Интервю
Елена Райкова: Носим миналото чрез песните
Елена Райкова ще празнува половинвековен юбилей като самодейка
◊ ВИЗИТКА
Обичаят „Булчински тъкмеж” е единственият, който в миналото се е спазвал само в Горна Росица. Сега той се възражда, но на сцената от „Горноросишки бисери” - така отскоро се нарича групата за изворен фолклор към читалището. Накичена с медали, с огромна вътрешна енергия - това е 74-годишната Елена Райкова, която ръководи такъв състав от 1959 г. През следващата тя ще празнува половинвековен юбилей като самодейка. Първият й медал е от Копривщица през 1973 г. „Горноросишки бисери” е състав с невероятен талант. Макар и само от възрастни, той обединява хора с удивително прекрасни гласове и младежка енергия.
◊ ИНТЕРВЮ
- Г-жо Райкова, какво представлява „Булчински тъкмеж”?
- Булчинският тъкмеж е обичай, който се прави един ден преди сватбата. Моите проучвания показват, че той се е спазвал почти само в Г. Росица. Булката трябва да бъде натъкмена и нагиздена, преоблечена с дрехата, с която ще бъде на следващия ден, косата й да е измита, да й се смени забрадката с червена, понеже дотогава е била бяла. Това е особено важен ритуал. Голяма роля играе показването на работата с ръжена - изриването на пещта, запалването й. Ако булката не може да я разрине добре и оставя въглени, хлябът ще прегори.
- Ръженът не символизира ли семейния живот за поддържането на огъня на любовта и разбирателството?
- Така е. Останат ли въглени, „хлябът” ще прегори и младите ще започнат да се карат.
- И животът се вгорчава?
- Да, става от лошо по-лошо. Другият момент е, че булката се измива с мълчана вода, която е в черно котле, обкичено с розови листа, цяла нощ оставено навън под един гюл, независимо от сезона. На другия ден водата се затопля и се измива главата на булката.
- Какъв е смисълът на този ритуал?
- Булката да бъде мълчалива и справедлива. Справедлива! А едно от характерните неща за обичая е правенето на гердани. Рано сутринта преди сватбата приятелките й идват в нейния дом и започват да нижат гердани от пуканки, сухи плодове и от други продукти, които се използват най-много в домакинството. Те се дават при влизане или излизане от къщата, за да се подпомогне семейството. Пред вратата стоят две момичета или момчета, които ги продават.
- Кога и как започнахте проучването на обичаите?
- Отидох в Г. Росица през 1975 г., от 1972-а ръководих танцов състав в училището и оттогава разбрах, че селото има много, много богат репертоар. Най-напред издирих възрастните хора, но после те сами ме търсеха, защото формирах групи за изворен фолклор и започнаха да посещават читалището, а аз - днес ще почерпя с малко мекици, утре - с ментичка, пуканки, баничка. Събирах материалите - днес от кака Мина, утре от кака Пена, вдругиден от Гечека, кака Иванка и след години, когато се пенсионирах, от всичко това - от обичаите и песните, издадох книга, но тези хора, които ми помогнаха, вече бяха починали и я озаглавих „Гласове от времето”. В нея включих 23 обичая, около толкова лакърдии и 50 песни. Стана едно хубаво книжле, което после дарихме на всички читалища, на хората, които обичат самодейността, песните и родното си село. Дойдоха сами в читалището и ние им подарихме сборника.
- Има ли съзвучие между гласовете на времето - на днешното и миналото?
- Ние си носим миналото чрез песните. Това, което се пее сега, никога не може да се замести с онова, което се е пяло преди.
- А днес какво ще оставим за бъдещите поколения?
- Само това, което се е правело преди. За днешното време няма какво да говоря, но има още какво да се издирва от миналото и дано след мене това да продължава, за да го оставим на младите и да им кажем, че това е много хубаво, че това е наследството ни от нашите деди и никога не трябва да го забравяме.
Министерството на културата обяви конкурс „Жива памет” и ние го спечелихме. Издадохме диск с шест обичая, който е гордост за нашите самодейци, за читалището, а аз много се радвам, че оставям нещо на младите.
- Какво поддържа във Вас любовта към българския фолклор, традициите и българщината?
- Харесват ми песните и едва сега разбирам, че са много хубави и ми създават удоволствие, когато ги пея и ги предавам на състава си.
- Имате удивително енергичен дух.
- Не искам да се хваля, но съм се пенсионирала преди 20 г. Няма човек на моите години още да работи и то безвъзмездно.
Автор:
Ани Русева
Публикация:
28.09.2008 г. 16:18
Посетено:
990
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/34/news/6509-elena-raykova-nosim-minaloto-chrez-pesnite