Излезе брой 3-4/2016 на списание „Везни”

◊ АКЦЕНТИ В НОВИЯ БРОЙ

На 23 март се навършват 25 години от кончината на Елисавета Багряна (1893-1991), отишла си забравена в бурните години на междувластие и политически домогвания, когато нежното поетическо слово беше едва ли не анахронизъм. След толкова преоценки на литературното ни наследство нека днес отново да препрочетем нейните стихове – това ни предлага сп. „Везни” от първите си страници: „Амазонка”, „Зов”, „Потомка”, „Стихии”, „Моята песен” и още от станалите класически нейни творби. Компания ѝ прави друг емблематичен поет на ХХ в. – Валери Петров, чийто предупредителен глас звучи в редовете: „Ах, как в съвременни декори / с нас Библията се повтори...”.

Списанието винаги отделя достатъчно място на историческото и философско четиво. В рубриката „Символ и образ” си припомняме един есеистичен шедьовър: текста на Гео Милев „Фрагментът”: „Новото изкуство е фрагментарно. Непълно или: недопълнено с обяснителните подробности на непосредствената логика... Съвременното изкуство изглежда тъмно, неясно, защото е фрагментарно съчетание на далечни асоциации, съчетани въз основа на интуицията.”

В рубриката „История и човек” ще се потопим в разнообразни и любопитни светове: акад. Васил Гюзелев ни предлага очерк върху личността на хан Тервел, изграден върху малко известни факти – с цитиране на византийски, западноевропейски, арабски и старобългарски извори; акад. Георги Марков продължава разработките си върху Парижката конференция (1919-1920) и нейните последици за преразпределението на Европа след Първата световна война (това е откъс от неговата нова книга „Другата история на най-голямата война”, изд. „Захарий Стоянов”); Веселин Анчев разсъждава върху дискусионната тема да бъде ли изместена назад във времето (165 г. от н.е.) датата за създаването на Българската държава; Иван Гранитски ни припомня естетико-художествените търсения на Виктор Пасков, който ни напусна преди 7 години: „Той живееше собствения си живот подобно на своите герои. От всичко най-много презираше конформизма, философията на преклонената главичка и плебейската врява на днешния ден. Ето защо той е от малцината истински посланици на светлината.” В този брой на „Везни” ще прочетете три великолепни истории от Виктор Пасков – „Монолог на гарвана”, „Проповед на свинята” и „Петелът и Пръдлето”.

В раздела за критиката Михаил Аначков приковава вниманието ни към фигурата на проф. Симеон Хаджикосев, който празнува през март 75-годишен юбилей. Елена  Каневска-Николова анализира новата книга на Михаил Виденов „Българската езикова политика” (изд. „Захарий Стоянов”). В публикувания откъс Михаил Виденов ни представя своеобразна хронология на развоя на лингвистиката: от Първия конгрес на славистите – Прага, 1929 г., през Софийската конференция по социолингвистика (1995), до съвременните законови разпоредби за употребата на българския език.

Различните изкуства винаги са специален акцент на страниците на „Везни”: Огнян Стамболиев ни запознава с творческия път на един корифей на българското певческо изкуство – проф. Христо Бръмбаров, който повече от 30 години е преподавател в Националната музикална академия, а сред негови ученици са Николай Гяуров, Николай Гюзелев и Гена Димитрова. Изобразителното изкуство е представено от живописните платна на Цветан Казанджиев, чийто стил е анализиран от Иван Гранитски: „И цикълът „Книга на мъртвите”, и циклите „Енигма”, „Композиция” говорят за удивителната способност на художника да предава с метафорична сгъстеност най-невероятни пейзажи на човешкия дух.”

Поезията в брой 3-4 на „Везни” откроява нови стихове от Анита Коларова, Иглика Пеева, Мария Капелова и Диана Сиракова.

Почитателите на прозата ще продължат да четат романа „Сянката на Александър Велики” от акад. Антон Дончев, чиято публикация започна в бр. 1-2 и ще завърши в следващите броеве.

Публицистиката също има място в месечното издание: акад. Константин Косев хвърля оглед към мъченическата смърт на Васил Левски: „Зловещото софийско бесило преди 143 години неволно ни напомня за Христовото разпятие. Аналогията е впечатляваща. Подобно на Исус Христос, Левски сякаш отново оживява след бесилото.” От бр.1-2 в новия брой продължава откъс от философско-публицистичните разработки на Николай Колишев „Справедливостта в обучението или развиващата личността истина”. Журналистът Величко Хинов е извадил от архивите си две интервюта с Георги Джагаров, взети в началото на 90-те. В тях звучи един уморен глас на преосмислил живота си творец, който повдига завесата на държавното управление в България през 70-те и 80-те години и съжалява, че не е отделил повече време и сили на чистия творчески процес: „Езикът не може да се управлява, той се движи по свои вътрешни закони, почти равнозначни на природните. Това е все едно да ме питате дали могат да се управляват земетресенията или ветровете... Талантът е изключение и той не може да се замени дори с по-голям талант. Не може с Христо Ботев да замениш Димчо Дебелянов или Николай Лилиев. За обратното да не говорим. Такава замяна би била една варварска реституция, при която, вместо да възстановим някаква ценност, ще съсипваме и унищожаваме други ценности.”

Още интересни четива в различни жанрове и от известни автори присъстват на страниците на „Везни”: Красен Камбуров („Бунтът на писарите”), Джон Дюи („Проблемът за свободата”), Румен Воденичаров („Самотно пътешествие до Канч”); рецензии от Георги Н. Николов, Иван Александров и Калина Иванова.

Световната поезия оформя финала на броя с рубриката „Поетичен глобус”, в която Никола Инджов представя най-известния чилийски поет Пабло Неруда: с биографично-портретен текст и с превод на негови поетически фрагменти от „Книга на въпросите”.