудо! И я питам, Венче, какво е това, ма? Горгоната на Версаче май каза, че било. Нищо не разбрах, ама слязохме долу, пък там таксито я чакаше. И, Цеце, кога се е прибрала, изпуснала съм... на концерт била... Ти за такваз горгона чувала ли си? Много здраве вкъщи и пиши как сте там и какво ново.
Маринка
***
Минче ма,
Гoргоната не е на Версачи, не си нещо разбрала, на Верчето е, ама е взето това бяло палто на вересия, та затова си мислиш, че е Версачи, знаеш ли кой й го даде ма, оня от френското посолство, техния полицай, грозния, дето дреме на вратата и иска пропуските, нали миналата година чаках за виза в студа пет часа, та ми се сви джигеря, нали всички викат Мона Близа и аз айде на Лувъра за Мона Близа, та чаках три дена за виза и тоя все ме блъска и ми вика стой си на реда госпожа, зад червеното въже, ама на един смешен български, такъф смях ме напуши, че се изхилих в лицето му и му викам - ей ти, ще трябва български да научиш, че тогаз да се разпореждаш в София, в милата ни татковина - а той ме настъпва така злобно за отмъщение, иначе ми се усмихва мазно и ми вика, моля мадам, моля и мерси, нали трябва да е любезен и сме от една европейска общност, обаче палтото било на някаква негова любовница студентка от Севлиево, в София била на квартира, баща й имал бакалия в Севлиево и сега изкупувал земя на безценица по селата, то земята щяла да става скъпа, народа гладувал глобално, та земя сега купувай, не злато, ама като тя му лепнала трипера, студентката де, не земята, той си взел чуковете и палтото и избягал, а сега го е дал на Верчето, палтото де, за трипера не знам!!! А на студентката момчето й било войник някъде по близкия изток, нещо за атомните бомби в Иран, пазело ни от терористи, пусти да опустеят, та там се нахакало на някаква си, нали сега като станахме европейци, всичко ни е европейско, та на войничетата им карат проверени сексуални труженички, и те патриотки, обаче една патриотка била не много проверена, непатриотична и момчето хванало буби и като си дошло в отпуска и нашата студентка ги лепнала и тя, значи!! И оттам, та на френската дипломация!! И айде чао на бялото палто, значи!!! То демокрация и глобализация много хубаво, ама дето викаше един по телевизията снощи, много знае човека, много чел укипедиата и вика, че глобализациата си има и сенчестите страни, та си викам, нашто войниче е хванало глобализацията откъм сенчестата страна, а то трипер, ама на Верчето й провървяло с бяло палто, ама тя нали черничка, никак не й отива!!!
А Верчето не е била на никъф концерт, а е правила френски работи на оня от посолството!! Тоя от посолството сам ми разказа цялата тая работа за палтото съвсем достоверно, е не ми я разказа баш, но то се подразбира, дойдел да търси Верчето един ден, уж тя ще го учи на български да се адаптира към културата ни, да се обогати културно с братята Кирил и Методи, ама нея я няма, тя си походва и кой знае с кого е била, докато той виси с оплезен език пред вратата й, та той звънка у нас и ме пита къде е госпожата Иванова, Верчето де, ама с едни такива мазни очички и крие букета зад гърба!! Абе на мене ли такива бе, днеска къде се е чуло и видяло ученици с букети, а бе днешните ученици бият учителите като шкембе у плет, ти на мене ли с тоя букет бе, мисля си, а под мишницата стиска един пакет и оттам се вижда бялото палто, така бързал тоя за урока за светите братя Кирил и Методи, че не завил палтото добре!! Айде сега ще си играем на една българска роза, ти помниш ли я Пашето Христова, бог да я прости, много хубавичка беше, те това се вика певица, като запее еднаааааа бъъъъъъългарска рооооооооза, разплаквам се, ей това е патриотизъм!!! А аз да си отмъстя на франсето, дето ме настъпи злобарски пред посолството, му викам, Верчето е на горния етаж, не на този, сбъркал си вратата, мусю, и го пращам при подполковник Горунски, а франсето къде ше ме помни, една ли му е на главата, нали сега всичко се е юрнало към Мона Близа, и франсето да се затича наистина при подполковника и там подполковника кат се развика, кат се разпсува за какво Верче бе, Вера ми е жена, ти кви букети й носиш бе, кой си ти бе, бомбардировач с бомбардировач, ти си по-страшен и от северен кореец бе, не те ли е страм жена ми е вече на години, ти кво си въобразяваш бе, и му измъква букета от ръцете и бой с букета по главата и му крещи, ей курварино, аз тебе ше те смачкам като бясна крава телето си!!! И нашичкия французин беж надолу по стълбите, а палтото се влачи подире му, бяга, ама палтото не го изпуска, значи, и аз зад шпионката кис-кис-кис, хак ти е, да не ми даваш ти достъп до Мона Близа и световната съкровишница на културата, леке такова, ще ме настъпва той, нали сме европейци бе, нали Мона Близа е общочовешко достояние, нали красотата ще спасява света бе, грозник жалак такъф, що настъпваш ти бе, аз лачените си обувки си сложих, дето са ми от сватбата, с тях съм отишла въф френското посолство за виза, ние ги срещаме европейците с хляб и сол и здраствуйте, братушки, а той ше ми настъпва лачените обувки, ами аз знам и марсилезата бе, плашило нещастно!!! Айде, че ми загоря тенджурата!!
