• Премиерни спектакли на 24 и 25 март, 2 и 24 април 2016 г., Голяма сцена, 19.00 часа
Човекът, който хвана синята птица на щастието
Името на белгийския драматург, поет и философ Морис Метерлинк, носител на Нобелова награда за литература (1911), ще остане като име на твореца създател на символистичната драма и театър. Роден през 1862 г. в Гент, възпитаник на йезуитски колеж и католически университет, които го отблъскват завинаги от религията и превръщат в убеден атеист, Метерлинк прави първите си стъпки в творчеството със сборника стихове "Парници“ (1889). Истинска слава и признание обаче му донасят така наречените "малки символистични драми“ като "Принцеса Мален“ (1889), "Натрапницата“ (1890), "Слепите“ (1890), "Пелеас и Мелизанда“ (1892), "Вътре“ (1894), "Смъртта на Тантажил“ (1894).
Своята теория за "статичния театър“ Метерлинк развива в най-известния си сборник философски етюди „Съкровището на смирените“ (1896), според който мълчанието, разкриващо съкровения диалог на душите, е далеч по-важно от десетките изговорени думи. установява.
В началото на новия век той преживява духовна и творческа промяна, която се отразява върху творчеството му. На преден план все повече се проявява хуманистичния патос в резултат на който се раждат романтичната трагедия "Монна Ванна“ (1902), сатирично-изобличителната творба "Чудото на свети Антоний“ (1903) и неговата най-светла и философски проникновена пиеса приказката феерия "Синята птица“ (1908).
В началото на Първата световна война, когато германските войски нахлуват в Белгия, вече 50-годишният Метерлинк става един от най-изявените антивоенни публицисти и пише десетки статии срещу войната, събрани по-късно в сборниците "Отломъци от войната“ (1916) и "Планински пътеки“ (1919), изнася лекции в Италия и Испания и създава две трагедии, посветени на героичната съпротива на белгийците – "Кметът на Стилмонд“ и "Солта на живота“.
До края на своя дълъг и плодотворен живот както във Франция, така и по време на емиграцията си в САЩ през Втората световна война, а също и след завръщането в родината си през 1947 г., Морис Метерлинк продължава да пише пиеси, философски етюди, стихове и приказки. Последната му пиеса "Жана д’Арк“ е публикувана през 1947 г., а през следващата година излизат мемоарите му, озаглавени "Щастливи спомени”. Метерлинк умира в Ница през 1949 г.
Метерлинк “На сцената бих искал да покажа хора, поставени в съвсем обикновени и реално възможни житейски обстоятелства, но така, че с едно едва доловимо изместване на обичайната гледна точка към живота на човека и действителността ясно да се проявят техните връзки и взаимоотношения с Неизвестното...”
Мариус Куркински
Посвещавам този спектакъл на онзи човек, който помни своя детски сън. Онзи сън, който го е накарал да обикне светлината. Този сън е сънуван на Бъдни вечер, в чистата нощ преди Рождество Христово.
Метерлинк “Светът е Око на Бога. Ние трябва да проникнем в тайните на този свят и да срещнем Окото на Бога, за да направим връзка.”
На сцената на Народния театър първата и единствена постановка на пиесата на Морис Метерлинк "Синята птица“ е дело на режисьора Николай Люцканов. Преводът е на Невена Стефанова, сценографията е на Георги Иванов, костюмите е проектирала Мария Диманова, композитор на песните е Борис Карадимчев, пластиката и хореографията са на Петя Стоилова. В централните роли са разпределени Ванча Дойчева (Феята, Светлината, Съседката Берлинго), Владимир Люцканов (Робер), Жана Караиванова (Полин), Йорданка Кузманова (Нощта), Сава Хашъмов (Кучето, Времето), Красимира Петрова (Котката). Премиерата е на 18 април 1986 г. и спектакълът е игран общо 58 пъти.
Повече за представлението четете в брой 3 на сп. „НТ".