След-и
Нов том с поезията на Т. С. Елиът
„Моите крила сега не са крила за летене”
Проф. Миглена Николчина и Владимир Левчев по време на премиерата
„Моите крила сега не са крила за летене”. Този стих на Томас Стърнс Елиът от поемата „Пепелната сряда” (1930) сякаш е писан днес. Великите поети няма как да остареят, когато поетическото е втъкано в цикличността на философското. В това ще се убедят читателите, когато разгърнат представителния том „Избрани стихотворения” (2016) на Т. С. Елиът, дело на ИК „Жанет 45”, събрал най-известните творби на този еталон за висока англо-американска поезия. Книгата беше представена в Американския център на Столичната библиотека от преводача Владимир Левчев, проф. Миглена Николчина и доц. Дарин Тенев.
Не за първи път стихове на Елиът се появяват в родното културно пространство. Той е превеждан още през 60-те години от Цветан Стоянов, от Георги Рупчев – през 80-те и от Владимир Левчев и Ани Илков в началото на 90-те. „За да може да превеждаш, ти трябва да имаш огромен усет за емпатия, вчувстване в света на превеждания автор – тук става дума за среща на двама поети”, каза проф. Николчина. Самият Левчев призна, че това е второ, допълнено и преработено издание на негови преводи, станало наложително след дългогодишното му пребиване в САЩ и проникване в дълбините и нюансите на езика. Доц. Тенев говори за невидимите пластове в тази поезия, където звучат гласове на десетки поети от англоезичния свят, за влиянието на поемата „Пустата земя” на Елиът, което слага отпечатък върху цялата европейска модерна поезия в средата на ХХ век: „Искам да поздравя Владо Левчев, който е редактирал себе си по удивителен начин – и в стиховете, и в предговора, и в послеслова към изданието. Той е успял даже да накара мълчанието на Елиът да говори. Добрата литература отеква в нашето съзнание, тя ни дава памет за нещо, което не сме преживели.”
Щастие е за родната култура, че новото полиграфическо бижу, дело на художничката Люба Халева, ни представя в пълния му блясък още един Нобелов лауреат с неговата поезия – танц на мисълта: песенност с ярки образи и дълбочина на посланията.