Сцена / екран / ефир
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
"Синята птица" от Морис Метерлинк в Народния театър
Премиерни спектакли на 24 и 25 март, 2 и 24 април 2016 г., Голяма сцена, 19.00 часа
◊ СЪБИТИЕТО
Народен театър „Иван Вазов”
"Синята птица" от Морис Метерлинк
Феерия
Превод - Невена Стефанова
. Режисьор Мариус Куркински
. Сценография и костюми Никола Тороманов
. Музика Емилиян Гацов-Елби
. Асистент сценография и костюми Андреа Попова
. Участват:
Димитър Николов, Ванеса Лу, Рени Врангова, Илиана Коджабашева, Веселин Анчев, Василена Винченцо, Валентин Ганев, Виктория Колева, Деян Ангелов,
Пламен Пеев, Милена Атанасова, Албена Колева,
Дарин Ангелов, Дамян Тенев, Виктор Танев, Цветомира Даскалова, София Бобчева, Благовест Благоев, Биляна Петринска,
Теодор Елмазов, Албена Ставрева, Вяра Табакова
• Премиерни спектакли на 24 и 25 март, 2 и 24 април 2016 г., Голяма сцена, 19.00 часа
Човекът, който хвана синята птица на щастието
Името на белгийския драматург, поет и философ Морис Метерлинк, носител на Нобелова награда за литература (1911), ще остане като име на твореца създател на символистичната драма и театър. Роден през 1862 г. в Гент, възпитаник на йезуитски колеж и католически университет, които го отблъскват завинаги от религията и превръщат в убеден атеист, Метерлинк прави първите си стъпки в творчеството със сборника стихове "Парници“ (1889). Истинска слава и признание обаче му донасят така наречените "малки символистични драми“ като "Принцеса Мален“ (1889), "Натрапницата“ (1890), "Слепите“ (1890), "Пелеас и Мелизанда“ (1892), "Вътре“ (1894), "Смъртта на Тантажил“ (1894).
Своята теория за "статичния театър“ Метерлинк развива в най-известния си сборник философски етюди „Съкровището на смирените“ (1896), според който мълчанието, разкриващо съкровения диалог на душите, е далеч по-важно от десетките изговорени думи. установява.
В началото на новия век той преживява духовна и творческа промяна, която се отразява върху творчеството му. На преден план все повече се проявява хуманистичния патос в резултат на който се раждат романтичната трагедия "Монна Ванна“ (1902), сатирично-изобличителната творба "Чудото на свети Антоний“ (1903) и неговата най-светла и философски проникновена пиеса приказката феерия "Синята птица“ (1908).
В началото на Първата световна война, когато германските войски нахлуват в Белгия, вече 50-годишният Метерлинк става един от най-изявените антивоенни публицисти и пише десетки статии срещу войната, събрани по-късно в сборниците "Отломъци от войната“ (1916) и "Планински пътеки“ (1919), изнася лекции в Италия и Испания и създава две трагедии, посветени на героичната съпротива на белгийците – "Кметът на Стилмонд“ и "Солта на живота“.
До края на своя дълъг и плодотворен живот както във Франция, така и по време на емиграцията си в САЩ през Втората световна война, а също и след завръщането в родината си през 1947 г., Морис Метерлинк продължава да пише пиеси, философски етюди, стихове и приказки. Последната му пиеса "Жана д’Арк“ е публикувана през 1947 г., а през следващата година излизат мемоарите му, озаглавени "Щастливи спомени”. Метерлинк умира в Ница през 1949 г.
Метерлинк
“На сцената бих искал да покажа хора, поставени в съвсем обикновени и реално възможни житейски обстоятелства, но така, че с едно едва доловимо изместване на обичайната гледна точка към живота на човека и действителността ясно да се проявят техните връзки и взаимоотношения с Неизвестното...”
Мариус Куркински
Посвещавам този спектакъл на онзи човек, който помни своя детски сън.
Онзи сън, който го е накарал да обикне светлината. Този сън е сънуван на Бъдни вечер, в чистата нощ преди Рождество Христово.
Метерлинк
“Светът е Око на Бога. Ние трябва да проникнем в тайните на този свят и да срещнем Окото на Бога, за да направим връзка.”
На сцената на Народния театър първата и единствена постановка на пиесата на Морис Метерлинк "Синята птица“ е дело на режисьора Николай Люцканов. Преводът е на Невена Стефанова, сценографията е на Георги Иванов, костюмите е проектирала Мария Диманова, композитор на песните е Борис Карадимчев, пластиката и хореографията са на Петя Стоилова. В централните роли са разпределени Ванча Дойчева (Феята, Светлината, Съседката Берлинго), Владимир Люцканов (Робер), Жана Караиванова (Полин), Йорданка Кузманова (Нощта), Сава Хашъмов (Кучето, Времето), Красимира Петрова (Котката). Премиерата е на 18 април 1986 г. и спектакълът е игран общо 58 пъти.
Повече за представлението четете в брой 3 на сп. „НТ".
Автор:
НТ Иван Вазов
Публикация:
20.03.2016 г. 17:58
Етикети:
Посетено:
3155
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/3/news/23161-sinyata-ptitsa-ot-moris-meterlink-v-narodniya-teatar