Нет@кценти

Движение в две посоки едновременно. Накъде да гледаме?

НетАкценти (117)

Движение в две посоки едновременно. Накъде да гледаме?


◊ ОБЩЕСТВО

Надолу по стълбата, която води навън
Юлиан Попов

Ако класацията на Transparency International беше дошла изневиделица, човек да я пренебрегне. Да каже, че има някаква грешка или че по случайност някой е измервал по време на някой скандал и той се е отразил на резултата. Само дето толкова много съвпадения не могат да бъдат съвпадения. От Могилино до Transparency International една дебела черна линия бележи тягостна тенденция. Страната върви надолу.

Разумно е да се запитаме - добре де, щом като положението е толкова зле, защо хората не са по улиците, защо не се повтори 97-а. Странното е, че страната се движи в две посоки едновременно.

Нагоре и надолу. Няма как да отрече човек, че в България има пари, има и работа, безработицата е почти на изчезване, ресторантите пращят от хора, по все по-добрите пътища се носят все по-нови коли. Строителството цъфти с такава сила, сякаш се опитваме да влезем в развитото социалистическо общество с една петилетка по-рано. И в същото време ЕС почти е вдигнал ръце от нас. Българските служители из разните международни организации ходят с наведени глави. Репутацията на страната лети стремглаво надолу. Човек не знае накъде да гледа - към пропастта или към висините.

За интелигентността, простотията или безхаберието на един народ
д-р Светлозар Сардовски

...Не може човек да се смята за интелигентен, когато мисли, че няма смисъл да се бори за правата си, да търси промяната, защото нищо няма да се промени, а той самият може само да пострада. Да, наистина трудно настъпват промените, но все пак има някаква вероятност да настъпят, когато активно ги изискваш, докато няма никаква вероятност за промяна, ако не се бориш за тях. Храбрите не живеят вечно, но предпазливите изобщо не живеят. No pain, no gain, казват наистина интелигентните, т.е. няма победа без борба.

(...) Вследствие на този геноцид се даде път на хората послушници, тези без собствено мнение, на които се внушава какво да мислят, на некомпетентните (защото са лесно манипулируеми), като вакуума от липсата на смелост да се опълчиш срещу това, се замени с амбицията за власт, чрез достигането на която всъщност се прикрива некомпетентността. Енергията да се развиваш, да търсиш промяната се пренасочи към активно пречене, спъване и омраза към по-способните, водещо до отстраняването им във всеки смисъл на това значение (“не е важно на мен да ми е добре, важно е на съседа да му е зле”). Така бе блокирано действието на основният закон в природата - естественият подбор, заменен с този на „особен” изкуствен подбор, което промени гено- и фенотипа на един народ. Нагоре избуя посредствеността, простотията, ниската култура, които задушиха като плевели малкото останали интелекти, каквито за радост все още има. Селектира се робската психика, дребната душица с преклонена главица, бездушието, безхаберието за общият проблем, който  засяга всеки от нас, селектира се поведението за поединично спасяване, което всъщност задълбочава общият проблем, както и простотията ни, водеща до вярата и надеждата ни за решаване на проблемите не от самите нас, а от някой месия или най-добре някой друг народ да ни “освободи” отново.


◊ ХОРА

Свобода Бъчварова: Цинизмът е големият удар върху човечеството
Григор Николов

- Занимава ви проблемът за вината на отделната личност, която прераства във вина на едно общество. Твърде често говорите за Сталин. Какви обаче са проекциите на вината на личността в днешно време?
- Нали го знаете Елиас Канети. Той казва, че масово движение на днешното време е цинизмът.
- Съгласна ли сте с това?
- Не. Що се отнася до тази част от човечеството, от която зависят неговото развитие и промените, то именно цинизмът е големият удар върху нея.
- Той не съществува ли със самото човечество?
- Не. Цинизмът е модерно явление. Той идва в момента, в който парите и богатството се явяват като нещо централно. Не може да се каже, че в първобитното общество са били циници. Ако продължим нататък, то го няма и в средните векове, които ние учихме много погрешно, понеже са религиозни и затова са нещо отрицателно. Но ако не са били средните векове, то е нямало да има и духовност за човечеството.

