Изложби

Между миналото, което е на път да се случи и бъдещето, което вече е било

Самостоятелна изложба на Красимир Терзиев

Между миналото, което е на път да се случи и бъдещето, което вече е било
"Семейство", 2015, пигментен печат върху хартия, 90/134 см


◊ СЪБИТИЕТО

Националната галерия в Двореца
представя

"Между миналото, което е на път да се случи и бъдещето, което вече е било"

Самостоятелна изложба на Красимир Терзиев


4 август – 6 септември 2015 г.

Откриване: 4 август, 19 ч., пл. „Княз Александър І“ № 1

Куратор: Яра Бубнова


Красимир Терзиев е един от водещите български художници, занимаващите се с нови медии и видео. В работите си той анализира и коментира промените на света и на нашето възприятие в зависимост от средствата за масова информация и новите технологии.
Особено внимание той отделя за промени в представите ни за минало и бъдеще, как се изменят историята и митологията, а границите на личното, груповото и общественото пространство все повече се преплитат.


◊ ИЗЛОЖБАТА

Както заглавието загатва, изложбата “Между миналото, което е на път да се случи и бъдещето, което вече е било” се ситуира в едно настояще, в което неизбежно  нахлуват сцени, образи и изображения от миналото и бъдещето. Беше време, когато с относителна сигурност можехме да потвърдим последователността на тези три времена: миналото е последвано от настоящето, в последствие от бъдещето. Тази сигурност обаче се е изпарила с насищането на света с дигитални изображения.

Днес може да се отиде в бъдещето, като колонизатор на Марс, а утре да се прекара в приключения като средновековен рицар, римски войн или праисторически примат. Въпрос на избор - футурология, или анахронизъм, или дори и двете. Вече има множество технологии, които осигуряват това, например, фентъзи филми, 3D анимации, виртуални разходки, добавена реалност, компютърни приложения.

Изложбата представя селекция от работи, които с различни прийоми и в различни перспективи, задават въпроси около производството и циркулацията на образи, около режимите на тяхното възприемане и икономика. Работите на Красимир Терзиев са изпълнени с вътрешни цитати, препратки, познати образи и мотиви, така че да комуникират непосредствено със средата на ежедневния живот.

Начална отправна точка слага видео инсталацията „Един филм” (2004) – квази историческа драма без сюжет, в която 50 статисти, облечени в исторически костюми от гардероба на Киностудия „Бояна” се мотаят сред филмов декор в очакване на сигнал “action”. „Мону-ментално” (2011) е видео, в което камерата наблюдава от дистанция групи младежи, които „убиват“ свободното си време около Паметника на Съветската армия в София, без да обръщат особено внимание на идеологическата натовареност на пространството. „Опитомяване. Първите пет хиляди години” (2014) сблъсква зрителя с фигурата на куче, което отдавна не е част от живите същества. Следват работи от последните няколко години, в които са на фокус различни разпознаваеми хардуерни, софтуерни форми и образи от екрана. „Както водата, газта и електричеството идват отдалеч…” (2011) е серия цветни фотографии, представящи сцени от ежедневието на аматьор-астронавт. „Семейство” (2015) изпробва хипотезата за семейния живот на луната, докато „Монумент на изтеклото време” ни връща в проблематиката на паметта, но този път ролята на въображаем монумент играе персонален лаптоп, чийто живот е изчерпан.

„Между миналото, което е на път да се случи и бъдещето, което вече е било” се ситуира в едно настояще, в което неизбежно нахлуват сцени, образи и изображения от миналото и бъдещето. Преди години с относителна сигурност можехме да потвърдим последователността на тези три времена: миналото е последвано от настоящето и бъдещето. Тази сигурност обаче се е изпарила с насищането на света с дигитални изображения. През 1990-те един от слоганите на Майкрософт беше “Where do you want to go today?” („Къде искаш да отидеш днес?”). Настоящият слоган би бил „Кога искаш да бъде днес?”. И наистина, днес мога да поискам да отида в бъдещето като колонизатор на Марс, а утре, живот и здраве, да прекарам в приключения като средновековен рицар, римски войн или праисторически примат. Технологии, които да осигурят това, колкото щеш: фентъзи филми, 3D анимации, виртуални разходки, добавена реалност, различни компютърни приложения. Въпрос на избор – футурология или анахронизъм, или, защо не, и двете."
Красимир Терзиев

• В последния ден на изложбата, 5 септември, от 16.00 часа, в Балната зала на Двореца ще се състои лекцията на автора на тема: „Медия – интермедия – постмедия“.


◊ ЗА АВТОРА

Красимир Терзиев е роден през 1969 г. в Добрич (Толбухин). Живее и работи в София. Доктор по Културна антропология (СУ "Св. Кл. Охридски", 2012). През 1997 г. завършва живопис в НХА „Н. Павлович”.

През 2015 г. негови работи са представяни в изложбите: South by Souhtheast, Osage Art Foundation, Хонг Конг; Si tu veux voir le monde, ferme tes yeux, Argos Centre for Art and Media, Брюксел; Grammar of Freedom / Five Lessons: Works from ARTEAST 2000+ Collection, Garage Museum of Contemporary Art, Москва; Изкуство за промяна 1985-2015, СГХГ, София; The Romanian-Bulgarian Union. A Retrospective, Salonul de proiecte/ Музей за съвременно изкуство, Букурещ.

Последната му самостоятелна изложба е през 2013: „Космополис” в Института за съвременно изкуство - София.

Негови произведения са част от обществените колекции на Музей за съвременно изкуство Centre Pompidou, Париж; ARTEAST 2000+ Collection, Музей за съвременно изкуство/Moderna Gelerija, Любляна; Софийска градска художествена галерия и др.

През 2012 г. получава награда за съвременно изкуство на М-тел (с Даниела Костова и Цветан Кръстев), а през 2007 г. - наградата за ново българско изкуство „Гауденц Б. Руф" През 2012 г. излиза от печат книгата му „Ре-композиция. Автор, медия и произведение в епохата на дигиталното възпроизводство”, изд. "Изток-Запад" / ИСИ - София. От 2007 е член на ИСИ - София.

 
 
Автор: Яра Бубнова
30.07.2015 г. 16:45
Посетено: 1019
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/2/news/21799-mezhdu-minaloto-koeto-e-na-pat-da-se-sluchi-i-badeshteto-koeto-veche-e-bilo