Цецка
***
Цеце, ама ти за кое Верче говориш? Аз ти разправях за Венчето, Венета, дето е до нас. Пък ти за кое палто и за кое Верче не разбрах? И ти много хубаво пишеш, ма Цеце. Очите ме заболяха, докат го прочета това. Айде другата седмица, като взема заплата, по-хубаво да си приказваме по телефона. И за ските нищо не каза...
Маринка
Понеже много пари почнахме да даваме за телефони, та рекох да си пишем. Щото то докат си кажем приказката и отиде половин заплата. Или пък ей на, както днеска, таман да ти кажа как сме - и батерията на телефона ми се свърши. Затва сега дай на писма да минем, пък като си дойдеш, най-хубаво ще се наговорим.
Та ти казвах - добре сме. И все по-добре ставаме. Ма виж кво щях да те питам - ти знаеш ли да караш ски? Щото аз не знам. Пък онзи ден премиера каза по телевизора, че по неговото време всичките карали ски. С ушите си го чух... То излезе, че ските били масов спорт. И си мисля, че кое е то неговото време и как тъй съм го пропуснала.
Иначе кво да ти кажа, всичко си е, както си го знаеш. А, Венчето, знаеш я, си боядиса червена косата. Ама не й отива. С черната си беше по-така. Ама пак си е същата. Оная вечер, към осем без дваесе беше, чувам я, че излиза, веднага и аз айде с нея на асансьора. Ама се напарфюмирала, и с бялото палто, много официална такава. Къде ма, Венче? На къф концерт, ма Венче, по тва време? Каза ми там нещо, не разбрах и аз. Брей, викам си, ми като е на концерт, що сама, бре? И й гледам чантата, да знаеш, Цеце, глава има на нея бродирана! Таквоз чудо! И я питам, Венче, какво е това, ма? Горгоната на Версаче май каза, че било. Нищо не разбрах, ама слязохме долу, пък там таксито я чакаше. И, Цеце, кога се е прибрала, изпуснала съм... на концерт била... Ти за такваз горгона чувала ли си? Много здраве вкъщи и пиши как сте там и какво ново.
Маринка
***
Минче ма,
Гoргоната не е на Версачи, не си нещо разбрала, на Верчето е, ама е взето това бяло палто на вересия, та затова си мислиш, че е Версачи, знаеш ли кой й го даде ма, оня от френското посолство, техния полицай, грозния, дето дреме на вратата и иска пропуските, нали миналата година чаках за виза в студа пет часа, та ми се сви джигеря, нали всички викат Мона Близа и аз айде на Лувъра за Мона Близа, та чаках три дена за виза и тоя все ме блъска и ми вика стой си на реда госпожа, зад червеното въже, ама на един смешен български, такъф смях ме напуши, че се изхилих в лицето му и му викам - ей ти, ще трябва български да научиш, че тогаз да се разпореждаш в София, в милата ни татковина - а той ме настъпва така злобно за отмъщение, иначе ми се усмихва мазно и ми вика, моля мадам, моля и мерси, нали трябва да е любезен и сме от една европейска общност, обаче палтото било на някаква негова любовница студентка от Севлиево, в София била на квартира, баща й имал бакалия в Севлиево и сега изкупувал земя на безценица по селата, то земята щяла да става скъпа, народа гладувал глобално, та земя сега купувай, не злато, ама като тя му лепнала трипера, студентката де, не земята, той си взел чуковете и палтото и избягал, а сега го е дал на Верчето, палтото де, за трипера не знам!!! А на студентката момчето й било войник някъде по близкия изток, нещо за атомните бомби в Иран, пазело ни от терористи, пусти да опустеят, та там се нахакало на някаква си, нали сега като станахме европейци, всичко ни е европейско, та на войничетата им карат проверени сексуални труженички, и те патриотки, обаче една патриотка била не много проверена, непатриотична и момчето хванало буби и като си дошло в отпуска и нашата студентка ги лепнала и тя, значи!! И оттам, та на френската дипломация!! И айде чао на бялото палто, значи!!! То демокрация и глобализация много хубаво, ама дето викаше един по телевизията снощи, много знае човека, много чел укипедиата и вика, че глобализациата си има и сенчестите страни, та си викам, нашто войниче е хванало глобализацията откъм сенчестата страна, а то трипер, ама на Верчето й провървяло с бяло палто, ама тя нали черничка, никак не й отива!!!
