In memoriam

Почина поетът Константин Павлов

Но какви сънища, Боже!...

Почина поетът Константин Павлов


◊ ТЪЖНА ВЕСТ

След продължително и тежко боледуване на 75-годишна възраст почина Константин Павлов

Напусна ни един от най-големите български поети на XX век и един от най-големите мълчаливци в българската поезия...

Винаги бягащ и странящ от шумотевицата на деня, без да търси показност и публично признание, с изключително оригиналната си лирика Константин Павлов оказа огромно влияние върху съвременната българска поезия и култура.

Години наред в България беше официално премълчаван, забранено му беше да публикува и да работи. Партийната литературна критика се нахвърляше озлобено върху поета и предизвика забрана на творбите му за над 20 години.

В същото време поезията му намeри високо признание в чужбина още тогава.

Стихове на Константин Павлов са преведени на френски, английски, испански, немски, полски, руски, сърбохърватски, унгарски и други езици. По негови сценарии са създадени известни, често експериментални, български филми.

Константин Павлов е роден на 2 април 1933 г. в с. Витошко, Пернишко. Учи право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", но не се дипломира.

Бил е редактор в Радио София, в издателство "Български писател", за кратко във в. "Литературен фронт" и в Студията за анимационни филми.

През 1975 г. получава разрешение да бъде назначен за редактор в "Българска кинематография". Приемат го за член на Съюза на българските филмови дейци и едва през 1980 г. - за член на Съюза на българските писатели, който напуска през февруари 1989 г. Никога не е членувал в други организации или партии.

Чак през 1983 г. по повод 50-годишнината му, е издадена книгата "Стари неща" със стихове от първите му две книги и със сценарии.

Истинското обществено признание за поезията му настъпва след 1989 г.: Националната награда за поезия "Никола Фурнаджиев" за принос в българската поезия (2000), Националната литературна награда "Христо Г. Данов" (2005) за принос към българската поезия и драматургия и към развитието на гражданското общество, Националната награда за поезия "Иван Николов".

Автор е на книгите със стихове "Сатири" (1960; 2003), "Стихове" (1965; 2002), "Стари неща" (1983; 2002), "Появяване" (1989; 2004), "Агонио сладка" (1991; 2001), "Убийство на спящ човек" (1992; 2001), "Елегичен оптимизъм" (1993), "Отдавна..." (1998; 2002), "Спомен за страха" (1998), "Надпяване" (2001), "Избрано" (в 4 тома, 2002).

Написал е и сценариите на игралните филми "Спомен за близначката" (1976), "Чуй петела!" (1978; 2002), "Илюзия" (1980), "Масово чудо" (1981, забранен за прожекции), "Бяла магия" (1982; 2002), "Памет" (1985), "Селцето" (тв сериал, забранен за излъчване), "Без драскотина" (1989), "Нещо във въздуха" (1993), "Съдбата като плъх" (2001), както и на сценарии за анимационни и научно-популярни филми.

Негови мисли и фрагменти излизат в един том под заглавие "Записки. 1970-1993" (2000; 2002). Автор е и на книгата за деца, илюстрирана от дъщеря му, художничката Донка Павлова, "Фьони мъти кръгли речни камъни" (1993; 2002).

***

Убийство на спящ човек

Вярно е, че проспах дните си.
Но какви сънища, Боже!
Какви сънища...
И колко лек ще бъде преходът КЪМ

***

Скъпи приятелю...

Хайде сега да си разменим гърбиците -
ти вземи Славата,
аз ще поема Позора -
относителната тежест е една и съща -
просто, за разнообразие.

И, моля те,
престани да плачеш - натъжаваш ме.

***

... Все още ми расте брадата;
ноктите, косата...
40 дни ще продължи така.
А после -
Бог ще ме обръсне,
ще ми изреже ноктите,
ще ме подстриже...

- Честито!
И добре дошъл,
мой блуден Ангел.


***

Докато е жив, човек няма право да се определя като поет. Това кара хората да се избиват помежду си: кой да бъде поет Сега!

***

Талантът има божията мисия да посочи с пръст ежедневното и да каже: "Превръщам те във вечност!"

Автор: LiterNet
29.09.2008 г. 12:53
Посетено: 1853
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/24/news/6515-pochina-poetat-konstantin-pavlov