Аксиния Михайлова - единствената българка с най-високото отличие за поезия във Франция „Гийом Аполинер” 2014, гостува в Арт-салона на Радио Варна на 4 август от 19 часа с премиера на най-новата си книга „Смяна на огледалата”, ИК „Жанет 45”, 2015.
Лиричния сборник ще представи Виолета Тончева.
◊ АВТОРКАТА
Аксиния Михайлова е единствената българска поетеса, удостоена през 2014 г. с най-високото отличие за поезия във Франция „Гийом Аполинер”. За пръв път в 73-годишната история на тази награда, която се присъжда на френски или чуждоезичен автор, през 2014 г. я получава български творец и този прецедент отрежда на Аксиния Михайлова безспорно почетно място сред световните поети. С високото признание е откроен нейният поетичен сборник, написан на френски език, „Ciel à perdre” ("Небе за изгубване"), който разпространява известното издателство "Галимар". Аксиния Михайлова е второто българско име в каталога му след Йордан Радичков, преведен през 80-те години на миналия век.
Аксиния Михайлова е автор и преводач с многостранна и респектираща творческа биография. Тя превежда от френски, литовски и латвийски много автори, сред които Жан Жьоне, Луи Арагон, Пол Елюар, Владас Бразюнас и други. Съставител е на две антологии на латвийска и френска поезия и преводач на над 30 издания от двата езика. Съставител и преводач е също на „Антология на съвременната литовска поезия“, както и на повече от 15 книги с поезия и проза от този език.
Нейни хайку излизат в българския и чуждестранни печатни и електронни издания, както и в няколко антологии. Тя е един от преводачите и съставителите на двуезичната антология на франкофонското хайку „Сенки и светлини“.
На български език е публикувала шест лирични книги - "Тревите на съня" (1994), "Луна в празен вагон" (2004), "Три сезона" (2005), "Най-ниската част на небето" (2008), "Разкопчаване на тялото" (2011), "Смяна на огледалата" (2015).
Аксиния Михайлова участва в учредяването на поетическото движение „Cap à l’Est“ („Предмостие на Изток“) в Будмерице, Словакия, обединяващо френскоговорящи поети от Централна и Източна Европа, става и представител на движението за България. Членува в българския ПЕН-клуб, Сдружението на българските писатели, Българския хайку-клуб и Световната хайку асоциация.
Награди
Аксиния Михайлова е носител на първата награда и статуетката „Виолина“ в конкурса за любовна поезия „Магията Любов“ в Казанлък през 2011 г. На следващата години, с лиричната си книга „Разкопчаване на тялото“ печели Националния конкурс за поезия „Христо Фотев“ и Националната награда „Милош Зяпков”. Има и много награди за превод, сред които две международни от Съюза на литовските писатели. Тя е и „Рицар на Ордена на Трите звезди“ - едно от най-високите отличия на Република Латвия. В този възходящ ред през 2014 г. Аксиния Михайлова е удостоена с годишната френска награда за поезия „Гийом Аполинер“ за сборника „Небе за изгубване“, в който стиховете ѝ са написани на френски език.
Из „Смяна на огледалата”, Аксиния Михайлова
ЧОВЕШКА МИЛОСТ
Сега, когато всички прегради в нас са сринати до земята и с няколко стени по-малко в душите видяхме как приближава небето,
сега, когато заковахме и последната счупена дъска върху стълбата, пренесена от друг един живот, и вече нищо не ни отделя от градината на Бога,
с грациозно движение той улавя бялата пеперуда, която лети между нас, и я смачква бавно с пръсти.
Дробовете ми са стари, за да поберат всичкото това небе, което тя носи в крилата си.
Защо плачеш, казва, вече си неуязвима.
Човек не може да убие два пъти една и съща пеперуда.