След продължително и тежко боледуване на 75-годишна възраст почина Константин Павлов
Напусна ни един от най-големите български поети на XX век и един от най-големите мълчаливци в българската поезия...
Винаги бягащ и странящ от шумотевицата на деня, без да търси показност и публично признание, с изключително оригиналната си лирика Константин Павлов оказа огромно влияние върху съвременната българска поезия и култура.
Години наред в България беше официално премълчаван, забранено му беше да публикува и да работи. Партийната литературна критика се нахвърляше озлобено върху поета и предизвика забрана на творбите му за над 20 години.
В същото време поезията му намeри високо признание в чужбина още тогава.
Стихове на Константин Павлов са преведени на френски, английски, испански, немски, полски, руски, сърбохърватски, унгарски и други езици. По негови сценарии са създадени известни, често експериментални, български филми.
Константин Павлов е роден на 2 април 1933 г. в с. Витошко, Пернишко. Учи право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", но не се дипломира.
Бил е редактор в Радио София, в издателство "Български писател", за кратко във в. "Литературен фронт" и в Студията за анимационни филми.
През 1975 г. получава разрешение да бъде назначен за редактор в "Българска кинематография". Приемат го за член на Съюза на българските филмови дейци и едва през 1980 г. - за член на Съюза на българските писатели, който напуска през февруари 1989 г. Никога не е членувал в други организации или партии.
Чак през 1983 г. по повод 50-годишнината му, е издадена книгата "Стари неща" със стихове от първите му две книги и със сценарии.
Истинското обществено признание за поезията му настъпва след 1989 г.: Националната награда за поезия "Никола Фурнаджиев" за принос в българската поезия (2000), Националната литературна награда "Христо Г. Данов" (2005) за принос към българската поезия и драматургия и към развитието на гражданското общество, Националната награда за поезия "Иван Николов".
Написал е и сценариите на игралните филми "Спомен за близначката" (1976), "Чуй петела!" (1978; 2002), "Илюзия" (1980), "Масово чудо" (1981, забранен за прожекции), "Бяла магия" (1982; 2002), "Памет" (1985), "Селцето" (тв сериал, забранен за излъчване), "Без драскотина" (1989), "Нещо във въздуха" (1993), "Съдбата като плъх" (2001), както и на сценарии за анимационни и научно-популярни филми.
Негови мисли и фрагменти излизат в един том под заглавие "Записки. 1970-1993" (2000; 2002). Автор е и на книгата за деца, илюстрирана от дъщеря му, художничката Донка Павлова, "Фьони мъти кръгли речни камъни" (1993; 2002).
*** Убийство на спящ човек
Вярно е, че проспах дните си. Но какви сънища, Боже! Какви сънища... И колко лек ще бъде преходът КЪМ
***
Скъпи приятелю...
Хайде сега да си разменим гърбиците - ти вземи Славата, аз ще поема Позора - относителната тежест е една и съща - просто, за разнообразие.
И, моля те, престани да плачеш - натъжаваш ме.
***
... Все още ми расте брадата; ноктите, косата... 40 дни ще продължи така. А после - Бог ще ме обръсне, ще ми изреже ноктите, ще ме подстриже...
- Честито! И добре дошъл, мой блуден Ангел.
***
Докато е жив, човек няма право да се определя като поет. Това кара хората да се избиват помежду си: кой да бъде поет Сега!
***
Талантът има божията мисия да посочи с пръст ежедневното и да каже: "Превръщам те във вечност!"