А Верчето не е била на никъф концерт, а е правила френски работи на оня от посолството!! Тоя от посолството сам ми разказа цялата тая работа за палтото съвсем достоверно, е не ми я разказа баш, но то се подразбира, дойдел да търси Верчето един ден, уж тя ще го учи на български да се адаптира към културата ни, да се обогати културно с братята Кирил и Методи, ама нея я няма, тя си походва и кой знае с кого е била, докато той виси с оплезен език пред вратата й, та той звънка у нас и ме пита къде е госпожата Иванова, Верчето де, ама с едни такива мазни очички и крие букета зад гърба!! Абе на мене ли такива бе, днеска къде се е чуло и видяло ученици с букети, а бе днешните ученици бият учителите като шкембе у плет, ти на мене ли с тоя букет бе, мисля си, а под мишницата стиска един пакет и оттам се вижда бялото палто, така бързал тоя за урока за светите братя Кирил и Методи, че не завил палтото добре!! Айде сега ще си играем на една българска роза, ти помниш ли я Пашето Христова, бог да я прости, много хубавичка беше, те това се вика певица, като запее еднаааааа бъъъъъъългарска рооооооооза, разплаквам се, ей това е патриотизъм!!! А аз да си отмъстя на франсето, дето ме настъпи злобарски пред посолството, му викам, Верчето е на горния етаж, не на този, сбъркал си вратата, мусю, и го пращам при подполковник Горунски, а франсето къде ше ме помни, една ли му е на главата, нали сега всичко се е юрнало към Мона Близа, и франсето да се затича наистина при подполковника и там подполковника кат се развика, кат се разпсува за какво Верче бе, Вера ми е жена, ти кви букети й носиш бе, кой си ти бе, бомбардировач с бомбардировач, ти си по-страшен и от северен кореец бе, не те ли е страм жена ми е вече на години, ти кво си въобразяваш бе, и му измъква букета от ръцете и бой с букета по главата и му крещи, ей курварино, аз тебе ше те смачкам като бясна крава телето си!!! И нашичкия французин беж надолу по стълбите, а палтото се влачи подире му, бяга, ама палтото не го изпуска, значи, и аз зад шпионката кис-кис-кис, хак ти е, да не ми даваш ти достъп до Мона Близа и световната съкровишница на културата, леке такова, ще ме настъпва той, нали сме европейци бе, нали Мона Близа е общочовешко достояние, нали красотата ще спасява света бе, грозник жалак такъф, що настъпваш ти бе, аз лачените си обувки си сложих, дето са ми от сватбата, с тях съм отишла въф френското посолство за виза, ние ги срещаме европейците с хляб и сол и здраствуйте, братушки, а той ше ми настъпва лачените обувки, ами аз знам и марсилезата бе, плашило нещастно!!! Айде, че ми загоря тенджурата!!
Цецка
***
Цеце, ама ти за кое Верче говориш? Аз ти разправях за Венчето, Венета, дето е до нас. Пък ти за кое палто и за кое Верче не разбрах? И ти много хубаво пишеш, ма Цеце. Очите ме заболяха, докат го прочета това. Айде другата седмица, като взема заплата, по-хубаво да си приказваме по телефона. И за ските нищо не каза...
Маринка
Автор:
Цвета Цонкова-Карадамаджанска
Публикация:
01.04.2009 г. 13:32
Посетено:
1271
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/79/news/7614-ot-duma-na-duma