Проф. Ивайло Знеполски, културолог: Царе сме да пресоляваме супата
Петър Петров

- Как ще коментирате отпуснатите от правителството над 7 млн. лв. за честванията на стогодишнината от независимостта на България - от септември т.г. до април следващата година? Тържества, "партньорства с медии", тв- и радио клипове, рекламиране на страната навън?
- (...) В контекста на днешната криза това не може да не прозвучи като опит да се омаловажат критиките, идващи от европейските институции. Казано е, че празникът ще има национално, регионално и международно измерение и честването му ще продължи 8 месеца. Взет е погрешен модел, този на прочутите чествания на 200-годишнината на Френската революция и на 200-годишнината на американската независимост. Става въпрос за събития от различен порядък. Двете революции са белязали световната история, те идват с прокламирането на ценности, които бързо се универсализират и поставят облик върху съвременното общество. Докато българският акт на обявяване на независимостта е локално събитие... (...) Не ми е ясно в международен план какво послание можем да отправим. Царе сме в това да пресолим супата, да постигнем точно обратния ефект на търсения. Има реална опасност отзвукът, който ще намерят тези чествания - както у нас, така и навън - по-скоро да събуди недоумение и отрицателни нагласи.
(...)
- През 2004 г. в рамката на форума "Софийски диалози" доведохте Умберто Еко в България. Не беше ли комично гостуването му сред властващия декор на чалгата и интелектуалния конформизъм у нас?
- С Умберто Еко се познаваме отдавна, най-вече по линия на семиотиката. Гостуването му се превърна в суперсъбитие, но в известен смисъл бе изява и на конфузния снобизъм у нас. В деня на откриването в залата в "Шератон", която беше за двеста места, се изсипаха 1500 души. Имаше почитатели на Еко, но и известни публични личности, които присъстваха само колкото да ги видят, че са там. Постояха малко и си тръгнаха...


◊ СЛУЧКА НА СЕДМИЦАТА

Време да се живее и време да се мре
Европейската общност ни гледа...
Люба Манолова

Пребиха до смърт колега журналист и много читатели попитаха защо започвам репортажа от това тъжно и мерзко събитие с думите "днешният ден започна с културно събитие - пребиха журналист". В родината уви, в последните 19 години културата ни се измерва с побоя, малтретирането и унижението на хора, работещи в тази сфера. Така дойде и изречението, че се е случило "културно" събитие.

(...) Огнян Стефанов не бе просто пребит, той бе изваден за дълго от строя, показно. Това е резултатът от вчерашното "културно" събитие. Даден бе урок на хора, свързани с Огнян Стефанов, даден бе и урок на журналистите, дадена бе храна за приказки около имена на известни люде. С един куршум - три заека най-малко.
Дали бе посегнато на свободата на словото - на свободата на словото в един интернет сайт трудно може да се посегне. Освен това с жестокия побой по-скоро бе отприщена стената и свободата на словото рукна, като водна хала, премазвайки всичко по пътя си. С побоя, свободата на словото бе предупредена, но и провокирана, а второто едва ли е било нечия цел.

Между чука и наковалнята
Росен Босев, Йово Николов

Побоят над Огнян Стефанов за пореден път обърна представите за добро и лошо, за власт и престъпност. От наглото нападение станаха ясни две неща - в България свободата на словото съществува само на хартия, а държавните институции (МВР, а отскоро и ДАНС) са абсолютно безсилни да си свършат работата (да хващат престъпниците). И още: не някой друг, а именно ДАНС може би става първопричината за покушението срещу главния редактор на "Фрог нюз"...

Опасните Новини отново онлайн

След разкриването му от ДАНС сайтът спря да работи.
 
Две седмици по-късно Огнян Стефанов беше зверски пребит от маскирани лица с чукове и метални пръти.
 
Междувременно станаха ясни методите на ДАНС в акцията за затварянето на сайта:
 
- подслушване на телефони на депутати, членове на парламентарната комисия по вътрешен ред и сигурност;
- взлом на сайт, който е чужда частна собственост, подмяна и унищожаване на съдържанието му;
- фактически арест без мандат на системния администратор на frognews.bg Йорго Пецас и седемчасов разпит;
- притискане на близките на Огнян Стефанов с похвати взаимствани от мафията: телефонни обаждания до непълнолетния му син.
Автор: Антоанета Добрева
28.09.2008 г. 22:49
Посетено: 1033
Етикети: посоки
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/28/news/6513-dvizhenie-v-dve-posoki-ednovremenno-nakade-da-gledame